

За Митрадата от Партия , брат му Котис , римляните и как брат воюва срещу брата. Къде са били траките на Александър и каква е била мисията им в Средна Азия.
Партия
Митридат I (Mihrdāt; Miθradāta) е владетел на Партия от династията на Арсакидите. Син на Фриапатий и наследник на брат си Фраат I.[1][2]
Митридат I управлява от 171 пр.н.е. до 138 пр.н.е. превръщайки Партското царство в могъща военна и политическа сила. Покорява Херат, Мидия, Вавилония, побеждава армиите на Гръко-Бактрийското царство, установява контрол над т.нар. „Път на коприната“. Разгромява Селевкидската империя и пленява цар Деметрий II Никатор, когото сродява с дъщеря си и по-късно изпраща обратно в Сирия за да се намеси във вътрешните междуособици на селевкидите.
Фраат I (Frahāta) е владетел на Партия от династията на Арсакидите. Управлява през 176 – 171 г. пр.н.е., според други датировки ок. 170 – 168 г. пр.н.е. или 168 – 165 г. пр.н.е. Най-възрастен син и наследник на Фриапатий
През краткото си управление Фраат I подновява експанзивната политика, възползвайки се от упадъка на Селевкидската империя. Той предприема кампания срещу племето марди[3], обитаващо планините на Елбурс и южното крайбрежие на Каспийско море. Успява да покори Хиркания и част от източна Мидия, стигайки до Рага, дн. Рей. Наследен е от брат си Митридат I[4].
Аршакиди (или Арсакиди) са партска царска династия, управлявала в древна Партия. Често се нарича и Пехлевиди (от партското pahlav – букв. „партинян/партски“).
248/247 пр.н.е. – начало партска (аршакидска) ера.
Аршак I действително е бил велик воин и владетел, поради това всички царе след него, започвайки от Аршак II (Тиридат) (чието името Аршак е само тронно име) от династията на Аршакидите също носят тронното име Аршак. Отчасти това е една от причините за сложността при изследване на генеалогията на тази династия, тъй като повечето монети на партските царе не съдържат собственото име на монарха (Пакор и т.н.), в чието управление са сечени.
Митридат II Велики е цар на Партия от 124 пр.н.е. до 88 пр.н.е., член на династията на Арсакидите. При неговото управление Партското царство достига най-голямото си териториално разширение.
Митридат II спасява царството от скитите, окупирали Бактрия и Източен Иран и убили предшественика му Артабан I в битка. Той побеждава арменския цар Артавазд I и взима сина му, Тигран II, за заложник. Митридат се намесва в династичните борби в Сирия. Той е първият партски цар, влязъл в преговори с Рим, представляван през 92 пр.н.е. от Сула като претор на Киликия.
Партското царство е доминиращата сила на територията на днешен Иран от края на III век пр.н.е. до началото на III век и контролира обширни територии, включително Месопотамия между 190 пр.н.е. и 224 г.[1]
То е основано и управлявано от династията на Аршакидите, водачи на номадското племе парти, завладяло голяма част от източните територии на Селевкидското царство.
· Аршак I Партски (на гръцки: ΑΡΣΑΚΗΣ) около 247 пр.н.е.— 211 пр.н.е., вожд на дахите, родоначалник на династията на Аршакидите
· Аршак II Партски (на гръцки: ΑΡΣΑΚΗΣ) около 211 – 191 пр.н.е., с истинско име Тиридат, по-младия брат на Аршак I, първия коронован цар на Партия, основател на династията на Аршакидите.
· Фриапатий 191 пр.н.е. – 176 пр.н.е.
· Фраат I 176 пр.н.е. – 171 пр.н.е.
· Митридат I Партски 171 пр.н.е. – 138 пр.н.е.
· Фраат II (на гръцки: ΦΡΑΑΤΗΣ) 138 пр.н.е. – 128 пр.н.е., Аршакид по майчина линия
· Артабан I 128 пр.н.е. – 123 пр.н.е.
· Митридат II Партски 123 пр.н.е. – 88 пр.н.е.
· Готариз I 95 пр.н.е. – 90 пр.н.е.
· Ород I 90 пр.н.е. – 87 пр.н.е.
· неизвестни владетели на Партия, в т.ч. Аршак Теопатор Евергет (105 – 88 пр.н.е.)]] ок. 80 – 70 пр.н.е.
·
· Санатрук Партски 77 пр.н.е. – 70 пр.н.е.
· Фраат III 70 пр.н.е. – 57 пр.н.е.
· Ород II 57 пр.н.е. – 37 пр.н.е. (третия велик цар на Партия след Митридатите, при него Партия достига максимални граници, достигнали за кратко до Средиземно море).
· Митридат III Партски 56 пр.н.е. – 55 пр.н.е.
· Пакор I ? – 38 пр.н.е. Най-възрастният син на Ород II, наследник на престол, но не става цар, умира във войната срещу Рим.
·
· Фраат IV 38 пр.н.е. – 2 пр.н.е.
· Тиридат II 32 пр.н.е. Не е бил цар. Претендент за трона, от негово име са сечени моменти, бил провъзгласен за цар от феодалите, свалили Фраат IV, но не е коронован за цар, тъй като бързо е свален от върнали си трона Фраат IV.
· Митридат 12 пр.н.е. – 10 пр.н.е. – Вероятно, претендент. Нищо не е известно за него; съществуването му е съмнително.
·
·
· Фраат V 2 пр.н.е. – 4 г.
· Муза Партска – майка на Фраат V, съвладетелка при него.
·
· Ород III 4 г. – 7 г.
· Вонон I 7 г. – 12 г.
· Артабан II 12 г. – 38 г.
· Фраат VI 35 г. Управлява една година, замествайки отстранения Артабан II. Бил свален при връщането на трона на Артабан II.
· Тиридат III 36 г. – 37 г. Провъзгласен за цар от римляните, замествайки отстранения от тях Артабан II. Свален от власт от Артабан II, който успява да си върне трона с помощта на племената на дахите.
· Киннам 37 г. – 38 г?? – съществуването му е съмнително, вероятно един от претендентите за престола.
·
· Вардан I 39 г. – 48 г.
· Готарз II 39 г. – 51 г.
· Вонон II 51 г.
· Вологез I 51 г. – 78 г.
· Вардан I 55 г. – 54 г.
· Вологез II 77 г. – 80 г.
· Пакор II 78 г. – 109 г. (един от малкото, изписвали своето собствено име на монетите)
· Артабан III 80 г. – 81 г.
· Вологез II 105 г. – 147 г.
· Ороз 109 г. – 128 г.
· Партамазпат 116 г. —
· Митридат IV 128 г. – 147 г.
· неизвестен владетел – ок. 140 г.
· Вологез III 148 г. – 192 г.
· Ороз II ок. 190 г.
· Вологез IV 191 г. – 208 г.
· Вологез VI 208 г. – 228 г.
· Артабан IV 212 г. – 224 г.
Партия Who were the Parthians? (Rise and Fall of the Parthian Empire)
https://www.youtube.com/watch?v=mgDYMBc8W6I
Най-после разкриха чудовищна спекула!
Нови мощни протести във Франция срещу уп...

2. бъди българин
3. geravna
4. zeravna
5. zeravna
6. virginia grotta
7. Виртуална библиотека
8. Къде сте
9. Песен за Нибелунгите
10. Войни на Тангра