Прочетен: 2959 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 27.10.2022 01:08
Българите намираме достойнството, или ако щете даже куража, да приемаме други поданици 45 000, които не само укрепват разклатената българска икономика, но и с тяхна помощ да изведем българската наука, образование, култура на ново стъпало, да стане не след дълго, някъде около 1935 г., страната ни „българската Швейцария“, да бъде най-силната и просперираща балканска държава, мереща успехите си с великите европейски и световни сили.
Която и научна книга да отворя за Българската Книжнина , за Българската Култура , винаги намирам името на рускоезични изследователи , търсили и намерили стари извори за нас. Създава се усещането , че България след 500 вековно турска иго и с изгорена Книжнина , нямаше да направи този скок в Културно отношение , ако не беше руската и украинска миграция .
Синът на граф Николай Игнатиев, белоемигрантът Николай Николаевич Игнатиев работи в библиотека „…Аз посетих библиотеката при една ревизия и видях при какви условия работи той и с каква заплата. Едва ли ще може някой да дръзне да каже да се уволни или замести с друг. Та можем ли ние да заместим сина на граф Игнатиева и да му отнемем онова скромно място и оная скромна заплата, които сме му дали за заслугите на неговия баща към нашето отечество?..“
Ваше благородие, госпожа Чужбина. 100 години бяла емиграция в БългарияРуска емиграция в България 1878–2006
По своята численост и историческа значимост руската емиграция в България през междувоенния период е съпоставима с „руското зарубежие” в Париж, Прага, Белград, като руските емигранти у нас, както и тези в Белград, имат значителен принос в развитието на културата и науката на приемащата страна.
темата за руската емиграция в България като динамиката на руския емиграционен поток към страната ни, неговите изходни точки и етнически състав, религиозната принадлежност и вътрешната миграция на руското население у нас, структурата му по пол. Тези демографски процеси и явления са изследвани чрез количествен анализ на данните от преброяванията на населението в България през 1920 и 1926 година. Този вид статистически извор привлече вниманието ни не само защото досега не е представлявал интерес за изследователите на посочената проблематика, а и по други причини. От една страна, това е демографската значимост на руския имиграционен поток, който предизвиква качествената промяна в структурата на чуждото население в България през разглеждания период.
как изглеждат първите емигрантски вълни към България: най-напред в средата на 1918 г. пристигат малък брой цивилни руски бежанци, бягащи от ужасите на Гражданската война1112; в края на 1919 г. идват главно представители на по-богатите слоеве на руското общество; след разгрома на Деникиновата армия през 1920 г. наред с военните имигри
рат и много граждански бежанци; най-голямата бежанска вълна е през 1921 г. след разгрома на Врангеловата армия, но допълнително навлизат още бежанци през пролетта на 1922 година1213. Хиляди са репатрирани от 1923 до 1925 година. Да добавим още и десетките случаи на нелегалната емиграция и имиграция с лодки по Черно море
Периодът от 1918 г., когато в България пристигат първите руски емигранти, до края на 1920 г., когато се осъществява преброяването у нас (а и в много други европейски страни) и се установява демограф
ската ситуация след войната в рамките на новите държавни граници, за Русия е време на дълбока политическа криза и на разпадането на десетки отделни, номинално суверенни държавни образувания1617. При тези обстоятелства в преброяването от края на 1920 г. основни изпращащи страни са „Европейска Русия” и отделно от нея - Украйна, Румъния, Полша и други.Румъния фигурира с подрубриките „Бесарабия”, „Северна Добруджа”, „Южна Добруджа” и „Другаде”.
Книги за руската емиграция в България
2. Александрова, Ана С крилете на Терпсихора / А. Александрова ; [С предг. от Димитър Пантелеев]. - София : Наука и изкуство, 1972. - 299 с., 44 л. : ил. Очерци за най-видните представители на бълг. балетно изкуство За Анна Воробьова, с. 37-39; за Валя Вербева, с. 119-126; за Вера Лукашевич-Александрова, с. 39-40.
3. Алманах на Софийския университет Св. Климент Охридски : Животописни и книгописни сведения за преподавателите : За 50-год. на Университета : 1888-1938. - София, 1940. - VIII, 726 с. - (Университетска библиотека ; № 207) Съдържа животописни бележки за : С. С. Абрамов с. 1-2; С. П. Алисов, с. 8; И. А. Базанов, с. 30-31; П. И. Бахметиев, с. 45; П. М. Бицили, с. 58; П. М. Богаевски, с. 67; В. П. Воробьов, с. 102; О. М. Говорухин, с. 115; Н. Н. Глубоковски, с. 124-125; Е. Д. Грим, с. 134; С. С. Демостенов, с. 150; Н. М. Дилевски, с. 160; М. П. Драгоманов, с. 182; Василий Василиевич Завялов, с. 197; Всеволод Василиевич Завялов, с. 199; И. Г. Кинкел, с. 283; Н. П. Кондаков, с. 305; Д. Д. Крилов, с. 316; М. Л. Лебел, с. 324; М. А. Манковска, 16 с. 330; А. Ф. Манковски, с. 330; А. К. Медведев, с. 344; П. Н. Милюков, с. 351; В. А. Мякотин, с. 398; Н. М. Попов, с. 492-493; М. Г. Попруженко, с. 499; М. Е. Поснов, с. 502; Г. Е. Рейн, с. 524; В. Н. Ренненкампф, с. 526; А. П. Рождественски, с. 527; И. П. Созонович, с. 550; Н. С. Трубецкой, с. 619; А. М. Черевков, с. 668-669; Г. И. Шавелски, с. 673; И. Ф. Шапшал, с. 675; А. Янишевски, с. 688.
4. Алманах на Софийския университет “Климент Охридски” : [Т. 1] - / Ред. кол. Филип Панайотов - глав. ред. и др. - София : Унив. изд. Климент Охридски, 1988 - [Т. 1]. 1888-1939 : А-Я. - 726 с. Фототип. изд. на кн. от 1940 г. - Именен показалец Т. 2. Кн. 1. 1939-1988 - А-З / Библиогр. ред. Стефан Кънчев ; Състав. Милка Алексиева и др. - 1988. - 983 с. Съдържа животописни бележки за: П. М. Бицилли, с. 212-213; Л. Й. Боева, с. 236-237; В. Н. Гольцев, с.606-608; С. С. Демостенов, с. 703-704; Н. М. Дилевски, с. 738-740. Т. 2. Кн. 2. И - О / Библиогр. ред. Стефан Кънчев ; Състав. Милка Алексиева и др. - 1995. - 883 с. Съдържа животописни бележки за : И. Г. Кинкел, с. 239-240; Е. И. Коченова, с. 359.
5. Апостолов, Миладин Александров Огнища на българската медицина : Науч. школи в медико-биол. и някои клин. науки в България след 1918 г. : За студенти по медицина и управл. на сестринското дело / Миладин Апостолов. - София : Арсо, 1995. - 217 с.: с ил. Библиогр. с. 191-196 ; Именен показалец. За С. С. Абрамов, с. 26; П. И. Бахметиев, с. 21, 29; В. П. Воробьов, с. 25; В. В. Завялов, с. 88, 103; Д. Д. Крилов, с. 26; А. Ф. Манковски, с. 68, 71, 72, 75, 80; А. К. Медведев, с. 88; Н. М. Попов, с. 160; Г. Е. Рейн, с. 71, 118; А. Е. Янишевски, с. 71, 160, 119.
6. Арнаудов, Михаил Петров История на Софийския университет Св. Климент Охридски през първото му полустолетие 1880-1938 / Михаил Петров Арнаудов. - София, 1939. - ХХII, 647 с. - (Унив. библиотека ; № 201) 17 За назначаването на група руски учени в СУ през 1920 г., с. 406, 407. Ив. Базанов, с. 406; П. Бахметьев, с. 94, 109, 173, 179, 290; П. М. Богаевски, с. 406; Ал. Бунин, с. 407; В. Воробьов, с. 389; Н. Глубоковски, с. 472; Е. Грим, с. 407; С. Демостенов, с. 421; М. Драгоманов, с. 75, 111, 173, 181; В. Завялов с. 389; Ив. Кинкел, с. 420, 443; Н. Кондаков, с. 407; Ал. Манковски, с. 389; А. Медведев, с. 389, 423, 429, 430; К. Мочулски, с. 407; М. Попруженко, с. 407; Г. Рейн, с. 389; В. Ренненкампф, с. 389; Ал. Рождественски, с. 472; И. Созонович, с. 420; Н. Трубецкой, с. 407.
7.Балетът - извор на живот - Валя Вербева / Състав., [предг.] Ана Мария Бобевска. - София : Издателско ателие Аб, 2002. - 52 с., 8 л.: ил., портр.
8.Бежанците и условията на труда в България / Прев. под ред. на Димитър Николов. - София : Хемус, [1926] - 44 с. - (Международно бюро на труда) Разглежда се положението на бежанците в България (в това число и на бежанци от Русия), брой, състав, разпределение, организация, настаняване и др.
9.Белая эмиграция в Болгарии 1918-1945 : Т. 1 - / Ред. Лизбет Любенова, Ганка Рупчева. - София : Соф. унив. им. Св. Климента Охридски, 1999 - Т. 1. То, что сохранила мне память : Мемуары / Князь Александр Ратиев ; Състав. Г. Рупчева и др. - 1999. - 686 с., 12 л. : ил., портр., факс.
10. България и Русия през ХХ век : Бълг.-рус. науч. дискусии : [Материали от I междунар. науч. конф. София, 1995] / Ред. кол. Витка Тошкова и др.; [Предг. Витка Тошкова]. - София : Гутенберг, 2000. - 447 с. Текст и на рус. ез.
14. Бялата емиграция в България : Материали от науч. конф., София, 23-24 септ. 1999 г. / Ред. кол. Г. Марков и др. - София : ИК Гутенберг, 2001. - 456 с. Текст и на рус. ез. - Библиогр. под линия.
15. Бялата емиграция в България : Каталог [от изложба, проведена в София, 1966 г.]. - София : Главно управление на архивите при Мин. съвет, 1996. 81 с. : с ил. 19
16. В памет на проф. А. К. Медведев : Рус.-бълг. сборник / Под ред. на М. Г. Попруженко, А. Д. Дзивгов = Памяти профессора А. К. Медведева. - София : Рус.-бълг. книгоизд., 1922. - 222 с., 1 л. : портр
18. Велева, Мария Николова Българската съдба на проф. П. М. Бицилли / Мария Велева. - София : Гутенберг, 2004. - 163 с.: с табл. Библиогр. с.157-162.
20. Вълчев, Георги Чужденците в българската следосвобожденска култура 1879-1900 / Георги Вълчев. - Ст. Загора : Кота АД, 2001. - 424 с. Библиогр. с. 406-420. За Александър Башмаков – уредник на Пловдивската библиотека през 1882, с. 206-207; за М. Драгоманов, П. Бахметиев, П. Милюков, с. 230; за руските учени, свързани с Висшето училище, с. 234-241; за хоровия диригент Подгородински и др. музикални дейци, с. 356, с. 359-360.
21. Гавриков, Николай Николаевич По море без лодка / Николай Николаевич Гавриков ; [Предг. Стоян Райчевски]. - София : ЕкоПринт, 2003. - 220 с., 8 с.: ил. 22. Говорухин, Виктор Леонидович Русский Свято-Николаевский храм в Софии / Виктор Говорухин.
23. Даскалов, Дончо Атанасов Бялата емиграция в България / Дончо Даскалов. - София : Унив. изд. Св. Климент Охридски, 1997. - 182 с.
24.Дехтерев, Александър П. “Съ детми эмиграцiи” : 1920-1930 годы : [Статии] / Александр П. Дехтерев. - Шумен : Библ. педагога, 1931. - 127 с. Авторът - възпитател в Руската гимназия в Шумен – разказва за ролята на руската гимназия в емиграция – спасителка на безпризорни руски деца.
25.Дехтерев, Александър П. Розовый домъ : Разсказы : 1921-1932 г. г. / Александр П. Дехтерев. – Шумен : Библ. педагога, 1932. - 142 с. Разкази за руската емиграция в различни страни
https://www.nationallibrary.bg/wp/wp-content/uploads/2016/12/rus_emi.pdf
Заключение:
След 500 години турско робство на България с изгорена от гърците Книжнина , как се е изправила България ?
От Русия и Украина е придошла Културна вълна , която е въздигнала отново Българката култура !
Така двата братски нам народа са се отблагодарили , за подаръка от България , получен от тях преди 1000 години .
Историята на Българската Църковна Култура , копия на фреските , копия на наша Стара Книжнина , кой ни е дарил? Те . Сега пиша за тях един по един . Отдали живота си за въздигането на Българската Култура!
Избрали България за своя втора родина.
2. бъди българин
3. geravna
4. zeravna
5. zeravna
6. virginia grotta
7. Виртуална библиотека
8. Къде сте
9. Песен за Нибелунгите
10. Войни на Тангра