За Митрадата от Партия , брат му Котис , римляните и как брат воюва срещу брата. Къде са били траките на Александър и каква е била мисията им в Средна Азия.

Партия

Митридат I (Mihrdāt; Miθradāta) е владетел на Партия от династията на Арсакидите. Син на Фриапатий и наследник на брат си Фраат I.^[1][2]

Митридат I управлява от 171 пр.н.е. до 138 пр.н.е. превръщайки Партското царство в могъща военна и политическа сила. Покорява Херат, Мидия, Вавилония, побеждава армиите на Гръко-Бактрийското царство, установява контрол над т.нар. „Път на коприната“. Разгромява Селевкидската империя и пленява цар Деметрий II Никатор, когото сродява с дъщеря си и по-късно изпраща обратно в Сирия за да се намеси във вътрешните междуособици на селевкидите.

Фраат I (Frahāta) е владетел на Партия от династията на Арсакидите. Управлява през 176 – 171 г. пр.н.е., според други датировки ок. 170 – 168 г. пр.н.е. или 168 – 165 г. пр.н.е. Най-възрастен син и наследник на Фриапатий

През краткото си управление Фраат I подновява експанзивната политика, възползвайки се от упадъка на Селевкидската империя. Той предприема кампания срещу племето марди^[3], обитаващо планините на Елбурс и южното крайбрежие на Каспийско море. Успява да покори Хиркания и част от източна Мидия, стигайки до Рага, дн. Рей. Наследен е от брат си Митридат I^[4].

Аршакиди (или Арсакиди) са партска царска династия, управлявала в древна Партия. Често се нарича и Пехлевиди (от партското pahlav – букв. „партинян/партски“).

248/247 пр.н.е. – начало партска (аршакидска) ера.

Аршак I действително е бил велик воин и владетел, поради това всички царе след него, започвайки от Аршак II (Тиридат) (чието името Аршак е само тронно име) от династията на Аршакидите също носят тронното име Аршак. Отчасти това е една от причините за сложността при изследване на генеалогията на тази династия, тъй като повечето монети на партските царе не съдържат собственото име на монарха (Пакор и т.н.), в чието управление са сечени.

Митридат II Велики е цар на Партия от 124 пр.н.е. до 88 пр.н.е., член на династията на Арсакидите. При неговото управление Партското царство достига най-голямото си териториално разширение.

Митридат II спасява царството от скитите, окупирали Бактрия и Източен Иран и убили предшественика му Артабан I в битка. Той побеждава арменския цар Артавазд I и взима сина му, Тигран II, за заложник. Митридат се намесва в династичните борби в Сирия. Той е първият партски цар, влязъл в преговори с Рим, представляван през 92 пр.н.е. от Сула като претор на Киликия.

Партското царство е доминиращата сила на територията на днешен Иран от края на III век пр.н.е. до началото на III век и контролира обширни територии, включително Месопотамия между 190 пр.н.е. и 224 г.^[1]

То е основано и управлявано от династията на Аршакидите, водачи на номадското племе парти, завладяло голяма част от източните територии на Селевкидското царство.

· Аршак I Партски (на гръцки: ΑΡΣΑΚΗΣ) около 247 пр.н.е.— 211 пр.н.е., вожд на дахите, родоначалник на династията на Аршакидите

· Аршак II Партски (на гръцки: ΑΡΣΑΚΗΣ) около 211 – 191 пр.н.е., с истинско име Тиридат, по-младия брат на Аршак I, първия коронован цар на Партия, основател на династията на Аршакидите.

· Фриапатий 191 пр.н.е. – 176 пр.н.е.

· Фраат I 176 пр.н.е. – 171 пр.н.е.

· Митридат I Партски 171 пр.н.е. – 138 пр.н.е.

· Фраат II (на гръцки: ΦΡΑΑΤΗΣ) 138 пр.н.е. – 128 пр.н.е., Аршакид по майчина линия

· Артабан I 128 пр.н.е. – 123 пр.н.е.

· Митридат II Партски 123 пр.н.е. – 88 пр.н.е.

· Готариз I 95 пр.н.е. – 90 пр.н.е.

· Ород I 90 пр.н.е. – 87 пр.н.е.

· неизвестни владетели на Партия, в т.ч. Аршак Теопатор Евергет (105 – 88 пр.н.е.)]] ок. 80 – 70 пр.н.е.

·

· Санатрук Партски 77 пр.н.е. – 70 пр.н.е.

· Фраат III 70 пр.н.е. – 57 пр.н.е.

· Ород II 57 пр.н.е. – 37 пр.н.е. (третия велик цар на Партия след Митридатите, при него Партия достига максимални граници, достигнали за кратко до Средиземно море).

· Митридат III Партски 56 пр.н.е. – 55 пр.н.е.

· Пакор I ? – 38 пр.н.е. Най-възрастният син на Ород II, наследник на престол, но не става цар, умира във войната срещу Рим.

·

· Фраат IV 38 пр.н.е. – 2 пр.н.е.

· Тиридат II 32 пр.н.е. Не е бил цар. Претендент за трона, от негово име са сечени моменти, бил провъзгласен за цар от феодалите, свалили Фраат IV, но не е коронован за цар, тъй като бързо е свален от върнали си трона Фраат IV.

· Митридат 12 пр.н.е. – 10 пр.н.е. – Вероятно, претендент. Нищо не е известно за него; съществуването му е съмнително.

·

·

· Фраат V 2 пр.н.е. – 4 г.

· Муза Партска – майка на Фраат V, съвладетелка при него.

·

· Ород III 4 г. – 7 г.

· Вонон I 7 г. – 12 г.

· Артабан II 12 г. – 38 г.

· Фраат VI 35 г. Управлява една година, замествайки отстранения Артабан II. Бил свален при връщането на трона на Артабан II.

· Тиридат III 36 г. – 37 г. Провъзгласен за цар от римляните, замествайки отстранения от тях Артабан II. Свален от власт от Артабан II, който успява да си върне трона с помощта на племената на дахите.

· Киннам 37 г. – 38 г?? – съществуването му е съмнително, вероятно един от претендентите за престола.

·

· Вардан I 39 г. – 48 г.

· Готарз II 39 г. – 51 г.

· Вонон II 51 г.

· Вологез I 51 г. – 78 г.

· Вардан I 55 г. – 54 г.

· Вологез II 77 г. – 80 г.

· Пакор II 78 г. – 109 г. (един от малкото, изписвали своето собствено име на монетите)

· Артабан III 80 г. – 81 г.

· Вологез II 105 г. – 147 г.

· Ороз 109 г. – 128 г.

· Партамазпат 116 г. —

· Митридат IV 128 г. – 147 г.

· неизвестен владетел – ок. 140 г.

· Вологез III 148 г. – 192 г.

· Ороз II ок. 190 г.

· Вологез IV 191 г. – 208 г.

· Вологез VI 208 г. – 228 г.

· Артабан IV 212 г. – 224 г.

https://www.youtube.com/watch?v=mgDYMBc8W6I