Куш 30г. 1-4 век от юеджи - , Канишка в Согдиана, Балх и Бактрия , Бактрийския език , надпис Рабатак, Ефталитите = бели хуни 440г. - 565г. 5 – 6 век,

Кушанската империя (на санскрит: कुषाण राजवंश) е държава в Южна Азия, съществувала от началото на 1 век до края на 4 век.

Кушаните са един от петте клона на юеджи,^[1][2] номадски индоевропейски (може би тохарски или ирански^[3]) народ,^[4] преселил се от Таримския басейн в Бактрия.^[2]

Държавата им е основана около 30 година от Куджула Кадфиз в областта Бактрия, около река Амударя. Оттам тя се разпростира по долината на река Кабул, завоювайки големи части от Индия. Империята достига своя най-голям териториален обхват при управлението на будисткия владетел Канишка (127 – 151), чиито владения достигат от Турфан в Таримския басейн до Паталипутра в Гангската равнина.^[5]

През 3 век властта на владетелите отслабва и империята практически се разпада на множество полунезависими княжества, част от които са подчинени от Сасанидите. С възхода на индийската империя Гупта през 4 век част от княжествата са подчинени от нея, а последните от тях са унищожени от идващите от Средна Азия ефталити.^[5]

Юеджи е китайски екзоним образуван от две думи yuи(月) „Луна“ and shм(氏)„клан“ – следва, че те бръснели главите си за да приличат на Луната. 

Юеджи или юечжи (на китайски: 月氏; на пинин: yuиzhм, юеджъ) е китайското име на древен централноазиатски номадски народ. Юеджи е китайски екзоним съставен от две думи: yuи (月) „луна“ and shм (氏) „клан“, което в случая се чете zhi (това е един от йероглифите с двойно четене). След поражението си от хунну през 162 пр.н.е. те се преселват на запад в басейна на Амударя, откъдето изместват саките. През 132 пр.н.е. юеджи на свой ред са изтласкани към Бактрия от племената усун. Там те влизат в контакт с елинистичната култура и по-късно основават Кушанското царство.^[1][2]

предците на тюрките първоначално са били клон на саките(Sacae)

някои думи и титли, свързани с юеджите или кушаните могат да бъдат обяснени чрез тюркските езици. В книгата „Реката на царете“ (Rājataraṅgiṇī, I, 170) е отбелязано, че тюркският владетел на Гандхара твърди че негов прародител е Канишка, великият кушански император и основател на династията на кушаните, и може би това не е било просто хвалба. 

Ефталитите, или бели хуни, са степен народ от групата на хионитите, завладял през 5 – 6 век обширна територия от Тарим и Согдиана до Пенджаб. Смята се, че ефталитите са европеиден народ, като доказателство биха могли да бъдат таримските мумии. Вероятно те произлизат от части от северни хунну изселили се от Джунгария в Хорезмия, по времето на сянбийската експанзия.

Сведенията за ефталитите идват от съседните страни, оставили писмени исторически източници. Във Византия ги наричат ефталити, в Персия – аятелаити, в Китай – 滑 (хуа), а в Индия – хуна. Друго тяхно наименование, използвано в Китай е 厌哒 или 厭達 (йе-тай), в корейски вариант, считан за по-близък до оригиналното произношение, – 엽달 (йоптал), което вероятно има същия корен като западното ефталити. Според някои източници това е името на един от петте кушански рода.

Около 440 ефталитите завладяват Согдиана, а след това Балх и Бактрия. В средата на 5 век, ефталитите отнемат Кабул от Кидаритите, клон на хионитите и ги преместват в Хива.

През следващите години ефталитите унищожават окончателно държавата Кушан. След смъртта на Скандагупта през 470 ефталитите нападат Индия и унищожават държавата на Гупта. Те се придвижват по река Ганг, като разграбват градовете, а столицата Паталипутра е пръвърната от процъфтяващо средище в малко село. Ефталитите преследват будизма и унищожават всички будистки манастири по пътя си. Част от ефталитите се установява в Северозападна Индия и управлява тази територия през следващия век.

През 484 водачът на ефталитите Ахшунвар напада сасанидския цар Фируз в Хорасан. Персия Персийската армия понася тежко поражение, самият Фируз е убит, а ефталитите се превръщат в регионална сила в Средна Азия и завладяват Мерв и Херат. През следващите години те се намесват в персийските междуособици, като един от претендентите за трона, Кобад, се жени за племенница на Ахшунвар и с негова помощ заема престола през 499.

За първи път ефталитите стават фактор през 457 г. и не след дълго обединяват всички намиращи се на изток от Каспийско море до Таримската долина и от Аралско море до Индийския океан хионитски племена в една империя с развита администрация от кушански тип и собствено монетосечене.

След победата над Персия ефталитите завладяват голяма част от Таримския басейн. Около 495 те установяват съюзни отношения с тиелъ, а през следващите години нападат Хотан, Кашгар и Карашар. Те се намесват във войните между Жоужан и империята Северна Уей, като първоначално са на страната на Северна Уей, но около 518 сключват съюз с Жоужан.

Ефталитите основават зимната си столица Пянджикент в Заравшанската долина. Градът се превръща в процъфтяващ център до разрушаването му от арабите през 7 век. Водачите на ефталитите се придвижват ежегодно между зимната столица в Бактрия и летните си резиденции в Бадахшан.

Около 559 персийският цар Хосров Ануширван сключва съюз с тюрките, като се жени за дъщерята на Истеми. Войната започва през 560, когато ефталитският цар Гатфар избива преминаващите през негова територия към Персия тюркски пратеници. Към войските на Истеми се присъединява отделилият се Хотан, а персийците успяват да постигнат първата значителна победа през 562. Истеми превзема Чач и ефталитите отстъпват от Бухара към планините. В битката при Несефа през 565 те са напълно разгромени от тюрките, а държавата им в Средна Азия е унищожена.

Предшествениците на тюрките идват от държавата на Суо 索“. Предполага се, че „Суо (索)“ е транскрипция на Саки(Sakae)

Согдиана е завладяна от тюрките, а Персия получава западните части от царството на ефталитите. Отделни групи ефталити успяват да задържат малки територии в Афганистан до идването на арабите през 7 век, а държавата в Индия, макар и отслабена, оцелява до около 600 г.

Бактрия ,Бактрийския език , надпис Рабатак , би трябвало да е записан с главни букви .

Аз го записах с Кирилица.

1. НО БОГО СТОРГО КАНЕШКЕ КОШАН РАШТОГ ЛАДЕЙГО ХОАЗАОАРГО БАГЕ

2. ЗНОГО КИДИ АСО НАНА ОДО АСО ОЙСПОАН МИ БАГАНО И ШАОДАНО АБОРДО КИДИ ЙОГ ХШОНО

3.НОБАСТО САГОНДИ БАГАНО СИНДАДО ОТЕЯ И ЙОНАГО ОАСО ОЗОАСТО ТАДЕЙЯ АРИАО - ОС

написан на йонийски и арийски , преведен ни като :

И он *издал *эдикт (по-)гречески, (и) затем переложил его на арийский язык.

или къде ни лъжат в превода!

ПРОЧЕТЕТЕ И ПРЕВЕДЕТЕ ТЕКСТА ОТ БАКТРИЙСКИ ЕЗИК

1. [….]no bōgo storgo kanēške košan raštog lādeigo xoazaoargo bag[ē]-

КАНЕШКЕ КОШАН РАШТОГ

  2. znogo kidi aso Nana odo aso oispoan mi bagano i šaodano abordo kidi iōg xšono

  3. nobasto s(a)gōndi bagano sindado otēia i iōnaggo oaso ozoasto tadēia ariao ōs-

ЙОНАГО ОАСО ОЗОАСТО ТАДЕЙЯ АРИАО

  tado abo iōg xšon(o) abo [i] iundo froagdazo abo šatriagge šaore agita koo-

  adēano odo i oa(s)po od(o) [i z]agēdo odo i kōz(am)bo odo i palabotro oidra ada abo i zirit-

  ambo sidēiano probao odo mandarsi zaorano abo i sindo ōstado otē(i)a arougo

  iundo (abo) i sindo ōstado tadi šai kanēške abo šafaro karalraggo fromado

  (a)beinao bagolango kirdi sidi b…abo rizdi abo ma kadge b-

  (a)ga(n)o kidi maro kirdan(e) i ma…o[f]arro omma ooēldi ia amsa nana odo ia am-

  sa omma aoromozdo mozdoo(a)no srošardo narasao miiro otēia oudoa-

  no pi(do)girbo fromado kirdi eimoano bagano kidi maska nibixtigendi ot-

  ēia fromado abeimoano šaonano kirdi abo kozoulo kadfiso šao abo i fr-

  oniago (o)do a(bo o)oēmo (t)akto šao a(b)[o] i nia(g)o odo abo ooēmo kadfiso šao abo

  (i) pido odo abo i xobie abo kanēško šao ta sagōndi šaonano šao i bagopoo-

  rak[a]ne […] fr(o)mado kirdi tadi šafare karalraggo kirdo eio bagolaggo

  karalraggo odo šafaro karalraggo odo nokonzoko i aštoo-

  a[lgo kir]do ia fromano eimidba bage kidi maro nibixtigendi tadano abo šaon-

  an(o) šao abo kanēške košano abo iaoēdani zorrigi lrou(g)o aggad…go oanind-

  o p[…]i(n)di od[..](d)i ba(g)epooro aso iōgo xšono abo io (a) xšono iundo arougo n-

  ara[ ]i b(a)golaggo abo iōgo xšono aspado tadi abo i arēmeso xšono aggar[…]

  []xa[ p]ido šao fromana abissi parēna lado abissi rēdge lado abiss[i..]

  [ ]šai mad…a (a)bo bagano lado ado fareimoano axodano [si]di abo mi bage l[ado]

  [ ]atid(ē)os

https://www.youtube.com/watch?v=0gc4p_KQGf4