ДРЕВНИЯТ ШУМЕРСКИ ГРАД УР -ІІ ХИЛ.ПР.Н.ЕРА

.

ревният Ур достига най-голям разцвет около 2000 г.пр.н.е., когато според някои оценки е бил един отнай-големите градове на земята с население от 65 000 души.[2] Защитен е от елипсовидна висока крепостна стена и от дълбок воден ров, приток на Ефрат. В центъра се откроява дворецът-храм Закурит. Снимка: Световен Атлас.

.

В края на ХХ век екип от учени под егидата на ЮНЕСКО представи хипотеза, според която през VІ хилядолетие пр.н.е. земите около днешното Черно море (по него време сладководно езеро) са били гъсто населени с племена, които развили своя уникална култура. След природния катаклизъм - потопът -, около 5600 г.пр.н.е. част от тях, предимно кимери, пелазги и фриги (известни и като протобългари), се заселили в земите между реките Тигър и Ефрат. Тук те създали градове-държави (Нипур, Ериду, Лагаш, Урук, Ур, Ума), постепенно развили своя цивилизация, наречена под името „шумерска”. През 2750 г.пр.н.е. владетелят Зиези, от управляващата династия на град Бан, обединил воюващите дотогава градове на Шумер и създал мощна държава. Зиези е описан в „Анонимен хронограф” на латински език от 354 г.сл.Хр.: "Ziezi ex quo Vulgares" - Зиези, от който са българите" като родоначалник на българския род. А проф. Дейвид Рол, ръководител на Институт по интердисциплинарни изследвания в Съсекс, доказа, че царете, описани като наследници на Авраам, са реално съществували личности.

.

Ранношумерският (булгарски) град Мари е бил търговски център в Сувар (Междуречието на Месопотамия). Почти точно копие на древния Аркаим, град с такова име и днес съществува в Средна Азия. В древността Шумер се е простирал чак до Балканския полуостров,