Канишка Кошано Кошанска империя , Согдиана, Балх и Бактрия , Бактрийския език

BAΣIΛEYΣ BAΣIΛEΩN KANHЮKOY - Цар на царете Канишка Василевс на Василевсите

 ШAONANO ШAO KANИШKI KOШANO - Цар на царете Канишки Кошано 127г. – 151г.

ШАОНАНО ШАО КАНИШКИ КОШАНО

Канишки I и Буда , записан БОДДО

Вследствие от военните походи на Александър Македонски в Средна Азия

Кушанската империя (на санскрит: कुषाण राजवंश) е държава в Южна Азия, съществувала от началото на 1 век до края на 4 век.
На бактрийски Куш ,  Кош , според надписите.

Кушаните са един от петте клона на юеджи,^[1][2] номадски индоевропейски (може би тохарски или ирански^[3]) народ,^[4] преселил се от Таримския басейн в Бактрия.^[2]

Държавата им е основана около 30 година от Куджула Кадфиз в областта Бактрия, около река Амударя. Оттам тя се разпростира по долината на река Кабул, завоювайки големи части от Индия. Империята достига своя най-голям териториален обхват при управлението на будисткия владетел Канишка (127 – 151), чиито владения достигат от Турфан в Таримския басейн до Паталипутра в Гангската равнина.^[5]

През 3 век властта на владетелите отслабва и империята практически се разпада на множество полунезависими княжества, част от които са подчинени от Сасанидите. С възхода на индийската империя Гупта през 4 век част от княжествата са подчинени от нея, а последните от тях са унищожени от идващите от Средна Азия ефталити.^[5]

фрагмент на бактрийски език, написан на манихейска азбука

Надписи на бактрийски език са намерени в Афрасиаб, Кара-тепе, Самарканд (Узбекистан), Балх, Газни, Кабул, Кундуз (Афганистан), Исламабад (Пакистан) и в Китай.

През първата половина на 20 век бактрийският език е известен само от легендите на монети и печати.

Монетите на Куджула Кадфис и непосредствените му наследници носят името и владетелската титла , често с транскрипция на кхароштхи на обратната страна. Най-ранните емисии на Канишка също носят на лицевата страна името и титлата (BAΣIΛEYΣ BAΣIΛEΩN KANHЮKOY „[монета] на Канишка, цар на царете“), докато обратната страна изобразява божества с имена на божества като Хефест, Хелиос, Селена. По-късните емисии следват същия образец, но легендите са на бактрийски, ШAONANO ШAO KANИШKI KOШANO „[монета] на Канишка Кушански, цар на царете“. ^[4] Многобройните божества, изобразени върху монетите на Канишка I и Хувишка носят ирански имена като АРΔОХЮО (в Авестата ašiš vaŋuhi), АΔШО „огън“, ФАРРО „фарн“ (в Авестата xᵛarənah-), ΛPOOAΣПО (в Авестата drvāspā-), МАО „луна“, MIIPO „Митра“ (с варианти MIYPO, MIPO; в Авестата miθra-), NАNА (согдийски nny), OAΔО „вятър“, OAXЮO „Oxus, Амударя“, ОНЮО (в Авестата vayuš, слят с индийския Шива)^[5], ООРМАZΔО (в Авестата ahurō mazdō), ОРΛАГNO (в Авестата vərəθraγna-) и ТЕIРО (средноперсийски tīr).

Това се променя през 1957 г., когато френски археолози откриват първият бактрийски надпис в Сурх Котал близо до Баглан, Афганистан. Текстът е публикуван от Андре Марик (Andrй Maricq), който разпознава няколко важни думи и изрази в надписа, включително и името на кушанския владетел Канишка. В. Б. Хенинг (W.B. Henning) установява, че надписът е строителен и отбелязва строителството на кладенец, изкопан в тридесет и първата година от ерата на Канишка, или в началото на царуването на неговия наследник Хувишка (началото на II в.). Четиридесет години след откриването си надписът от Сурх Котал остава единственият и най-важен източник за изучаване на бактрийския език. Открити са още надписи, но никой не е достатъчно дълъг или четлив, за да допринесе значително за изучаването на бактрийския език. През последните десет години корпусът на бактрийски текстове се увеличава покрай откриването на каменен надпис в Рабатак (провинция Баглан) през 1993 г. и публикуван през 1995 – 1996 г. от Дж. Криб и Н. Симс-Уилямс^[6]. Надписът има голямо историческо значение, тъй като споменава предшествениците на Канишка и описва някои от събитията от началото на царуването му. Още по-голяма стойност за изучаването на бактрийски език са над стоте документа на бактрийски бързопис, появили се на пазара в Пешавар и на международния пазар на антики. Много от тях са в колекцията на д-р Насър Дейвид Халили в Лондон. Тези документи са писани на кожа, плат, и дървени пръчици и обхващат целия период от Сасанидската епоха (IV век сл. Хр.) до арабското нашествие през VIII в. Изглежда, че много от текстовете произхождат от долината Хулм в северен Хиндукуш, област, подвластна на владетел, посочен като владетел на Роб (съвр. Руй, Афганистан).

Бактрийските документи обхващат правни и стопанско-търговски документи, будистки текстове, както и писма, много от които все още са запечатани и добре запазени. Въпреки това, повечето писма са доста кратки и е трудно да се разбере съдържанието им, тъй като често се отнасят до предишна кореспонденция и неизвестни събития. Два от новооткритите документи са будистки текстове, вероятно свързани с будисткото течение амитабха. Повечето документи са със стопански характер и включват текстове, написани върху дървени пръчици (текст до три реда), които изглежда като обратна разписка или рабош за доставки на хранителни продукти, като пшеница и лук. Други икономически документи се състоят от списъци на лични имена, стоки и суми, вероятно записани със счетоводни цели. Тези документи съдържат много цифри, чието правилно четене е важно за тълкуване на датите в много документи.

Повечето от документите са датирани правни договори, които се занимават с продажби, отдаване под наем, подаръци, освобождаване на роби или уреждане на спорове, дори брачен договор. Много такива документи са запазени в два екземпляра, написани на еднакъв пергамент. Един екземпляр на договора се оставя отворен, за да се чете, а другият е плътно навит, завързан с конец и заверени с шест глинени печата или пръстови отпечатъци на договарящите се страни и свидетелите им. Техните имена понякога са написани на обратната страна на документа, до дупките за конеца. Датите, споменти в тези документи варират между 110 г. и 549 г. от неуточнена ера. От бактрийски надписи намерени в Tочи, Пакистан, може да се заключи, че тази епоха вероятно започва през 233 г.сл. Хр. Така датираните бактрийски документи попадат между 342 г. и 781 г., и обхващат периода на кушано-сасанидска, ефталитска и тюркска власт и ранния ислямски период, когато арабският език поема ролята на административен език в Бактрия.^[7]

 Къде са ви гьо-тюрките 127 – 151г? Те ли са създали Културата на Канишка Кошано? Защо надписа , записан на Кирилица може да се прочете и разбере на Български?

The Kushan Empire. Silkroad Superpower (Connecting East and West)

https://www.youtube.com/watch?v=0gc4p_KQGf4