Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
08.02.2023 17:17 - Флавий Сабиниан (Сабиниан,Сабин)-481-508 .Вожд на българите в Македония и Илирик, като федерат на Византия
Автор: panazea Категория: Видео   
Прочетен: 129 Коментари: 0 Гласове:
1



Скритата имперска история на българите (IV-VII век)

                                          Ивелин Савов

Флавий Сабиниан (Сабиниан,Сабин)-481-508 .Вожд на българите в Македония и Илирик, като федерат на Византия. Издига се като висш сановник в Източната Римска империя. Изпълнявал ролята на военен управител на провинциите Македония и Илирия. Резиденцията му била град Воден(Едеса) в днешна Северна Гърция.

     Той е син на Сабиниан Велики (военоначалник на българите, градоначалник на Воден и военен управител - на Илирия и Македония в периода (479-481 г.), и е брат на Флавий Мошиан (консул 512 г.) Негов син е Сабиниан Анастасий (консул 517 г.)

     През 505 г. Флавий Сабиниан е назначен за византийски консул заедно с Флавий Теодор.Той имал на свое разположение голяма и добре екипирана армия, съставена основно от българи.

     През 505 на войската на Сабиниан, състояща се от 10 000 българи е нанесено тежко порожение от съюзните войски на гепида Мундо и на остготите, предвождани от Питций край Маргус, днешна Сърбия. В битката Флавий Сабиниан е бил повален и ранен, но е останал жив и с оцелелите си войници,търси спасение в крепоста Натус (Нат).

     През 508 г. става градоначалник на Воден и военен управител на Илирия и Македония. Епископ Енодий, съвременик на епохата, в Панегирика си към Теодорих еднозначно определя Флавий Сабиниан като "Началник на българите" .

     Христианският писател Магнус Феликс Енодий в "Похвално слово за Теодорих", описва сражението,което се е състояло през 505 г. при Маргус(дн.Пожаревац, Сърбия). В него се изправят остготите, които се притичват на помощ на гепида Мундо, и българите,които по това време се явяват като федерати на Византия.

    "Пред очите ми е вождът на българите, повален от десницата ти, която защитава свободата.Той не бе убит ,за да не изчезне от историята, но той не остана и непокътнат, за да не проявява по-нататък дързост и , за да остане там,в своето непобедимо племе, жив свидетел на твоята сила. Ако той беше получил смъртоносна рана, ти щеше да победиш човека, а като остана жив , той си унизи потеклото.Това е народът,който преди тебе имаше всичко, което е пожелавал: народ, като този е придобивал титли, който е купувал благородството си с кръвта на неприятеля, който в бойното поле прославя рода, понеже у тях се смята без колебание за по-благороден оня, чието оръжие е било повече окървавено в сражение; те са народ, комуто преди битката с тебе не се е случвало да срещне противник, който да му устои, и народ,който дълго време е извършвал войните си само с набези.Тях не са поставяли в затруднение, както трябва да се очаква, нито планински масиви, нито изпречилите се реки,нито липсата на храна, понеже смятат, че е достатъчно удоволствие да пият кобилешко мляко. Кой би устоял срещу противник, който се носи и храни от своето бързо животно?"

     "По рано вярваха, че светът е открит за тях, сега смятат,че за тях е затворена само тази част от земята, която ти пазиш."

     "Когато уреждаха там управлението, Гърция прояви враждебност, поради намесата на федерата Мундо, като привличаше за защитата си своите българи , с които заплашва при военни сблъсъци , като с преден укрепен пост.Тогава Мундо, преди да беше научил, че защитниците замислят сражение, видя, че го започват за своя сметка,и затова сметна, че ще бъде достатъчно защитен, ако твоите кохорти узнаят в какво затруднение се намира самият той, та повери на бързи вестители истината за опасното си положение. А Пиция, щом съзря отдалече буйната българска младеж, подсили пламенния устрем на своите младежи с още по-пламенни слова;Вие помните, другари, по чия заповед сте дошли в тези места. Никой да не смята, че не ни гледа нашият крал, за чиято слава трябва да се сражаваме."

     "Бойни сигнали последваха тия слова.Тогава както обикновено,черният облак загърмява, а къщите заскърцват от развилнялата се буря, така стремглаво се хвърлиха веднага едни срещу други бойците.Дълго време изходът на сражението се колеба върху несигурните везни на победата, понеже и двете страни проявиха еднакво ожесточение в битката.Сблъскваха се два народа, на които бягството никога не беше помагало във време на сражение. И готите и българите са учудени, че се намират люде, подобни на тях, и че виждат всред човешкият род противник, равен на себе си.

    Между това, докато съдбата на сражението не беше решена и крилатата смърт властваше над бойното поле, надви мисълта за нашия вожд : и тогава всеки войник се стараеше бойното поле да засвидетелства за заслугите му пред него. Обърнат беше в бягство българският народ и с това, че се спаси, бе наказан по-тежко.Разтърсвана от копитата на конете, земята затрепери След като видяха, че са вън от всякаква опасност, те,вайкайки се силно, продължиха да се движат бързо.Те, които никога не се съмняваха в победата, и на които се учудваше светът,сега се оттеглят, след като загубиха бойните си знамена, и , смутени от това, че са оцелели, се провикват, че са много по-щастливи ония, на които се бе паднало да загинат.Защо да припомням избиването на войниците и позорното оттегляне на вожда Сабиниан, когато нямам намерение да разказвам, какво се е случило с един незащитен човек, след като е била отстранена военната му защита?"

    Рънсиман пише "през 505 г., "Когато един варварски вожд на име Мундо (сродник на Атила, според някои гет, а според други - гепид) бил нападнат при Маргум (там, където Морава се влива в Дунава) от "гърците" (имперските войски), полководецът на Теодорих, Пиций, му се притекъл на помощ. Гърците привлекли на своя страна прабългари и в тази битка прабългарите претърпели първото си поражение".

    Марцелин описва сражението от 505 г. "Сабиниан, синът на великия Сабин и военачалник, като бил определен срещу гота Мундо, събра войска от десет хиляди въоръжени, водейки със себе си принадлежности и кола, натоварена с оръжия и продоволсвия, пристъпи да се бие.Сражението стана до Хорса-Марга.Много от войниците му бидоха изгубени и избити в реката.Освен това изгуби и колата и избяга с малцина в кастела, който се казва Нато.Толкова отпадна надеждата на войниците в тая плачевна битка, колкото едва ли при смъртни някога се случва."

    За тази битка пише и Йорданес.

    "Теодорих Велики изпратил двамата свои първи благородници граф Пeца (Пиций) и Хардуик "с непосвещавана дотогава в бой младеж", за да завземат столицата на Долна Панония Сирмиум (Срем). Пеца, след като пропъдил Тразерик, успял да завземе града без бой и "управлявал областта хуманно като собствена, а не я ограбвал като завладяна". "След това потегли против Сабиниан, военачалника на Илирикум, който се биеше тогава с Мундо при Маргоплан (Чюприя на р. Морава), … впрочем, който се намираше в отчаяно положение и мислеше да се предаде … и го спаси от ръцете на Сабиниан … и разби илирийската войска, … след което той (Мундо) от благодарност се подчини на крал Теодорих"

    Йорданес дава и сведения за Сабиниан, които ни насочват към мисълта, че той понякога е водил и самостоятелна политика в разрез с интересите на византийците.    "Войниците на Анастасий , изморени от разни сражения, ту в Илирия срещу Сабин и Мундо на Морава, ту срещу Помпей в Одрин ,ту срещу партите в Сирия, се сражаваха повече като пирати, отколкото като народни защитници и бяха станали ненадеждни."

    Блазиус Клайнер в "История на България" пише:

   "Към това време изглежда, че българите за пръв път са започнали да се заселват за постоянно в обещаното им от император Анастасий отечество и известно време стояли мирни след нанесеното им поражение."

    За важността, която имал Флавий Сабиниан във византийското общество говори факта,че той бил женен за племеницата на император Анастасий.

Виталиан-Роден в Залдапа,(дн.с.Арбит,Добричко) през 5 век. Военен управител на Източноримската провинция Тракия.Той бил от смесен римско-хунски или готски произход.Син на Патрикъл, който бил византийски офицер, командващ федератите по Дунав.Майка му е сестра на Македоний II, патриарх на Константинопол .Оглавява бунт срещу Анастасий I през 513-514 г. Убит в Константинопол през юли 520 г.

    Йоан Антиохийски посочва , че "Виталиан е родом от Залдава , градче в Долна

Мизия. Виталиан е бил човек с дребен ръст, който имал говорен дефект."

    През 511 г.Анастасий смъква патриарх Македоний II и назначава на негово място друг. В резултат на това започват въстания в империята.През 512 г.Ареобинд е обявен за император от въстанниците.През 513 г. Виталиан вече стои начело на съпротивата срещу Анастасий, като лидер на федератите (основно хуно-българи) в Тракия и заемащ длъжността на военен управител.

    През 514 Виталиан навлиза в Мизия с войска, съставена главно от кутригури, преминава през Одесос и Анхиал и през 515 година достига до Константинопол. Той не успява да превземе града и се споразумява с император Анастасий I да се оттегли срещу паричен откуп и управлението на Тракия.През 518, при новия император Юстин, военните действия са подновени.

    През 520 г. при Юстин I той е отново военачалник и става консул. Още същата година по нареждане на императорския племенник Юстиниан той е уволнен от военната му длъжност и малко след това убит.Според Евагрий Схоластик , причина за това била, че "Виталиан се стремял за императорския трон."

    Блазиус Клайнер в своята " История на България " пише:

    "И така в лято Христово 514-о, докато императорът Анастасий намесвал светските дела в църковните и безумствал срещу добрите църковни предстоятели, един от пълководците, Виталиан, по народност скит, под предлог за защита на религията , започнал голяма война срещу императора.Събрал в едно многочислена войска от хуни, българи и ромеи и се отцепил от императора.И тъй като завзел Тракия, Скития и Мизия, той завързал сражение с изпратената от Анастасий войска, нанесъл и голямо поражение и избил около шестдесет хиляди войника заедно с пълководците Ипатий и Секундин, а даденото на войската злато и изобилната плячка наситили алчността на варварите. След тази успешна битка Виталиан войската към столицата, но като се боял да не попадне във варварски ръце този толкова важен град, за чиято свобода той сам вдигнал оръжие, оттеглил оттам войската и се

https://www.bulgarnation.com/%D0%A1%D0%BA%D1%80%D0%B8%D1%82%D0%B0%D1%82%D0%B0%20%D0%B8%D0%BC%D0%BF%D0%B5%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B0%20%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%8F%20%D0%BD%D0%B0%20%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%82%D0%B5-4-7%20%D0%B2%D0%B5%D0%BA-2017-19.html 




Гласувай:
1



Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: panazea
Категория: Технологии
Прочетен: 6838764
Постинги: 3990
Коментари: 11585
Гласове: 56401
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031