ДАЛЕЧНИТЕ ХОРИЗОНТИ НА ПРОИЗХОДА НА БЪЛГ-АРИИТЕ

Характерни за тях гени са се появили на Балканите

около 30.000 год.пр.н.е.

.

 ПРОФ. ИВО КРЕМЕНСКИ

.

ай-нови изследвания, свързвани с Българския ДНК генеологичен проект, бяха направени от група учени от Лабораторията по Молекулярна Патология към Медицинска Академия в София и Центъра по генетика в град Льовен-Белгия. Единият от ръководителите на изследването бе проф. Иво Кременски:

"Съобразихме, че България се намира в източната част на Балканския полуостров и свързва Югоизточна Европа с евразийската степ, с Анатолия и Егейските острови. Това и постулираният път, който въвежда древните хора в Европа от Горен палеолит, както свидетелстват археологическите находки в пещерите Бачо Киро и Темната дупка. Те се считат за признаци на експанзията на ауригански култури ~ 40 kya [1] - [3]. Това означава, че българският народ е останал жизнеспособен дори и по време на последния ледников максимум (LGM) [4], захранвайки различни пътища на разширяване на пост-ледниковата реколонизация. 

Наличието у нас на подходящи земи за най-ранно земеделие, както и доказателства за развита златна и медна металургия в Европа, показват, че тази област играе съществена роля и в разпространението на неолита. (От journals.plos) 

.

Нашето изследване  установи:

1. Разпределението на подгрупите на основната хаплогрупа E1b1b:

Известно е, че Y-хаплогрупа J2b-М102 е наричана в руските форуми прото-Трако-Илирски ген, срещан при тракийските народи Пеласги, Беси, Тавланти, Гети, Ягоди и Дардани, а хаплогрупа Е1b1b1а2- V13 е наричана прото-Дако-Мизийски ген.

Реалните генетични съставки на съвременните българи са  следните: около 55% европейски ловци-събирачи, 14% сибирски мезолитни ловци, 30% ранни близкоизточни фермери и 1% азиатски степни номади.^[48]

2.Тълкуване на резултатите от Y-Хромозомния анализ 

на местния палеолитен-балкански тип ген:
Учените смятат, че хаплогрупи-I заселват Балканите около 30.000 год.пр.н.е., през ранния палеолит. Първоначално хаплогрупа I е населявала западната част на Балканите. Това е така наречения Денароиден антропологичен тип - население в територията на днешна Далмация в Харватска република. След ледниковия период този тип ген се разпространява на територията на целия Балкански полуостров, в средна Европа и на Скандинавския полуостров. Към тази хаплогрупа I се причисляват тракийските народи Одриси, Готи, Скити, Саки, част от южните славяни - сърби, харвати и други.

Хаплогрупа R1а, от клоновете, които се срещат в България, се счита за централноевропейски ген. Тя се разделя на два големи клона, единият е в източна и северо-източна Европа, а другият по-късно населява днешна северна Индия. Тя се среща и при народите от Таримската котловина. 

Хаплогрупа R1b се счита основно за трако-келтски тип ген. Хората от тази под-хаплогрупа се счита за население, навлезло в Европа едва през Бронзовата епоха. Тя е много силно представена след разселението на траките в Западна Европа. 

3. Наличие на Приходящ неолитичен тип ген:
През неолита, преди около 10.000 год. пр.н.е. на Балканите, с разпространение на земеделието се появяват народи от хаплогрупи G2a и Е1b1b1, преселени от Близкия Изток. Най-новите изследвания на Крюсияни (Италия) показват също много близко разпространение между хаплогрупи J2 и Е1b1b. Тези хаплогрупи в наши дни са най-силно разпространени на територията на Балканския полуостров, Южна Европа и Западна Азия.

Интересен е вапросът: Кой тип ген се асоциира с прабългарите? Сигурно е, че хаплогрупа G е типична за народи на старите алани. Установено е, че прабългарите са смес от няколко хаплогрупи. Кам тях се причисляват част от хаплогрупи R1b, R1а, J2 и малко от група H. На този въпрос още по-точно ще се отговори в близко бъдеще.

.

заключение научните резултати показват: Съвременните българи по пряка бащина линия са потомци предимно на древното местното балканско население, докато по пряка женска линия преобладават хаплогрупи, разпространени в цяла древна Европа.

За да се установи структурата и произхода на българския бащин генфонд, бяха разгледани нови вариации на Y-хромозомите при 808 български мъже. Анализът бе извършен чрез генотипизиране на биалелни маркери с висока резолюция и чрез анализиране на вариацията на STR в най-информативните хаплогрупи.  Открихме, че генетичният фон на Y-хромозомите в съвременните българи е представен предимно от западни евразийски халогрупи с ~ 40%, принадлежащи към хаплогрупите E-V13 и I-M423, и 20% до R-M17. Често срещаните haplogroups в Близкия изток (J и G) е 19% и в Югозападна Азия (R-L23 *) е при честота 5%. Хеплопрупните групи C, N и Q, отличителни за тюрско-говорещите популации на Алтай и Централна Азия, се срещат при пренебрежимо малка честота от 1,5%.

Анализът потвърждава, че българите са близки до македонците, гърците, италианците, румънците и унгарците. В близост са до славянското население от Западните Балкани, но не е така с другите славяни. Българите са далеч от алтайските популации и населения, живеещи в северната част на региона Памир и Иран. Далеч са от казанските татари.
Географското генетично разнообразие в България е изследвано от AMOVA.  Различията в нашите земи бяха малки 0.38%, p≈0.05 и доказа, че българският геномен на Y-хромозомите е много хомогенен и вероятно Балканските планини не са били бариера за генния поток. 

По отношение на историята от най-ранната добре документирана цивилизация, обитавала днешна България, принос в генфонда на българите има много древното местно население - ариите и техните наследници траките - около 60% [13] , [19] .  Две други популации, които играят важна роля в българската етногенеза, са славяните и многобройните поколения на прабългарите, завърнали се след хилядолетния през 680 година в своята първа родина.

Според проф. Иво Кременски, българите са основно старо местно (автохтонно) население със минимална смесица от различни племена и народи, които са преминавали през Балканите в хода на историята или са се заселвали тук, на което се дължи и тяхната генетична хетерогенност.^[73] Той твърди, че българите са сред най-старите обитатели на Европа.^[74]

^.Това проучване беше подкрепено от Фонд "Научни изследвания" по проекта "Антропогенната идентичност на българите"

^{Източник:  journals.plos}  

.

ИЗВОДЪТ

.

Като имаме предвид публикуваните научни становища до тук названията "индоевропейски" и "ираноевропейски" народи и езици трябва да отпаднат: първо като неточни и второ, защото назад до X-то хил.пр.Хр. не намираме данни те да са живели в коя страна, за да посочим тяхната прародина. Част от прото Бълг-арите (зовани от летописците и като траки) наистина се поселват в древна Северна Индия, но те се заселват Шумер, Иран и Индия, тогава би трябвало названието да стане "евроазийски народи", защото редно е на първо място да се споменат племената, носещите културата, а на второ - племената, които я приемат и мястото, където тя се развива. Не е редно да не споменаваме другите страни, където дедите ни са помогнали да се създаде също много висока култура.

.