Прочетен: 728 Коментари: 3 Гласове:
Последна промяна: 14.01.2023 20:30
Isihia - Aramii https://www.youtube.com/watch?v=H5Udqg52l4s
Това са направили гърците , а после ни вменяват своята вина !
Василий е изключително влиятелен, словата и делата му привличат широк кръг от хора – достатъчно широк, че да притесни сериозно византийския император Алексий I Комнин.
Разбира се, съдбата му отрежда същия край като на почти всички апостоли на школата – клада. Епископ Василий Врач е изгорен през 1111 година на арената на големия хиподрум в Константинопол.
Събитието е описано от дъщерята на императора – Анна Комнина, в похвалното й слово за баща й, озаглавено “Алексиада”
Ето и откъс от 15-томното й произведение:
Надвеси се грамаден облак от еретици. Това бе нова ерес, непозната по-рано на църквата, а именно учението на богомилите. Както изглежда, то е съществувало и преди баща ми, но тайно. Славата на богомилите се бе разпространила вече навсякъде.
Някой си монах, на име Василий умееше най-изкусно да проповядва безбожието на богомилите. Той имаше дванадсет ученици, които наричаше апостоли, а беше увлякъл след себе си и няколко ученички, съвсем извратени жени.
Злото се разпространяваше с бързината на огъня, бе проникнало и в най-знатни къщи, страшната напаст бе заразила голямо множество хора и опустоши много души.
Тогава душата на императора не можеше вече да понася това и той се зае да разследва тази ерес, която със своите отстъпнически замисли беше насочена против държавата.
Веднага изостави грижите си за Изтока и Запада и насочи вниманието си към духовните въпроси, а именно: да измъкне богомилската ерес като змия от дупката й, като възложи на мнозина да издирят този проклет Василий.
Бяха изловени множество богомили и доведени в двореца. Един от тях, на име Дивлатий, първом не желаеше, но след като бе подложен на изтезания, издаде споменатия Василий и неговите апостоли. Те също бяха заловени и докарани в двореца.
Архисатрапът Василий беше човек в монашеско облекло, с изпито лице, без брада, твърде висок на ръст. Императорът стана от трона да го посрещне и го покани да седне и да сподели с него дори трапезата, като му каза:
– Почтени отче, аз се удивлявам на твоята добродетел и искам да позная проповядваното от твоя почтеност учение, понеже нашите дела от само себе си са негодни и не водят към никаква добродетел…
Отначало Василий се преструваше и не даваше ухо на казаното, но все пак се възгордя от похвалите и най-сетне избълва догмите на ереста си.
Тогава императорът захвърли маската си и дръпна завесата зад себе си: там бяха скрити целият синклит, военното съсловие и висшето духовенство, а писарят записваше всичко, което се говореше.
Василий не се и опита да отрича, но веднага пристъпи към защита и заяви, че е готов да посрещне огън, удари и всякаква смърт и остана непреклонен спрямо увещанията на императора да се отрече от нечестивото си учение.
Всички еретици – и корифеят, и хорът – бяха осъдени на изгаряне. Самодържецът заповяда да запалят на хиподрума голяма клада. Беше изкопана извънредно голяма яма и голямото количество дърва от високи и наредени дървета приличаше на планина.
След като кладата бе запалена, голямо множество хора започна да се стича на арената на хиподрума и по стъпалата [този хиподрум побирал 100 000 зрители – б.а.] и всички очакваха това, което щеше да се случи.
На другата страна бе забит кръст – на нечестивеца бе даден избор, ако някак се уплаши от кладата и промени мнението си, да отиде при кръста, за да бъде след това освободен от огъня. Присъстваше и тълпата от еретици, които гледаха вожда си Василий.
А той гледаше с пренебрежение и докато бе далеч от кладата, се надсмиваше и викаше, че ангели ще го грабнат от огъня.
Но когато усети огъня и видя издигащите се пламъци, трещящи като гръмотевици, изхвърлящи огнени езици, високи колкото гранитния обелиск, стърчащ в центъра на хиподрума, тогава този смелчага се смути. Започна да извръща очи, да пляска с ръце и да се удря по бедрата.
При все това и тази гледка не можа да го разколебае, нито огънят смекчи железния му дух, нито изпратените до него увещания на самодържеца го промениха.
И понеже се разнасяха много приказки и басните за него се носеха от уста на уста, палачите се уплашиха да не би по Божие опущение да стане някакво необикновено чудо и хората да видят нечестивеца да излиза невредим от огъня и да се яви после в някое многолюдно място, та по този начин ереста да стане по-страшна отпреди, хванаха го, вдигнаха го високо и го хвърлиха сред кладата заедно с дрехите и обувките.
Пламъкът, сякаш разлютен, погълна нечестивеца така, че не се почувства никаква миризма, нито димът се промени, появи се само една бяла ивица посред пламъка…
Аз, най-уважаваната от багрянородните и първа от децата на Алексий – Анна, имах желание да изложа тук цялата богомилска ерес, но ме възпира срамът, както казва някъде хубавата Сафо, а пък и това, което се носи от уста на уста, по-добре е да се премълчава…
Радислав Кондаков
Автор: Радислав Кондаков
Източник: Използвана литература:
1. Стефан Цанев, “Български хроники”, том 1. Изд. Труд
2. Уикипедия
Василий Врач е лечител и най-видния пропагандатор на богомилството във Византия, в началото на XII в. и със своите дванадесет “апостоли” дълги години е разпространявал учението в Тракия.
Василий Врач е богомилски епископ, водач и лечител с неоспорими за времето си способности.
Василий Врач по занятие бил лечител и се твърди,че подобно на шаманите, изпадал в транс, показвайки липса на вълнение и болка.
Легенди се носят за прочутият „Целебник“ на Василий Врач , намерен през XIX в. в Сорбоната?
От проповедите му се оказват повлияни широк кръг хора, включително представители на аристокрацията, което мотивира император Алексий I Комнин (1081-1118) да предприеме решителни мерки срещу разпространението на ереста , разигравайки “театър на абсурда”.
След като Василий Врач излага своите религиозни схващания пред византийския император, се отваря завесата зад която е скрита многобройната публика, дори и вселенският патриарх.
След като са „публично“разобличени, Василий Врач с неговите сподвижници са хвърлени в тъмница и е спретнат процес -едно от най-мащабните и коментирани обществени събития в тогавашната Византийска империя.
Някои от привържениците на учението под заплаха от смъртно наказание се отказват от своите “заблуди”, други са предпочели кладата.
Василий Врач не се отказва от учението си и проявява забележителна твърдост и фанатизъм, които раждат разни легенди, като за паранормалните му способности.
Василий Врач е публично изгорен на кладата пред многохилядна публика в центъра на Константинопол.
„Алексиада“ на Анна Комнина без съмнение е един от най-уважаваните исторически трудове от Византия от които се черпят исторически данни и за Василий Врач.
За Василий Врач се твърди,че подобно на шаманите, изпадал в транс, показвайки липса на вълнение и болка. Описвайки публичното изгаряне, Анна Комнина съобщава, че огънят го обгърнал целия, но не замирисало на изгоряло, а от огъня се отделил стълб от бял пушек типичен шаманистки метод за „изчезване“ в отвъдното.
Сведенията на Анна Комнина за българската история засягат съпротивата срещу византийското владичество, потомците на българските владетели и боляри на византийска служба, етническият състав на българските земи и тяхната география.
Особено интересни за историографията са сведенията в „Алексиада“ за голямото въстание на пловдивските павликяни през 1084-1086 -на Травъл и за войните на Византия с печенеги и нормани из българските земи,а също така са особено интересни сведенията от „Алексиада“ са свързани с богомилското движение, както и за Велики Преслав, цар Самуил, Аарон, Радомир.
Името на Василий Врач се споменава в различни византийски извори, като хрониките на Йоан Зонара и Михаил Глинка, “Паноплия догматика” на Евтимий Зигавин.
Враговете на България и българската ерес, говорят за него с гняв и омраза,но въпреки това изнесените факти разкриват една изключителна личност, надарена с необикновени способности.
Родното му място не е известно,предполага се, че е роден около 1028г. в Охридската енория и се е учил в манастира “Св.Панелеймон”.
Никой не оспорва,че е приемник на поп Богомил,и че Василий в продължение на 15 години изучава неговото учение и повече от 40г. го разпространява из тракийските села.
Висок, с изпито лице, без брада и мустаци, облечен в черно монашеско расо, винаги заобиколен от дванадесет “съвършени”, сред които и жени-така Ана Комнина, описва Василий като “много опитен в проповядването на безбожието”.
Наред с проповедническата си дейност Василий се е занимавал с лечителство, заради което почитателите му го наричали „врач“(лекар).
https://videlei.com/nay-golemia-lechitel-na-vsichki-vremena-vasiliy-vrach/
„Идете вие в гората“: в Европа поставиха...
Най-вредните за обществото, когато негов...
14.01.2023 20:19
Проблемът е, че българите не осъзнават тежките последствия от отклоняването на православието от истината. Те са и робството и турското робство и много други беди.
14.01.2023 20:22
77/3 16.09.1978 год. … и когато Кирил и Методи се явиха ти възкресена бе и вървя. И чрез богомилите растя, защото макар и с недостатък в светлина те са жертви Мои пред небеса.
221/11 22.07.1959 год. Вестта ще се носи на свобода и извън църковната стреха, ще бъде лъч на светлина над цялата земя. Върни се към древността, когато Аз водех църквата Моя и кат зорница блестях по групи – албигойци, валдензи, богомили. И днес групата на Бога е явена на земя. От днес вие, Мои малки, давам ви съдба, когато ще развеете знаме на вестта. Амин!“
334/4 16.12.1972 год. Благословено бъди течение в чин Бого – мил, ти който не си се обоял, и живота ти земен ти е бил дар за Мен, а за Мен си сред новоерност бродил. Навек поменат си пред Трона велик, пак ти на ново се яви и кат течение райско бъди. Амин.
334/5 16.12.1972 год. И именно всемирната църква прие образа на първия рай сред Едема новоизкупена педя земя. Сред нея кат дом Божий е и дървото на познание – моралния закон, десет Божи заповеди и дървото на живота – Сам Господ Исус, Който чрез жертвата Си всеотдайна, кат жест новоерен – кръвната цена Той наново го рая – дома Божий изкупи, чрез небесния Съд велик. И сред него в скончание Съда реши целокупни земни съдби и пак в надвечерието – скончанието на дните, Бог повиши Глас тронен съдебен, чрез Дух Свети и реката бликна в живи струи, кат едно течение разклонено в четири реки, съдби, чрез меча въртящи, словото Божие…
И от четири течения едното Го Бог нарече: Бого – мил и цялото новоерно течение, още три са събрани в едно нововсемирно течение, чрез вестта – всемирна, кат йорданска – гионско помазание и се нарече Бого – мил. Не мога да кажа с положителност, но твърдя че туй дяло последно ще е по подобие на движението Богомилско. Не съм запозната добре с него, но знам едно, че и на него от вси се решиха съдбите и се въведе в рай едемски. Амин!
358/2 11.12.1972 год. Също и за богомилството в ранните векове, когато още вл
2. бъди българин
3. geravna
4. zeravna
5. zeravna
6. virginia grotta
7. Виртуална библиотека
8. Къде сте
9. Песен за Нибелунгите
10. Войни на Тангра