Скритата имперска история на българите (IV-VII век)

                                          Ивелин Савов

Ернах

        След смъртта на брат си Денгизих-469 г., Ернах става едноличен владетел на територията и населението на станалата известна като Патрия Оногурия (Съюз на десетте племена) държава.Впрочем, името на държавата може и да е било Хуногурия, нещо, което считам за твърде вероятно поради факта,че тя е пряк наследник на Хунската империя.

        Според Зуфар Мифтахов-"Първите български държавни образования",

       "Бел Кермек (Ернах) и неговите българи се заселили между Крим и устието на Днепър.Тук той създал княжество под наименуванието "Алтън Оба" или "Златно Отечество".Провъзгласил се за балтавар т.е. върховен вожд.,вожд на кановете.

        Постепенно хуните възприели името българи.По негово време българите се заселили в Северното Причерноморие, хотите(кутригурите) по течението на Дон, утигите (утигурите) по средното течение на р.Кубан.Така българите господствали в Северен Кавказ, Приазовието и Причерноморието."

       Някои изследователи базирайки се основно на" Джагфар Тарихъ" приемат, че около 463 г.ефталитите, които били в съюз с мурдасите , нападнали българските територии.

      Ернах бил принуден да прибегне към дипломатически действия.Той се оженва за масагетска принцеса, привличайки на своя страна масагетите.За да избегне война с ефталитите, той сключил с тях съюз. По това време неговият племеник и син на Елак, Чалап-бий бил станал кан на ефталитите.

      В периода 469-488г.- войските на Ернак се предвижват към Азовско море. Народите в държавата на Ернах се наричали кутригури, утигури, оногури, саригури, ултинзури или колективно хуни, хуно-българи,българи.

      Византийският летописец Прокопий Кесарийски от 6 век дава сведения, които най-вероятно са свързани с Ернах и неговото предвижване с подвластните му народи на изток.

     "Утигурите пък се върнали обратно със своя владетел, за да живеят там сами занапред. Когато дошли близо до Меотийското блато, те се срещнали с готите- тетраксити. Готите отначало, като се оградили с щитовете, застанали насрещу настъпващите, за да се защищават , уповавайки се на силата си и на якостта на позицията, защото те са най-силни от варварите на оная страна; а ръкавът (т. е. Керченският пролив), който иде от Меотида, в самото (си) начало, дето готите- тетраксити тогава обитавали, образувайки един полумесецообразен залив, ограждал ги оттам по най-добър начин, като оставял за нападателите един и при това не твърде широк вход. По-сетне обаче (понеже нито хуните искали тук да губят време, нито пък готите не могли в никой случай да разчитат , че ще бъдат в състояние да противостоят по-дълго време на неприятелското множество) те (утигури и готи) влезли помежду си в споразумение, щото, като се съединят, да правят преминаването задружно и заедно, а готите отпосле да се поселят на противоположния материк на самия бряг на ръкава (т. е. на днешн. Тамански полуостров, при Керченския пролив), дето и днес още обитават , и като станат за в бъдеще приятели и съюзници на утигурите, да заживеят с тях занапред за вечни времена на едни и същи взаимни права.Така тия готи твърдо заседнали там, и докато кутригурите, както казах, останали в земята, която се намира отвъд (т. е. на запад от ) Меотийското блато, страната (на изток от него) владееха само утигурите, които не причиняваха на ромеите никакви неприятности, защото живееха далеч от тях, и отделени с много находящи се помежду им народи, бяха спрямо тях (ромеите) в една против волята си бездейност". Според Теофан и Евагрий през 480 г или по-вероятно 488 г. император Зенон поискал от Ернах и неговите българи, помощ в борбата на империята с остготите.

        През 486 г. и 488 г.Ернах влиза в съюз с Византия и гепидите и участва в битки срещу готите на Теодорих. Войната завършва с успех на готите

        Сведения за Ернах(Бел-Кермек) се съдържат и в летописа на волжките българи "Джагфар Тарихъ".

      "Трите сина на Атиле, тримата братя - Илак, Тингиз и Бел-Кермек [Ирник], заедно с българите и улчийците(панонските славяни) се укрепили срещу фарангите (гепидите) в един лагер, но били разбити. Илак загинал в боя, а Тингиз и Бел-Кермек с българите получили правото да напуснат лагера. Те отишли към устието на Бури-чай, а по пътя изгубили Тингиз, убит от засада от галиджийците. По време на пробива през тази засада Бел-Кермек за пръв път наредил да вдигнат като знаме червения стяг на асите с полумесец на дръжката. От Бел-Кермек тръгва българският род на царете, наричани или канове, или балтавари, защото думата "балтавар" придобила смисъла на "вожд".

       Мястото, където българите се заселили между устието на Бури-чай(Днепър) и Джалда(Крим),където се намирали градовете на румците(византийците), Бел-Кермек нарекъл Алтъноба за спомен от обсадата на Алтън Баш. Изоставеният лагер по-късно станал град, който местните улчийци(славяни) нарекли Галидж, а българите - "Учулъ" ("[Град на]Тримата Синове [на Атиле]").

       Още по времето на Бел-Кермек в Саклан(Скития) нахлули сабарите(савирите), които българите наричали на саклански сабани. От тях идва нашият език.

       Бел-Кермек се сродил с бека на страшните за мурдасите масгути и с това спасил народа си от изтребление…

      Синът на Бел-Кермек от дъщерята на масгутския бек бил Джураш по прозвище Масгут."

      Според историка Кирил Милчев, има резон да бъде потърсена силна държава на българите след 465 г. в региона на Боспор, Приазовието и Предкавказието.Той се позовава на факта,че през 555 г. Псевдо-Захарий Ритор изрично упоменава, че

българите имат градове в Предкавказието.Милчев, счита че столицата им е била гр. Боспор (дн. Керч), защото Прокопий пише, че след 465 г. той станал "хунски град".

      Интересно мнение относно Ернах дава писателят Светлозар Попов.Според него Ирник не е истински син на Атила, а син на неговата сестра, който бил осиновен.Той смята,че самото име Ирник не е хунско, а насочва към ираноезичните скито-сармати и тохари,от които произхождат българите.Баща му, пише Попов,"вероятно не е бил хун,а българин и затова по-късно застава начело на българите.След смъртта на Атила и неговите синове, Ирник консолидира разпокъсаните помежду си хунски племена, но не създава хунска държава, а българска, в която водещо място имали българите.Това обяснява голямата загадка с изчезването на хуните след рухването на Атиловата държава.Ирник е родоначалник на новата държава на българо-хуните."

      Според Прокопий Кесарийски, цитирайки утигурският кан Сандилх,Ернах е имал

двама сина-Утигур и Кутригур.След смъртта на баща си , те си разделили властта над подчинените от Ернах племена, които стават известни като утигури и кутригури.       Предполага се, че Ернах умира през 503 г. или 490 г.

Лабертам(Labertam,Либерта)-470-475/488. Хуно-български вожд.Въжможно е това да е друго название на Ернах или на Бузан.

      Австрийският историк от 19 век Роберт Рослер пише:

    "От техните тогавашни селища до Черно и Азовско море дето те поради чести несъгласия се унищожаваха едни други, преминават за пръв път Дунав и нанасят удар в Мизия върху източните готи, които след като бяха напуснали Панония живееха там.Техен княз беше Теодомир.Той е преследвал започналите да се връщат или отблъснатите българи, победил ги до Бористена (Днепър), като убил един водител на име Либерта."

Бузан (Буса,Либертъ,Борис)-482/488-504

     Бузан е владетел на хуно-българите на север от Дунав. Сръбският историк Йован Раич го нарича Либертъ I,Бузарь,Буриша,а Мавро Орбини от Дубровник- Бурис,Борис, Босар.Вероятно е наследник на Ернах.

    Сведенията за него са малко и са свързани най-вече с противопоставянето му с готите на Теодорих.

    През 488 г. вождът на остготите Теодорих тръгва на поход от Балканите, за да подчини под своя власт Италия.По пътя му била устроена засада от краля на гепидите Траустила около Долна Панония, но Теодорих удържал победа.След това срещу Теодорих се изправила българската войска предвождана от владетеля Бузан.

    Теодорих успял да повали и рани на полесражението в личен двубой Бузан, но решил да пощади неговия живот.

    Тази победа Теодорих отпразнува подобаващо в Равена, над "тия, които не знаят що е поражение и още не могат да повярват".

     Възможно е зад образа на Бузан да стои Ернах или Флавий Сабиниан. Има данни

https://www.bulgarnation.com/%D0%A1%D0%BA%D1%80%D0%B8%D1%82%D0%B0%D1%82%D0%B0%20%D0%B8%D0%BC%D0%BF%D0%B5%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%B0%20%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%8F%20%D0%BD%D0%B0%20%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%82%D0%B5-4-7%20%D0%B2%D0%B5%D0%BA-2017-14.html