Велики Преслав

ШЕСТОДНЕВ Йоан Екзарх  СЛОВО ЗА ШЕСТИЯ ДЕН

Когато обикновен и беден човек и чужденец, идвайки отдалече, [стигне] до портите [1] на княжеския двор, още щом го зърне, започва да се учудва и изпълнен с възхита, пристъпва към вратите и моли [да го пуснат], и като влезе вътре, той вижда да се издигат къщи от двете страни, украсени с камък и дърво и [целите) изписани. А като влезе в самия дворец и съзре високите палати и църквите, украсени необикновено богато с камък и дърво и [различни] краски, а отвътре с мрамор и бронз, [2] сребро и злато, той няма да знае с какво да ги сравни, защото в своята родина този бедняк не е виждал такова нещо освен бедни сламени колиби и той ще им се учудва [и ще изглежда], сякаш си е изгубил ума. Но ако му се удаде да види и княза, седнал [облечен] в обкичена с бисери дреха, [3] с огърлица от златни монети на шията и пръстен на ръката, препасан с пурпурен пояс и със златен меч, висящ на бедрото, и от двете му страни седят болярите със златни огърлици, пояси и пръстени, и ако някой, когато той се върне в своята страна, го запита, казвайки: какво видя ти там, той ще каже: „не зная как да ви разкажа за това. Най-добре е да видите със собствените си очи, за да се възхитите, както трябва, от красотата, [която аз видях].” Така и аз не мога да опиша, както трябва, тази красота и ред. Но всеки от вас, като гледа сам с плътските си очи и като разсъждава с безплътния си ум, може по-сигурно да се възхищава. Защото собствените очи никога не лъжат. Макар и понякога да се заблуждават, те са по-сигурни от [очите] на някой друг. Като виждам небето, украсено със

231

звездите, със слънцето и с месеца, [4] земята — с треви и дървета, морето, изпълнено с всякакви риби, с бисери и със златното руно на пините, [5] и като стигнах до човека, като че от учудване си изгубих ума и не мога да разбера [как в едно] толкова малко тяло [може да има] толкова голяма мисъл, която обхваща цялата земя и се издига над небесата. Къде ли е закрепен този ум? Как той излиза от тялото и преминава последователно [6] през различните обвивки, преминава през въздуха и облаците, стига до слънцето и месеца и всички звездни пояси [7] и ефира и всички небеса и в същото време той се намира в собственото си тяло? С какви ли крила той излита? По какъв ли път лети? — Аз не мога да разбера. Само това зная да кажа заедно с Давид: „дивно е за мене твоето знание, то е силно, не мога да му се противопоставя” [8]. „Защото ти ме развесели, Господи, с твоите творения; възхищавам се на делата на твоите ръце.” [9] „Колко са велики делата ти, Господи, всичко си направил премъдро.”

Стара българска литература. Апокрифи
Донка Петканова

След това пак прие българското царство Симеон, неговият брат. И създаде градове велики по морето, и великия град Преслав той създаде, и там в него прие царството, [което се простираше] до града Звечан и до Солун. И Преслав град той гради и съзида за 28 години. И много знамения сътвори цар Симеон. Царува 130 години и роди свети Петър, царя български, мъж свет и напълно праведен. И тогава, в това време, когато царуваше цар Симеон, той вземаше данък от цялата своя земя по всяка област на своето царство: едно повесмо и лъжица масло и яйце на година. Това бе неговият данък от неговата земя, от неговите люде и нищо друго не искаше той. И много изобилие имаше в онова време при този цар Симеон.

Българско творчество в традициите на апокрифите

БЪЛГАРСКИ АПОКРИФЕН ЛЕТОПИС
 

Творбата възниква през периода на византийското робство в България. Известна е само в един препис под заглавие: “Сказание на пророк Исая, как бе възнесен от ангела до седмото небе.” По-голямата част от апокрифа има летописна форма и легендарно-историческо съдържание. Като исторически документ той има минимала стойност. Изхождайки от съдържанието му, Й. Иванов го озаглавява “Български апокрифен летопис”, както е известец днес в науката.

И з д а н и я: Л. С т о я н о в и ч, Споменик III, 1890, с. 193—194; И в а н о в, Богомилски книги, с. 280—287 (с обяснителни бележки).

Новобългарски преводи: С. А р г и р о в, Географическите имена на българското видение на пророк Исай. Пер. сп. Х—XI, 1989, с. 261 — 267; Д у й ч е в, Из старата 1, с. 154—161. Тук помествам превода на Дуйчев без промени. Използувам бележките на Й. Иванов с малки изменения и допълнения.

1. Аз, пророк Исая, възлюбен в пророците от бога господа наш Исуса Христа, дойдох по божие повеление да кажа онова, което ще стане в последните дни на рода човешки по цялата земя. Не аз разказвам това, братя, но небесният отец чрез своя дух свети ми разказва. Тогава изпрати при мене своя ангел и вдигна ме от земята на висотата небесна, и там видях пеене на ангели, пеещи и славещи господа. И въведе ме отново на второто небе, и там видях много други наредби и възрадвах се много за онова, което видях, й се смутиха всичките мои кости. И рече ми ангелът, който ме водеше: “Повдигни се, Исайе, да видиш великата и неизречена божия слава.” И въведе ме пак оттам на третото небе, и на четвъртото, и на петото, и на шестото и достигнахме даже до седмото небе. И там видях съдия, който седеше на висок и превъзвисен престол, а около него видях да тече горяща и клокочеща огнена река и хиляди, хиляди ангели му служеха, и безброй други стояха пред него. И отново видях отдясно нему ангелско пение, а от лявата му страна плач на грешниците. Тогава запитах ангела, който ме водеше, и му рекох: “Господине, покажи ми господа мой, който ме е призовал от утробата на моята майка.” И рече ми ангелът на силите господни: “Слушай, избрани божи пророче, Йсайе, невъзможно е да видиш в тяло своя господар, но ще чуеш само неговия глас, отправен към тебе.” И след това прочее чух гласа на господа бога мой, който ми говореше: “Исайе, Исайе, възлюблени мой, иди и разкажи на човешкия род по земята всичко това, което видя и чу, и какво ще бъде в последните времена на последния род.” Аз му казах: “Господи, добре ми е да бъда тук и не ме възвръщай там, откъдето дойдох.” Тогава чух гласа на господа мой, който ми говореше: “Исайе, възлюблени мой пророче, та как ще се поучат живеещите на земята люде? След тебе не ще има друг пророк, нито ще възлезе на [небесата], нито ще разкаже тези мои слова.” И след това веднага ангелът господен ме свали от небесата и ме постави долу на земята. 

http://macedonia.kroraina.com/bg_ap/dp_43.html 

Величието на Симеоновия Град (Велики Преслав)
https://www.youtube.com/watch?v=zjL1RD6LHVU
България отвисоко - Велики Преслав

https://www.youtube.com/watch?v=7znogGSj7jo

  

   

Велики Преслав. © Георги Величков, georgy.hit.bg.

 

:: Кратко описание на Велики Преслав и "Златната църква" Маргарита Коева :: Владетелският храм във Велики Преслав 

:: Цар Симеон Велики като дарител Маргарита Ваклинова :: Патлейнски манастир "Св. Пантелеймон" :: Храм-паметник "Св. Св. Кирил и Методий" в Стария Преслав :: Раннохристиянски манастир в местността "Теке Караач", Варна
  Кратко описание на Велики Преслав и "Златната църква"

Втората столица на Първото българско царство се намира на река Тича, където по времето на хан Омуртаг били построени дворец и крепост. Тя е установена от цар Симеон (893-927) по времето, когато България е в апогея на своето политическо и културно развитие.

Крепостта на Преслав, подобно на Плиска, се състои от външна и вътрешна укрепителна система. Вътрешната крепост се намира почти в средата на Външния град. Формата й е Г-образна, с кръгли кули в ъглите и квадратни по протежение на стените.

Дворците били построени върху високо плато. Запазени са внушителни останки от дворцов комплекс, състоящ се от две монументални сгради: Голям дворец, построен от крупни каменни блокове, и Западен дворец. Тронната зала била трикорабна и имала също три отделения. Находките потвърждават описанието на Йоан Екзарх, което говори за монументалността и за богатата архитектура на дворците.

На висока тераса в близост до дворците на Велики Преслав била разположена “Златната църква”, блестящ паметник на църковната архитектура на Първото царство и уникален паметник на българската архитектура въобще.

“Златната църква” в Преслав, издигната през царуването на Симеон І (864-913-927), блестящо постижение на църковната архитектура на Първото българско царство.

Плановата схема съчетава централна ротонда, правоъгълен нартекс с две кръгли кули и обширен атрий, обграден от колонади. Ротондата с диаметър 10,50 м има дълбока, полукръгла абсида. Амвонът е в центъра на помещението, под купола. Стените са разчленени от 12 полукръгли ниши, пред които се издигат също 12 монолитни мраморни колони. Необичайният план, свободното очертание на вътрешните и външни стени, последователността при групиране на архитектоничните елементи и живописният силует отразяват разцвета на българската архитектура от “Златния век”.

Маргарита Коева, из "Архитектура на Първото българско царство". Първа електронна публикация liternet.bg 

Владетелски храм във Велики Преслав

Владетелскиат храм във Велики Преслав е открит при разкопки, проведени от археологически екип на Българската академия на науките. Благодарение на финансовите средства, отпуснати от фондация "Развитие на българската наука", през пролетта на 2003 г. започват археологически проучвания на голямата военна база - аул, намиращ се в столицата на Втората българска държава. Той е имал изключително значение за тогавашното състояние на военното дело, но е бил разрушен при преместването на престолнината от Плиска във Велики Преслав. Неотдавна върху останките на тази сграда археолозите се натъкват на останки от по-нов градеж.

Разкритият храм е липсващата досега част от дворцовия архитектурен ансамбъл във Велики Преслав. Разположен е на централно място във Вътрешния град и е свързан с двореца на царя с права улица, дълга 35 метра.

Манастирът при кръглата църква във  Велики Преслав

Храмът има подчертан представителен характер, за което говорят внушителните му размери 21 на 40 метра. Специалистите го датират от X век и по тяхното мнение той е свързан пряко със строителната дейност на един от двамата царе - Симеон I или Петър. Градежът е от специално издялани еднакви по размер блокове от варовик с дължина над един метър.

Предположенията за височината на сградата са за около 20 метра.

Храмът е с две преддверия, подовата настилка на които е от мозайка от мрамор и керамични плочки в бяло, зелено и червено. Първото преддверие има странични помещения, за едно от които се предполага, че е параклис за владетеля. От украсата на пода на централния кораб са намерени шест мозаечни плетеници, изработени от мраморни и керамични блокчета.

В северната част на притвора под вдлъбнатина в подовото покритие са разкрити християнските погребения на трима знатни покойници - двама мъже и една жена, царски особи или боляри. Предстои отварянето на всички намерени гробове и продължаване на изследователската работа по разкритите погребения и намерените предмети.

© Вестник "Арх&Арт"
Изглед от Преслав с Храм-паметник "Св. Св. Кирил и Методий".
Източник: thegreatworld.hit.bg

 

 

Подова мозайка от X в. от двореца в Преслав.
© Андрей Меламед

 

 

Камък с изображение на църква, намерен в руините на Владетелската базилика

 

 

Олтар от Дворцовия манастир на Велики Преслав (Х в.).
Реставриран и изследван от проф. д-р Тотю Тотев

 

Симеон – великият между царете (2017): Столицата Велики Преслав (еп. 5) https://www.youtube.com/watch?v=m6xPoCfZKk8 

https://www.pravoslavieto.com/poklonnichestvo/starite_bg_stolici/preslav/index.htm