Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
24.11.2009 12:52 - Миладиновци - "Български Народни Песни
Автор: panazea Категория: Технологии   
Прочетен: 2536 Коментари: 6 Гласове:
4

Последна промяна: 24.11.2009 14:06


БѪЛГАРСКИ НАРОДНИ ПѢСНИ

 

СОБРАНИ

одъ

БРАТЬЯ МИЛАДИНОВЦИ

ДИМИТРІЯ И КОНСТАНТИНА

и издани одъ

КОНСТАНТИНА

 

 

ВЪ ЗАГРЕБЪ

ВЪ КНИГОПЕЧАТНИЦА-ТА НА А. ЯКИЧА.

1861.

(Фототипно преиздание, 1981)

 

http://www.promacedonia.org/bugarash/bnpesni/index.htm

ДИМИТЪР ХРИСТОВ МИЛАДИНОВ
(1810-1862)


 

Големият български възрожденски деец Д. Миладинов е роден в гр. Струга в грънчарско семейство, което по липса на средства рано изпраща будния младеж като послушник в манастира „Св. Наум". Но чувствувайки, че това не е неговото призвание, Д. Миладинов се прехвърля през 1829 г. в гръцкото училище в Охрид. Ученолюбив и старателен, той привлича вниманието на охридските първенци и през 1830 г. те го назначават за учител в града, а след това става секретар на кантора в Дурацо (Драч). По-късно (1833—1836) учи в Янинската гимназия, откъдето желанието му да бъде народен учител и просветител отново го връща в Охрид. Д. Миладинов е всеотдаен в работата си,. прилага нови методи на образование, разширява и демократизира учебната програма (въвежда философия, аритметика, землеописание, старогръцки и новогръцки, латински и френски ез.). Тази дейност му спечелва огромен авторитет и известност, но предизвиква недоволството на гръцкия владика, който го преследва и принуждава да напусне Охрид (1839). След като учителствува една година в родния си град, Д. Миладинов става учител в Кукуш, където основава начално и класно училище и се изявява като общественик. Но фанариотите го прогонват и оттам. Връща се отново в Охрид. Тук укрепват и приемат завършен вид схващанията му за националното обособяване на българския народ и за неговото просветно издигане и образование на роден български език. Бил е и учител в с. Магарево и главен учител в гръцкото централно училище в Битоля.

Около 1848 г. предлага да се открие българско училище в Охрид. Вероятно това е станало и под влияние на руския проф. В. И. Григорович, с когото се среща през 1845 г. и който остава изненадан, че един високообразован и културен българин не познава славянското писмо. Като обръща внимание, че българите трябва да знаят родната си писменост, В. И. Григорович записва от майката на Д. Миладинов български народни песни и му предлага въз основа на тях да състави българска граматика. Значителна роля за националното му осъзнаване има и обиколката му из някои славянски страни, като Босна и Херцеговина, и изучаването на езика, фолклора и обществения живот на Сърбия. В Карловци, Нови Сад и Белград се запознава с организацията на учебното дело.

В края на 1856 г. Д.  Миладинов се завръща в родния край и със съдействието на родолюбивите си сънародници започва енергична борба за признаването на българската националност в Турската империя. Първи осъзнават значението на неговото дело прилепчани, защото в Прилеп, където е учител през 1856г., успява да наложи изучаването на български език в гръцкото училище. Този факт предизвиква отново омразата на фанариотите и той е принуден да се мести непрекъснато — в Кукуш, Струга, Охрид, като навсякъде се противопоставя на асимилаторската политика на гърците, в тежка и непосилна борба с които допринася изключително много за укрепването и разширяването на учебното дело на български език. В Охрид Д. Миладинов оглавява движението за самостоятелна българска църква и става активен дописник на „Цариградски вестник" (1860). По молба на българската народна община в Цариград обикаля Македония, за да събира помощ за дострояваното на българската църква в Цариград. По повод на това гръцкият владика Мелетий най-после успява да го наклевети пред турските власти като „размирник на империята" и той бива арестуван и затварян в Охрид, Битоля, Солун. Българската общественост се бори за освобождаването му, но не успява и той умира в Цариградския затвор.


 



 

КОНСТАНТИН ХРИСТОВ МИЛАДИНОВ
(1830-1862)

Жизненият път на К. Миладинов е тясно свързан с живота и делото на по-големия му брат Д. Миладинов, който след смъртта на баща им се грижи за по-малкия си брат. Но и двамата заемат видно място в редицата на най-забележителните български възрожденски дейци от миналия век.

К. Миладинов учи първоначално при брат си, а по-късно постъпва в Янинската гимназия. Учителствува заедно с брат си в близкото до Магарево с. Търново. През 1849 г. е вече в Атинския университет и следва гръцка филология, която завършва през 1852 г. След кратко учителствуване брат му го изпраща през 1856 г. в Русия. Живее в Одеса, Киев, Смоленск и в с. Минино в имението на Ал. Рачински. През 1857 г. е вече в Москва и следва в Историко-филологическия факултет, където се включва в българската дружина „Братски труд" заедно с Л. Каравелов, Н. Бончев, Р. Жинзифов, В. Попович и др. В Москва започва поетическата му дейност. Печата първите си стихове през 1860 г. още в първата книжка на сп. Братски труд. Печата и в „Български книжици" (Голапче, Желание, Клетва), във в. Дунавски лебед (Тъга за юг, На чужбина). В родния си край заедно с брат си е събирал български народни песни и други народни умотворения, които е донесъл в Русия, получава нови от брат си и сам събира от български студенти, обработва и систематизира събраното. Но брат му настоява да се върне по-скоро в родината. Като минава през Виена, К. Миладинов се запознава с хърватския епископ Й. Щросмайер, който го поощрява да издаде сборника с народни умотворения и му обещава материална подкрепа. К. Миладинов преработва и преписва със славянски букви подготвения материал, изпраща до Г. С. Раковски обявление за записване на абонати и предава ръкописа в печатницата. През юни 1861 г. в Загреб излиза сборникът „Български народни песни". Тук К. Миладинов научава за арестуването на брат си и вместо за Струга заминава за Цариград. Турските власти арестуват и него и той споделя съдбата на своя брат Димитър независимо от опитите на българската колония в Цариград и на Й. Щросмайер, който действува чрез австрийското Министерство на външните работи,да бъде освободен.

К. Миладинов е автор на малко стихотворни творби. Те са израз на патриотичното чувство на поета и на тъгата му по родния край. Повлияни са силно от народната поезия и издават вълненията на една чувствителна душа. Несъмнено даровит поет, К. Миладинов съдействува за оформянето на поетичния стил на изграждащия се български книжовен език. През 1858 г. К. Миладинов издава в Москва превода си „Православни църковни братства во Югозападната Русия".

Най-значителното национално и културно-историческо дело на Братя Миладинови е сборникът „БЪЛГАРСКИ НАРОДНИ ПЕСНИ", издаден в Загреб през 1861 г. Други издания на сборника са правени през 1891, 1942, 1961, избор — 1968 и фототипно издание през 1981 г. Сборникът е израз на родолюбието на двамата братя и на тяхното високо съзнание като общественици и просветни дейци. Чрез събирането и обнародването на българските народни песни те се стремят да покажат българина като творец на богата духовна и материална култура. Сборникът съдържа: народни песни (разделени в 12 раздела), детски игри, сватбени обичаи, вярвания, предания, собствени народни имена, пословици, гатанки. Особено място се отделя на юнашкия епос, в който се възпява героизмът на българите при отстояване на род, език и вяра. Възторжени отзиви за сборника пишат Л. Каравелов, Хр. Ботев, Р. Жинзифов, И. И. Срезневски, М. Фиалка и др.
 http://www.promacedonia.org/bugarash/prerodbenici/miladinovi/miladinovi.html

Миладиновци - "Бѫлгарски Народни Пѣсни"

Миладиновци - "Бѫлгарски Народни Пѣсни"
http://vistinata.blogspot.com/

Тоа коешто е интересно за нас е дека во песните собирани на територијата на Македонија народот никаде не пеел за Македонци, а пеел за Бугари, и тоа во песни собирани во Прилепско, Охридско, Струшко, Костурско итн.

На страница 448 (песна 474) се пее за Бугарските моми со црвени образи како охридско јаболко:

Мошне ми се мили бугарските моми,
Везден ми жниает на жесконо с"нце,
От утро до вечер на ноѕе ми стоат;
Полоѕи кревает; снопови ми врзват,
Ставици ми прает, како славеј пеат,
Како ластоици т"нко зборувает.
Ајде пак навечер дома се враштает,
Како еребици ситно ми брзает,
Бели ми се бели, како бела книга,
С црвени образи, охритско јаболко.

Целиот текст ќе го најдете на http://vistinata.blogspot.com/
Таму можете да ги симнете и oригиналното фoтoтипнo издaниe на Зборникот oд 1861 год., кaкo и cкoпcкoтo издaниe oд 1962 година.

 

Нема некој којшто не слушнал за браќата од Струга, Димитар и Константин Миладиновци. Нема некој којшто не слушнал за познатата песна "Тъга за југ".

Но, овој пат ќе се задржиме на нивната збирка песни којашто за многумина во Македонија е позната под името "Зборникот на Миладиновци" или пак Збирка "Народни песни". Под тоа име ја сретнуваме низ голем број учебници како и низ интернет страниците, како на пример таа на Сорос за Македонија.

Но, дали тоа што ни го претставуваат е оригиналниот наслов и оригиналниот документ?! Се разбира дека не е. Тоа е само еден од фалсификатите на македонистите. Оригиналниот наслов на тоа дело на Миладиновци е "БЪЛГАРСКИ НАРОДНИ ПЕСНИ". Во книгата, самите Миладиновци песните ги нарекуваат БЪЛГАРСКИ и кажуваат дека тоа се песни на Славјани Българи.

 

http://www.youtube.com/watch?v=sCQPOeIbWS4

 

http://www.youtube.com/watch?v=whFhglNuDK0

http://www.youtube.com/watch?v=83ST8LHc96s






Гласувай:
4



Следващ постинг
Предишен постинг

1. nkf - Сърбо-комунистическата пропа...
24.11.2009 13:18
Сърбо-комунистическата пропаганда се опитва да представи братя Миладинови, като някакви други,само не и Българи.
Иначе сборникът е чудесен.
цитирай
2. panazea - Бяха отрязали заглавието Български
24.11.2009 13:57
и оставили само Народни песни , събрани от братя Миладиновци . И доказваха , че братята не знаели от каква народност са! И затова се пишели Българи!
Сега лъснаха лъжите на майкопродавците и безродниците . Но нанесоха тежки поражения върху българщината в Западна България.
цитирай
3. pegas08 - Пан, неуморна си!
24.11.2009 15:08
Чудесно начало!
цитирай
4. zvezdichka - Поздравления за
24.11.2009 15:36
поста! Интересно ми беше да прочета :).
цитирай
5. panazea - Пегасе , дойде ми музата!
24.11.2009 15:42
Може и муз да е!
цитирай
6. panazea - zvezdichka,
24.11.2009 15:43
Намирам го , за да се помни! Благодаря , че се отби!
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: panazea
Категория: Технологии
Прочетен: 5011773
Постинги: 3418
Коментари: 11142
Гласове: 53640
Календар
«  Декември, 2022  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031