Скритата имперска история на българите (IV-VII век)

                                          Ивелин Савов

Каган Заберган

Прокопий пише, че Теодора, жената на Юстиниян е написала писмо до Заберган, с молба той да окаже влияние върху Хосров , да не напада Византия. Заберган дал това писмо на Хосров ,а той го използвал пред войската, питайки може ли да се вярва на държава ръководена от една жена ?

      "Писмото на императрица Теодора до Заберган":

      "Колко много те ценя, Забергане! Аз виждам в теб доброжелател на нашата държава-това знаеш, откакто скоро беше с посланичество при нас.Твоите действия ще съответстват на мнението ми за теб, ако убедиш цар Хосров да води мирна политика с нашата държава.Тогава ти обещавам голяма награда от страна на мъжа ми, защото той не върши нищо без моето съгласие."

     Относно писмото, съществуват противоречия, дали то е написано към Заберган или към византийски военачалник със същото име.Ако писмото е насочено действително към Заберган, това потвърждава тезите, че той е бил в съюзнически отношения с Персия.

     Около 554 г. в земите на българите-кутригури навлизат аварите, предвождани от каган Киндик. Кутригурите били покорени и изпаднали във васална зависимост от аварите. Заберган станал военен съюзник и дори се сродил с Киндик, като се ползвал с голям авторитет в новосъздадения Аваро-Български каганат.

     Византийски хронист, описва случка, при която проличава тежестта на Заберган пред аварския каган. Заберган е съветвал аварския каган да убие вожда на антите, защото по такъв начин би се спряла тяхната съпротива срещу аварската власт.

     От своя страна каганът намира доводите на Заберган за основателни.

     Ето и думите на Заберган:

     "Този мъж е с най-голяма власт и сила сред антите и може да се съпротивлява срещу враговете си всячески. Убий го и тогава ще можеш да управляваш земята на враговете си без страх."

     След като Киндик починал през 559 г., Заберган поема властта в каганата.

     След смъртта на каган Заберган (най-вероятно 562 г.), подвластните му кутригури признават властта на аварския каган Баян.

Сандилх (Сандлих,Сандил)-540-569/576 .Владетел на утигурите в източната част на Патрия Оногурия (Утигурският съюз).Предполага се,че е от рода на Ернах.                      

     Сандилх е известен с това, че превръща утигурите в сериозен политически фактор в Приазовието, Северен Кавказ и района на река Дон.Проявява се като храбър и умел военачалник. Дипломацията му е доста противоречива.Става съюзник на Византия срещу родствените му кутригури.През 551 и 569 г. нанася тежки поражения на кутригурите.

     За събитията през управлението на Сандилх ,историкът Рънсиман, позовавайки се на авторитетни средновековни автори пише:

     "Император Юстиниан спешно изпратил дипломатическа мисия с дарове при утигурския хан Сандилх, за да го склони да нападне кутригурите в гръб. Сандилх на драго сърце удовлетворил молбата му и дори се престарал.Но Юстиниан, с цялото си двуличие, присъщо на византийската дипломация, съобщил на кутригурите, че земите им са нападнати, дал им пари да се оттеглят и дори предложил да ги подслони във владенията си, ако при завръщането им се окажело, че са останали без дом.   

     Сандилх, раздразнен от двойнствената политика на императора, му изпратил протестно послание - устно, по специални пратеници, тъй като хуните не умеели да пишат. Но Юстиниан не обърнал внимание на оплакванията им и просто продължил да изпраща на утигурите сумата, с което ежегодно ги подпомагал."                   

     "Междувременно императорът отново изпратил посланници при утигурите. Понеже се опасявал, че те ще бъдат недоволни след първия си опит за съюз с империята, той им съобщил, че кутригурите са ограбили парите, предназначени за тях през тази година. Императорът можел да си ги върне и сам, но предпочитал да изпита приятелството им, като остави това на тях. Доводите му успели да убедят Сандилх, а освен това той желаел и да си получи парите. И така, кутригури и утигури се впуснали с настървение в междуособни борби, които поглъщали всичките им сили, докато на сцената не се появило ново действуващо лице, което изведнъж ги заставило да се укротят."                                                                                                                                  

      Прокопий Кесарийски дава подробно описание за действията на Юстиниян, целящи привличането на Сандилх за съюзник срещу кутригурите.                                     

      "Като отправил пратеници при вождовете на хуните утигури, които живеят отвъд Меотидското езеро, той ги укорил и нарекъл бездействието им спрямо кутригурите престъпно, понеже нехайството спрямо приятелите, които загиват, трябва да се сметне за една от най-големите неправди. Кутригурите - казал той - нехаели за своите съседи и въпреки, че получавали от Византион всяка година много пари, те не желаят по никакъв начин да прекратят своите несправедливи действия спрямо ромеите, но всекидневно без всякаква причина ги нападат и ограбват. А утигурите не получават нито част от парите, нито споделят плячката с кутригурите и въпреки това не се застъпват за озлочестените ромей, ако и да са от старо време техни най-големи приятели. Като съобщили това на утигурите, император Юстиниян им подарил пари, припомнил им какви дарове често са получавали и по-рано от него, и ги убедил да предприемат веднага поход против останалите в земята си кутригури. Те взели за съюзници 2000 от свойте съседи готите тетраксити и преминали с цялата си войска реката Танаис. Предвождал ги Сандилх, извънредно разсъдлив и изпитан в много войни, достатъно надарен с храброст и мъжество. След като преминали реката, те се срещнали с много кутригури и влезли в сражение с тях.Те се защитавали твърде                                                               

упорито срещу нападателите и сражението продължило премного време...

      Докато тези варвари се сражавали помежду си, както казах и опасността за тях нараствала съобразно с битката, тогава на ромеите се удало добре да се възползвуват от щастливия за тях случай. Онези от елините, които се намирали като пленници у кутригурите ,и които възлизали на много десетки хиляди, се вдигнали набързо оттам и без да ги преследва никой, пристигнали по родните си места. "                 

      Агатий също пише за войната между утигурите и кутригурите : "Така след това твърде дълго време двете страни враждували помежду си и затвърдявали взаимната си омраза. Те ту извършвали нападения и грабежи, ту влизали в открито сражение, докато силите и на двете страни отслабнали и съвсем се разстроили така , че двете племена загубили дори самото си племенно наименование."                                         

      Византийският историк от 6 век Менандър Протектор дава по-друга гледна точка за събитията и говори за първото писмо на Сандилх до императора:                                                                    

 " тогава Юстиниан натоявал пред Сандилх, вожда на утигурите, и не преставал да увещава да започне по какъвто и да е начин война срещу Заверган. За тая цел той пращал често пратеници и го подбуждал веднъж така, друг път иначе.

     Императорът обещал освен това, че ако Сандилх победи котрагирите, той ще му прехвърли парите, които били определени да се дават годишно на Заберган. И тъй Сандилх, като искал да бъде предан на ромеите, съобщил следното на императора, че "не е справедливо, нито пък прилично съвсем да се унищожат съплеменниците ни, които не само говорят език, еднакъв с нашия, и са наши съжители, а имат и същото облекло и бит, но са и наши сродници, ако и да са подвластни на някой други вождове.   

     При все това ще отнема веднага конете на котрагирите и ще ги присвоя, за да няма какво да яздят, та да нанасят вреди на ромеите."                           

     В историческият си разказ Прокопий пише:                                                    

    "Императорът Юстиниан изпратил полководеца Аратий с поръка да съобщи на кутригурите онова, което се бе случило в тяхната земя, и да им предложи пари, да ги убеди да се оттеглят , колкото се може по-скоро от ромейската земя. Като узнали за нашествието на утигурите и получили множество пари от Аратий, те се съгласили да не вършат вече никакви убийства, нито пък да правят нещо друго неприятно, но да се оттеглят като приятели на тамошните жители. Уговорено било също, че ако тези варвари успеят да се завърнат в бащината си земя и да се установят в нея, то да останат там и занапред да бъдат верни на ромеите. Ако пък им бъде невъзможно да останат там, да се завърнат отново в земята на ромеите, а императорът ще им подари някой от земите в Тракия с условие, че като се поселят там, завинаги ще бъдат съюзници на ромеите, и заедно с тях грижливо ще бранят страната от всички варвари.    

     Сандилх, царят на утигурите, узнал за тези неща. Той се разгневил за това, че докато отмъщавал на своите едноплеменници кутригурите, заради неправди спрямо ромеите и ги прогонвал от техните родни места, те били приети от императора и като се заселили в земята на ромеите, щели да живеят много по-добре. Затова той изпратил пратеници до

https://www.bulgarnation.com/%D0%A1%D0%BA%D1%80%D0%B8%D1%82%D0%B0%D1%82%D0%B0%20%D0%B8%D0%BC%D0%BF%D0%B5%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B0%20%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%8F%20%D0%BD%D0%B0%20%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%82%D0%B5-4-7%20%D0%B2%D0%B5%D0%BA-2017-22.html