
ОБРЕДЪТ САТИ/СУТИ
.
Описан е във арийските Веди на древна Индия като логично завършване на брака между мъжа и жената. Обеснява се със стбг. суть - съдба и в случая означава израз на саматаистина за нея.
.
Погребение според ритуала сати/сути на вождове и и съпругите им в Северна Индия.
Художник: Фридрих Шобер - Бритиш музей.
.историята обичаят доброволна саможертва е описан от Херодот като типичен за траките, обитаващи Балканите–Her. V.5. и е най-добрият израз за добродетелност,храброст и чест на жените им. Източник: indiada. Бащата на историята разказва, че когато знатен тракиец се жени, сключва договор с жена си: да му роди деца, да му бъде вярна в съпрежеския им живот и когато умре, да изгори заедно с него на посмъртната клада. В зависимост от приетите условия, жената получава съответните привилегии докато е жива. Ако той има няколко съпруги, те започват да спорят коя от тях е била най-обичана. След като бъде определено коя точно е, тя преди да влезе в ритуалния огън, облича сватбените си дрехи и така последва починалия си съпруг в отвъдното, когато покойникът е погребван или изгарян. Археологическите проучвания показват, че в гробниците на тракийските благородници по нашите земи са намирани и тленните останки на техните съпруги. Същият обичай е съществувал и в стара Персия и Иран - едни от обиталищата на древните арии.
.
Проф. Линдзи Харлан от Харвардския университет на САЩ е извършила широко изследване сред жените, спазвали арийските традиции "Раджапу". Тя е изградила модел за това как и защо всякасъпруга, пожелала да стане сати/сути преминава през три етапа: "По време на живота със съпруга си тя е *pativrata ; *след като направи тържествен обет да изгори при неговата смърт, придобива статут на сатратта"; *след доброволната саможертва при изгаряне на кладата, тя вече постига статута samata (само тя е достойната)". Цитатът е от en.wikipediа(186).
Същият ритуал се е прилагал и в Ария на Балканите. Отново обръщам внимание, че всички мъже на първата картина са с типичната за ариците-траки прическа кика. Древните българи до средата на ІХХ век са имали същата прическа и се е наричала чумбас.
.
Йонков-Владикин (1901 г.): Зачатките на ...
Книжката на Мара
А доказателствата, че е наистина така , би трябвало да са ясни на всеки научен работник със средни възможности- също!
Който не вярва, да ги потърси в блога ми! Добре е дошъл за това!
Хубава вечер, Тони!

2. бъди българин
3. geravna
4. zeravna
5. zeravna
6. virginia grotta
7. Виртуална библиотека
8. Къде сте
9. Песен за Нибелунгите
10. Войни на Тангра