Татко ни водеше на басейн и ние със сестра ми се плацикахме както можем и плувахме по малко .

Лятото момчетата пътуваха да басейна с влакчето и бяха толкова много , че пътуваха седнали на стъпалата на влака , а ние им махахме .

Един ден отидох на басейна със съседката , която беше по-голяма от мене , а аз бях 10 годишна , пък си въобразявах , че всичко мога.

Както и да е , облекохме си банските и се цамбурнахме във водата.

Басейнът беше с олимпийски размери и имаше стълбички за скачане до 10м.

В единият край беше дълбок 1.80 , а в другият край - 4.50м.

Аз реших да изследвам дъното и се спуснах надолу. Достигнах дъното и ужким плувах , но съвсем неподготвена се заех с това начинание. Като ме затисна високият воден стълб , почувствах , че не ми стига въздух. Направих усилие да се изтласкам нагоре. Не ми се отдаваше много. Нито знаех как се диша , нито и;ах сили да се преборя с тази вода . Някакво си се измъкнах , но повече не си правя тези експерименти и не проверявам границите на способностите си . Иначе сега нямаше да пиша и нямаше да си говорим с вас !

От ума си тегли!

Държавно първенство по скокове във вода 2019 Константин Минчев-Кула

https://www.youtube.com/watch?v=FzPCFXiJ0jc

 

Преди да се науча да плувам съм се давила сериозно 3 пъти и то в море, не в басейн. Първият път беше толкова драматично, че цялото семейство си прекрати почивката заради мене, защото цялото ми 7-8 годишно телце се разтреперваше при мисълта да отида отново до плажа. После от инат се научих да плувам. После загазих в едно мъртво течение, щото плуването в басейна не е като в морето, просто силичките свършват в някакъв момент и след това си само на изппарения...
После едва не успях да издавя всичките си деца в едни дупки на 2 метра от брега...
Ама след това и тях ги водих на плуване да се научат.
Ама да речеш, че ми е дошъл акъла - ъ-ъ!... Още си мисля, че мога всичко... А което не мога, като лисицата, казвам, че гроздето е кисело и не си струва... :))

И аз имах подобно преживяване на същата възраст! В морето, август месец плавах и стъпих на дъното, така че само главата ми да е над водата Но мъртвото вълнение ме повлече бавно Стъписах се не ми и мина през ума да плувам Един батко ме забеляза и бързо дойде до мен и подаде ръка Окопитих се и заплувах А той се смееше-Глътнал съм си езика, сега съм се сетил, да плувам към брега?
За цял живот запомних случилото се Да не се стъписвам в рискови ситуации, да търся изход, да не изпадам в паника! Да не се и примирявам
И това ми помогна след години Оценката беше, че съм се спасил, защото никъде не съм допуснал и най-малка грешка!

Хубав ден, Тони!

Коментираха двама души , които много ценя !
Антоанета