Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
14.01.2023 20:00 - Василий Врач - Богомил , изгорен от гърците в Константинопол през 1111г
Автор: panazea Категория: Видео   
Прочетен: 713 Коментари: 3 Гласове:
7

Последна промяна: 14.01.2023 20:30

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
  Българите не са гонили и горели своите Богомили .
Isihia - Aramii https://www.youtube.com/watch?v=H5Udqg52l4s

  Това са направили гърците , а после ни вменяват своята вина !

Василий е изключително влиятелен, словата и делата му привличат широк кръг от хора – достатъчно широк, че да притесни сериозно византийския император Алексий I Комнин.

imageРазбира се, съдбата му отрежда същия край като на почти всички апостоли на школата – клада. Епископ Василий Врач е изгорен през 1111 година на арената на големия хиподрум в Константинопол.

Събитието е описано от дъщерята на императора – Анна Комнина, в похвалното й слово за баща й, озаглавено “Алексиада”
Ето и откъс от 15-томното й произведение:

Надвеси се грамаден облак от еретици. Това бе нова ерес, непозната по-рано на църквата, а именно учението на богомилите. Както изглежда, то е съществувало и преди баща ми, но тайно. Славата на богомилите се бе разпрост­ранила вече навсякъде.

Някой си монах, на име Василий умееше най-изкусно да проповядва безбожието на богомилите. Той имаше дванадсет ученици, които наричаше апостоли, а беше увлякъл след себе си и няколко ученички, съвсем извратени жени.
Злото се разпространяваше с бързината на огъня, бе проникнало и в най-знатни къщи, страшната напаст бе заразила голямо множество хора и опустоши много души.
Тогава душата на императора не можеше вече да по­нася това и той се зае да разследва тази ерес, която със своите отстъпнически замисли беше насочена против държавата.

Веднага изостави грижите си за Изтока и Запада и насочи вниманието си към духовните въпроси, а именно: да измъкне богомилската ерес като змия от дупката й, като възложи на мнозина да издирят този проклет Васи­лий.
Бяха изловени множество богомили и доведени в двореца. Един от тях, на име Дивлатий, първом не желаеше, но след като бе подложен на изтезания, издаде споменатия Ва­силий и неговите апостоли. Те също бяха заловени и докара­ни в двореца.

Архисатрапът Василий беше човек в монашеско облекло, с изпито лице, без брада, твърде висок на ръст. Импера­торът стана от трона да го посрещне и го покани да седне и да сподели с него дори трапезата, като му каза:
– Почтени отче, аз се удивлявам на твоята добродетел и искам да позная проповядваното от твоя почтеност учение, понеже нашите дела от само себе си са негодни и не водят към никаква добродетел…
Отначало Василий се преструваше и не даваше ухо на казаното, но все пак се възгордя от похвалите и най-сетне избълва догмите на ереста си.

Тогава императорът захвърли маската си и дръпна завесата зад себе си: там бяха скрити целият синклит, воен­ното съсловие и висшето духовенство, а писарят записваше всичко, което се говореше.
Василий не се и опита да отрича, но веднага пристъпи към защита и заяви, че е готов да посрещне огън, удари и всякаква смърт и остана непреклонен спрямо увещанията на императора да се отрече от нечестивото си учение.
Всички еретици – и корифеят, и хорът – бяха осъдени на изгаряне. Самодържецът заповяда да запалят на хиподрума голяма клада. Беше изкопана извънредно голяма яма и голямото количество дърва от високи и наредени дървета приличаше на планина.

След като кладата бе запалена, голямо множество хора започна да се стича на арената на хиподрума и по стъпалата [този хиподрум побирал 100 000 зрители – б.а.] и всички очакваха това, което щеше да се случи.
На другата страна бе забит кръст – на нечестивеца бе даден избор, ако някак се уплаши от кладата и промени мне­нието си, да отиде при кръста, за да бъде след това освобо­ден от огъня. Присъстваше и тълпата от еретици, които гледаха вожда си Василий.

А той гледаше с пренебрежение и докато бе далеч от кладата, се надсмиваше и викаше, че ангели ще го грабнат от огъня.
Но когато усети огъня и видя издигащите се пламъци, трещящи като гръмотевици, изхвърлящи огнени езици, висо­ки колкото гранитния обелиск, стърчащ в центъра на хиподрума, тогава този смелчага се смути. Започна да извръща очи, да пляска с ръце и да се удря по бедрата.

При все това и тази гледка не можа да го разколебае, нито огънят смекчи железния му дух, нито изпратените до него увещания на самодържеца го промениха.
И понеже се разнасяха много приказки и басните за него се носеха от уста на уста, палачите се уплашиха да не би по Божие опущение да стане някакво необикновено чудо и хора­та да видят нечестивеца да излиза невредим от огъня и да се яви после в някое многолюдно място, та по този начин ереста да стане по-страшна отпреди, хванаха го, вдигнаха го високо и го хвърлиха сред кладата заедно с дрехите и обувките.

Пламъкът, сякаш разлютен, погълна нечестивеца така, че не се почувства никаква миризма, нито димът се промени, появи се само една бяла ивица посред пламъка…
Аз, най-уважаваната от багрянородните и първа от децата на Алексий – Анна, имах желание да изложа тук цялата богомилска ерес, но ме възпира срамът, както казва някъде хубавата Сафо, а пък и това, което се носи от уста на уста, по-добре е да се премълчава…

Радислав Кондаков
Автор: Радислав Кондаков
ИзточникИзползвана литература:

1. Стефан Цанев, “Български хроники”, том 1. Изд. Труд
2. Уикипедия

Василий Врач е лечител и най-видния пропагандатор на богомилството във Византия, в началото на XII в. и със своите дванадесет “апостоли” дълги години е разпространявал учението в Тракия.
Василий Врач е богомилски епископ, водач и лечител с неоспорими за времето си способности.
Василий Врач по занятие бил лечител и се твърди,че подобно на шаманите, изпадал в транс, показвайки липса на вълнение и болка.
Легенди се носят за прочутият „Целебник“ на Василий Врач , намерен през XIX в. в Сорбоната?

 

От проповедите му се оказват повлияни широк кръг хора, включително представители на аристокрацията, което мотивира император Алексий I Комнин (1081-1118) да предприеме решителни мерки срещу разпространението на ереста , разигравайки “театър на абсурда”.
След като Василий Врач излага своите религиозни схващания пред византийския император, се отваря завесата зад която е скрита многобройната публика, дори и вселенският патриарх.
След като са „публично“разобличени, Василий Врач с неговите сподвижници са хвърлени в тъмница и е спретнат процес -едно от най-мащабните и коментирани обществени събития в тогавашната Византийска империя.
Някои от привържениците на учението под заплаха от смъртно наказание се отказват от своите “заблуди”, други са предпочели кладата.
Василий Врач не се отказва от учението си и проявява забележителна твърдост и фанатизъм, които раждат разни легенди, като за паранормалните му способности.
Василий Врач е публично изгорен на кладата пред многохилядна публика в центъра на Константинопол.
„Алексиада“ на Анна Комнина без съмнение е един от най-уважаваните исторически трудове от Византия от които се черпят исторически данни и за Василий Врач.
За Василий Врач се твърди,че подобно на шаманите, изпадал в транс, показвайки липса на вълнение и болка. Описвайки публичното изгаряне, Анна Комнина съобщава, че огънят го обгърнал целия, но не замирисало на изгоряло, а от огъня се отделил стълб от бял пушек типичен шаманистки метод за „изчезване“ в отвъдното.
Сведенията на Анна Комнина за българската история засягат съпротивата срещу византийското владичество, потомците на българските владетели и боляри на византийска служба, етническият състав на българските земи и тяхната география.
Особено интересни за историографията са сведенията в „Алексиада“ за голямото въстание на пловдивските павликяни през 1084-1086 -на Травъл и за войните на Византия с печенеги и нормани из българските земи,а също така са особено интересни сведенията от „Алексиада“ са свързани с богомилското движение, както и за Велики Преслав, цар Самуил, Аарон, Радомир.
Името на Василий Врач се споменава в различни византийски извори, като хрониките на Йоан Зонара и Михаил Глинка, “Паноплия догматика” на Евтимий Зигавин.
Враговете на България и българската ерес, говорят за него с гняв и омраза,но въпреки това изнесените факти разкриват една изключителна личност, надарена с необикновени способности.
Родното му място не е известно,предполага се, че е роден около 1028г. в Охридската енория и се е учил в манастира “Св.Панелеймон”.
Никой не оспорва,че е приемник на поп Богомил,и че Василий в продължение на 15 години изучава неговото учение и повече от 40г. го разпространява из тракийските села.
Висок, с изпито лице, без брада и мустаци, облечен в черно монашеско расо, винаги заобиколен от дванадесет “съвършени”, сред които и жени-така Ана Комнина, описва Василий като “много опитен в проповядването на безбожието”.
Наред с проповедническата си дейност Василий се е занимавал с лечителство, заради което почитателите му го наричали „врач“(лекар).
https://videlei.com/nay-golemia-lechitel-na-vsichki-vremena-vasiliy-vrach/

 





Гласувай:
7



1. elizabethborislavova - 1000 години по-късно православната църква и вярващите още не могат да осмислят какво се е случило
14.01.2023 20:19
За чунието на Богомилите знаем малко. Бог казва, че богомилите са били носители на светлина и на истинското учение за онова време. Ще рече, че от днешна гледна точка учението им е доста непълно, има неверни, погрешни разбирани, но за онова време това е бил светилника.
Проблемът е, че българите не осъзнават тежките последствия от отклоняването на православието от истината. Те са и робството и турското робство и много други беди.
цитирай
2. elizabethborislavova - Не е богомилството ерес, но едно здраво учение и чисто библейско за времето му
14.01.2023 20:22
https://slovosvetlina/?p=30618
77/3 16.09.1978 год. … и когато Кирил и Методи се явиха ти възкресена бе и вървя. И чрез богомилите растя, защото макар и с недостатък в светлина те са жертви Мои пред небеса.

221/11 22.07.1959 год. Вестта ще се носи на свобода и извън църковната стреха, ще бъде лъч на светлина над цялата земя. Върни се към древността, когато Аз водех църквата Моя и кат зорница блестях по групи – албигойци, валдензи, богомили. И днес групата на Бога е явена на земя. От днес вие, Мои малки, давам ви съдба, когато ще развеете знаме на вестта. Амин!“

334/4 16.12.1972 год. Благословено бъди течение в чин Бого – мил, ти който не си се обоял, и живота ти земен ти е бил дар за Мен, а за Мен си сред новоерност бродил. Навек поменат си пред Трона велик, пак ти на ново се яви и кат течение райско бъди. Амин.

334/5 16.12.1972 год. И именно всемирната църква прие образа на първия рай сред Едема новоизкупена педя земя. Сред нея кат дом Божий е и дървото на познание – моралния закон, десет Божи заповеди и дървото на живота – Сам Господ Исус, Който чрез жертвата Си всеотдайна, кат жест новоерен – кръвната цена Той наново го рая – дома Божий изкупи, чрез небесния Съд велик. И сред него в скончание Съда реши целокупни земни съдби и пак в надвечерието – скончанието на дните, Бог повиши Глас тронен съдебен, чрез Дух Свети и реката бликна в живи струи, кат едно течение разклонено в четири реки, съдби, чрез меча въртящи, словото Божие…

И от четири течения едното Го Бог нарече: Бого – мил и цялото новоерно течение, още три са събрани в едно нововсемирно течение, чрез вестта – всемирна, кат йорданска – гионско помазание и се нарече Бого – мил. Не мога да кажа с положителност, но твърдя че туй дяло последно ще е по подобие на движението Богомилско. Не съм запозната добре с него, но знам едно, че и на него от вси се решиха съдбите и се въведе в рай едемски. Амин!

358/2 11.12.1972 год. Също и за богомилството в ранните векове, когато още вл
цитирай
3. raders - Ок - интересна история, с тази за...
14.01.2023 20:47
Ок - интересна история, с тази забележка, че Византия не е Гърция. Тя дори не е Византия, а Източна Римска империя /ИРИ/ и императорите не са гърци, а повечето от тях - траки. /Значи нашенци/ Първият, от тях, който премества столицата в Константинопол и утвърждава християнството - Константин велики е от Ниш /но не е сърбин, а тракиец/. Последният е Константин 11 - палеолог от същата черга. Официалните езици са латински и гръцки, поради това, че са били такива още преди Юлий Цезар. Новите изследвания на генофонда потвърждават, че съвременният българин е в по-голяма степен свързан генетично с траките, отколкото с хората на Аспарух. Което от своя страна подсказва, че войните с Византия са били до голяма степен братоубийствени, най-вече заради престола в Константинопол. Което предопределя и появата на турците. Разбира се, преследването на богомилите е било голяма грешка на Алексий първи, но много преди това Юстиниан допуска още по-голяма и непростима грешка, закривайки философската школа в Атина под давлението на поповете, което води до крах на науката и упадък на държавата. Изказването на Карл Сейгън в тази посока беше нещо от този род: "Ако не беше се наложила християнската религия, нямаше да има и други и човечеството щеше да излезе в космоса още преди хиляда години".
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: panazea
Категория: Технологии
Прочетен: 6839005
Постинги: 3990
Коментари: 11585
Гласове: 56402
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031