Митридат VI Евпатор ( Μιθριδάτης – „дарен от Митра“) е цар на Понт. Той е един от най-силните и опасни противници на късната Римска република и води три т. нар. Митридатови войни срещу трима от най-изтъкнатите римските военачалници Луций Корнелий Сула, Лукул и Помпей Велики.

Митридат е цар от елинистически и персийски произход и твърди, че е потомък на Александър Македонски и на цар Дарий I. 

Митридат VI Евпатор Eupator Dionysius

Роден е през 132 пр.н.е. в Синоп. Датата на коронацията му е спорна. Митридат VI Евпатор е син на Митридат V Евергет (150 – 120 пр.н.е.), който е убит при заговор докато Митридат е все още момче. В следващите години върховната власт се упражнява от майка му Лаодика (Laodice), която предпочита по-малкият му брат пред него. По времето на убийството на баща му той е на 12 години и според една от историите, като предпазна мярка е принуден да се крие в горите около Понт в продължение на седем години. Там той израства силен и свикнал с трудностите, преди да се качи на престола.^[3] През 113 пр.н.е. Митридат се завръща и вкарва майка си и брат си в затвора. С взимането на властта, той започва да разширява територията на царството си чрез интриги, дворцови убийства, добре калкулирани брачни съюзи и хитри дипломатични ходове. Първата царица на Митридат е сестра му, която също се казва Лаодика.

След като покорява Колхида, царя на Понт води битка за надмощие в понтийско-каспийската степ със скитския цар Палак (Palacus). Най-важните средища Крим, Таврия и Боспорското царство с охота предават своята независимост в замяна на обещание от Митридат да ги защитава от скитите – техни древни врагове. След няколко неуспешни опита за нахлуване в Крим, скитите и техните съюзници роксоланите претърпяват тежки загуби от понтския генерал Диофант (Diophantus) и приемат Митридат за свой повелителител. Младият цар обръща вниманието си към Мала Азия, където римската власт расте. Той участва в подялба на Пафлагония и Галация с Никомед III, цар на Витиния. Скоро обаче става ясно, че Никомед участва в антипонтийски съюз с разширяващата се Римска република. Когато Никомед прави опит да контролира Кападокия, е победен в серия от битки от понтийските сили и е принуден открито да търси помощ от Рим. Римляните на два пъти се намесват в конфликта в полза на Никомед (95 и 92 пр.н.е.), което прави войната между Рим и Понт неизбежна.

Митридат има амбиция да създаде мощна държава, господстваща над Черно море и Мала Азия

Той дава дъщеря си Клеопатра за съпруга на арменския цар Тигран II, като сключва с него военен и политически съюз. Те ще се подкрепят взаимно в бъдещите конфликти с Рим.

Понтийското царство (Regnum Pontii; Pontus; Πόντος) се намирало в областта Понт в Североизточна Мала Азия, по брега на Черно море (Πόντος Εύξεινος или Pontus Euxinus). Граничи с Витиния.

Царството е основано през 301 пр.н.е. от Митридат I. До 63 пр.н.е. е управлявано чрез регенти. Столици са били Амасия и Синоп.

По времето на цар Митридат VI (132 пр.н.е. – 63 пр.н.е.) царството обхваща освен Кападокия също Колхида, части от Пафлагония и територията Армения.

• Митридат I (Понт) (ок.302 – 266 пр.н.е.)
• Ариобарзан (Понт) (266 – 250 пр.н.е.)
• Митридат II (Понт) (250 – 220 пр.н.е.)
• Митридат III (Понт) (220 – 185 пр.н.е.)
• Фарнак I (Понт) (185 – 170 пр.н.е.)
• Митридат IV (Понт) (156 – 150 пр.н.е.)
• Митридат V (Понт) (150 – 120 пр.н.е.)
• Митридат VI (Понт) (120 – 63 пр.н.е.)
• Фарнак II (63 – 47 пр.н.е.)
• Дейотар (63 – 47 пр.н.е.) Помпей въздига тетрарха Дейотар в сан галатски цар

Понт влиза в състава на Римската република (47 – 39 пр.н.е.)

• Дарий (Понт) (39-37 пр.н.е.)
• Полемон I (37-8 пр.н.е.)
• Питодорида (8 пр.н.е. – 23 г.)
• Полемон II (38 – 64 г.) 

Царството се унищожава след трите Митридатови войни срещу римските военачалници Луций Корнелий Сула, Лукул и Помпей Велики.

През 63 пр.н.е. Помпей Велики присъединява Понт към Римската империя и го обединява с Витиния в двойната провинция Витиния и Понт.

През 295 г. Диоклециан разделя територията на четири провинции Dioecesis pontica:

1. Пафлагония
2. Diospontus, по-късно Helenopontus
3. Pontus Polemoniacus
4. Малка Армения

Митридат I Ктистис, е първият владетел (василевс) на Понтийското царство; управление: 302 пр.н.е. – 266 пр.н.е.

Митридат Ктистис е син на Митридат от Киос, наследствен персийски сатрап в Понтийска Кападокия (Северна Анатолия). На младини Митридат I е заложник при диадоха Антигон Монофталм. След като Антигон екзекутира баща му, той бяга в Понт подпомогнат от Деметрий I Полиоркет синът на диадоха.

Първоначално Митридат успява да се укрепи в няколко крепости с помощта на наемници. Около 281 пр.н.е. се обявява за цар (василевс) на Понт. В съюз с Витиния води успешни войни и защитава владението си от завоевателните амбиции на селевкидите и птолемеите. Наследен е от сина си Ариобарзан.

Витиния ( Βιθυνία, Bithynia) е древна област и царство в Северозападна Мала Азия, основано от тракийските племена на тините и витините.

Витиния се намира между Мраморно море и Pontos Euxinos (Черно море), планината Олимп (Keşiş Dağ), Parthenios (днес Bartan Su) от Пафлагония; на юг граничи с държавите Галатия, Фригия и Малоазийска Мизия.

Кападокия (на латински: Cappadocia; на гръцки: Καππαδοκία, на персийски Katpadukya – „Земя на красивите коне“) е историческа област в Централен Анадол, между древните страни Понт, Армения, Киликия, Галатия и Фригия в поречието на река Халис.

Фригия е историческо царство и област в централната част на Мала Азия, около река Сангариус (Sangarius, днес Сакария), простираща се на юг до река Меандър. Фригите доминират в Мала Азия между залеза на Хетското царство през 12 в. пр.н.е. и възхода на Лидия към 7 в. пр.н.е.[1] Столица е град Гордион, а едно от светилищата е Песинунт.

Съгласно трудовете на Херодот и Страбон фригите са тракийско племе, което преди да се пресели в Мала Азия се е наричало бриги и живеело заедно с македоните в Македония. Фригите имали облекло, подобно на пафлагонците[2].

До наши дни са се съхранили сведения за двама фригийски царе, Мидас и баща му Гордий.

През 133 пр.н.е. Фригия е присъединена към римска провинция Азия, а с въвеждането темната администрация във Византия през VII век е приобщена към тема Анатоликон.

Пафлагония е черноморска историческа област в Мала Азия.

На запад граничи с областта Витиния, а на юг и изток с областите съответно Галатия и Понт, от които я отделя античната река Галис. Пафлагония е сурова и планинска страна – през нея преминава хребетът на Понтийските планини в Мала Азия. Развито скотовъдство, поради невъзможност заради релефа и физикогеографските ѝ особености за упражняване на земеделие.

През античността Пафлагония е в състава на Кападокийското царство. Пафлагонийците и кападокийците за Херодот са родствени, а езика им според Страбон е бил непонятен за древните гърци. Пафлагония, както и съседна Кападокия, попада под лидийска и персийска власт. След разпада на империята на Александър Македонски Пафлагония е под управлението на Евмен – сатрап на Александър Велики. След смъртта на Евмен влиза в състава на Понтийското царство до началото на новата ера.

Хелеспонт или Мизия (на старогръцки: Μυσία; на латински: Mysia), Малоазийска Мизия е историческа област в северозападната част на Мала Азия, днес в Турция.

На север и северозапад е ограничена от Мраморно море и Дарданелите, на запад е Егейско море, Лидия е на юг, а Фригия и Витиния са на изток и североизток. Древногръцката митология счита Мизия за владение на Атилидите, произхождащи от легендарния Телеф. Мизия е страна с относително малък брой градове. Мизия и Витиния ги разделя малоазийския Олимп

Главен град на Мизия бил Пергам.

На север, Мизия я ограничават от Витиния планините Ида (Каздаг) и Олимп (Улудаг), а на юг е Темлос (Димирджидаг). Реките на Мизия са къси и буйни. До бреговете на Мизия е остров Лесбос. Днес на територията на древна Мизия се добиват сребро и лазурит.

Античните градове на Мизия са Пергам, Плакия, Кизик, Приап, Парий, Лампсак, Абидос, Аполония, Милетопол, Зелея, Скепсида, Перкоте, Дардан, Рьотей, Сигей, Александрия Троадска, Лариса, Гамаксит, Ас, Гаргар, Адрамитий, Илион, Арисбе, Фимбра, Парфений, Галисарна и др.

Страбон твърди, че в античността Мизия е населявана от фригийци (бриги), троянци и еолийци, т.е. мизийци или собствено тракийски племена. За Страбон, езика на мизиците е смес от фригийски и лидийски.

Лидия (асирийски: Luddu; гръцки: Λυδία; староперсийски: Спарда), или по-рано Меония, е древно царство (1200 – 546 пр.н.е.) на територията на днешна Турция.

Разположено е в региона на средиземноморския бряг на Мала Азия срещу островите Лесбос, Хиос и Самос. Населяван е от народността лиди (меони).

Граничи с Мизия на север, Фригия на изток и Кария на юг, също и с горните острови, които се населяват от йонийски гърци. Столицата Сарди (близо до днешното село Сарт) e основана от цар Гиг (716 – 678 пр.н.е.) вероятно през 687 пр.н.е. Последният цар е Крез (р. 591/590 пр.н.е.; п. 541 пр.н.е.)

Лидия е била сатрапия на Ахеменидската империя със столица Сарди.^[1] Първият сатрап Табалус е назначен от цар Кир Велики. Лидия е първата държава, която е създала парите под формата на метални монети.

След разгрома на Персийското царство от Александър Велики и неговата смърт през 312 пр.н.е. страната е владение на Селевкидите. През 188 пр.н.е. е предадена на Пергамон. През 133 пр.н.е. е част от римската провинция Азия.

Сарди е разположен в долината на река Хермус

най-известен владетел е Крез. След завладяването ѝ от персийския владетел Кир II Велики през 546 пр.н.е. става столица на сатрапия. В рамките на Персийската империя Сарди е най-важният център в западната периферия на държавата и крайна точка на Царския път, свързващ го със столицата Персеполис.

По време на Йонийското въстание атински войски изгарят града,

Сарди е превзет от Александър Македонски през 334 пр.н.е., след което влиза в състава на различни елинистични държави. През 133 пр.н.е. е завладян от римляните и е един от главните градове на провинция Азия.

King Mithridates and the Black Sea Empire

https://www.youtube.com/watch?v=r5RDrN5ec4c

https://www.youtube.com/watch?v=j7BuB_jI93U