Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
26.10.2022 23:59 - Руската миграция в България между двете войни и нейното значение за развитието на Културата и Изкуствата в България
Автор: panazea Категория: Видео   
Прочетен: 2924 Коментари: 0 Гласове:
7

Последна промяна: 27.10.2022 01:08

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

Българите намираме достойнството, или ако щете даже куража, да приемаме  други поданици 45 000, които не само укрепват разклатената българска икономика, но и с тяхна помощ да изведем българската наука, образование, култура на ново стъпало, да стане не след дълго, някъде около 1935 г., страната ни „българската Швейцария“, да бъде най-силната и просперираща балканска държава, мереща успехите си с великите европейски и световни сили. 

Която и научна книга да отворя за Българската Книжнина , за Българската Култура , винаги намирам името на рускоезични изследователи , търсили и намерили стари извори за нас. Създава се усещането , че България след 500 вековно турска иго и с изгорена Книжнина , нямаше да направи този скок в Културно отношение , ако не беше руската и украинска миграция . 

Синът на граф Николай Игнатиев, белоемигрантът Николай Николаевич Игнатиев работи в библиотека „…Аз посетих библиотеката при една ревизия и видях при какви условия работи той и с каква заплата. Едва ли ще може някой да дръзне да каже да се уволни или замести с друг. Та можем ли ние да заместим сина на граф Игнатиева и да му отнемем онова скромно място и оная скромна заплата, които сме му дали за заслугите на неговия баща към нашето отечество?..“

Ваше благородие, госпожа Чужбина. 100 години бяла емиграция в България

Руска емиграция в България 1878–2006 

По своята численост и историческа значимост руската емиграция в България през междувоенния период е съпоставима с „руското зарубежие” в Париж, Прага, Белград, като руските емигранти у нас, както и тези в Белград, имат значителен принос в развитието на културата и науката на приемащата страна.

темата за руската емиграция в България като динамиката на руския емиграционен поток към страната ни, неговите изходни точки и етнически състав, религиозната принадлежност и вътрешната миграция на руското население у нас, структурата му по пол. Тези демографски процеси и явления са изследвани чрез количествен анализ на данните от преброяванията на населението в България през 1920 и 1926 година. Този вид статистически извор привлече вниманието ни не само защото досега не е представлявал интерес за изследователите на посочената проблематика, а и по други причини. От една страна, това е демографската значимост на руския имиграционен поток, който предизвиква качествената промяна в структурата на чуждото население в България през разглеждания период.

как изглеждат първите емигрантски вълни към България: най-напред в средата на 1918 г. пристигат малък брой цивилни руски бежанци, бягащи от ужасите на Гражданската война1112; в края на 1919 г. идват главно представители на по-богатите слоеве на руското общество; след разгрома на Деникиновата армия през 1920 г. наред с военните имигри

рат и много граждански бежанци; най-голямата бежанска вълна е през 1921 г. след разгрома на Врангеловата армия, но допълнително навлизат още бежанци през пролетта на 1922 година1213. Хиляди са репатрирани от 1923 до 1925 година. Да добавим още и десетките случаи на нелегалната емиграция и имиграция с лодки по Черно море

Периодът от 1918 г., когато в България пристигат първите руски емигранти, до края на 1920 г., когато се осъществява преброяването у нас (а и в много други европейски страни) и се установява демограф

ската ситуация след войната в рамките на новите държавни граници, за Русия е време на дълбока политическа криза и на разпадането на десетки отделни, номинално суверенни държавни образувания1617. При тези обстоятелства в преброяването от края на 1920 г. основни изпращащи страни са „Европейска Русия” и отделно от нея - Украйна, Румъния, Полша и други.Румъния фигурира с подрубриките „Бесарабия”, „Северна Добруджа”, „Южна Добруджа” и „Другаде”. 

Книги за руската емиграция в България

2. Александрова, Ана С крилете на Терпсихора / А. Александрова ; [С предг. от Димитър Пантелеев]. - София : Наука и изкуство, 1972. - 299 с., 44 л. : ил. Очерци за най-видните представители на бълг. балетно изкуство За Анна Воробьова, с. 37-39; за Валя Вербева, с. 119-126; за Вера Лукашевич-Александрова, с. 39-40.
3. Алманах на Софийския университет Св. Климент Охридски : Животописни и книгописни сведения за преподавателите : За 50-год. на Университета : 1888-1938. - София, 1940. - VIII, 726 с. - (Университетска библиотека ; № 207) Съдържа животописни бележки за : С. С. Абрамов с. 1-2; С. П. Алисов, с. 8; И. А. Базанов, с. 30-31; П. И. Бахметиев, с. 45; П. М. Бицили, с. 58; П. М. Богаевски, с. 67; В. П. Воробьов, с. 102; О. М. Говорухин, с. 115; Н. Н. Глубоковски, с. 124-125; Е. Д. Грим, с. 134; С. С. Демостенов, с. 150; Н. М. Дилевски, с. 160; М. П. Драгоманов, с. 182; Василий Василиевич Завялов, с. 197; Всеволод Василиевич Завялов, с. 199; И. Г. Кинкел, с. 283; Н. П. Кондаков, с. 305; Д. Д. Крилов, с. 316; М. Л. Лебел, с. 324; М. А. Манковска, 16 с. 330; А. Ф. Манковски, с. 330; А. К. Медведев, с. 344; П. Н. Милюков, с. 351; В. А. Мякотин, с. 398; Н. М. Попов, с. 492-493; М. Г. Попруженко, с. 499; М. Е. Поснов, с. 502; Г. Е. Рейн, с. 524; В. Н. Ренненкампф, с. 526; А. П. Рождественски, с. 527; И. П. Созонович, с. 550; Н. С. Трубецкой, с. 619; А. М. Черевков, с. 668-669; Г. И. Шавелски, с. 673; И. Ф. Шапшал, с. 675; А. Янишевски, с. 688.
4. Алманах на Софийския университет “Климент Охридски” : [Т. 1] - / Ред. кол. Филип Панайотов - глав. ред. и др. - София : Унив. изд. Климент Охридски, 1988 - [Т. 1]. 1888-1939 : А-Я. - 726 с. Фототип. изд. на кн. от 1940 г. - Именен показалец Т. 2. Кн. 1. 1939-1988 - А-З / Библиогр. ред. Стефан Кънчев ; Състав. Милка Алексиева и др. - 1988. - 983 с. Съдържа животописни бележки за: П. М. Бицилли, с. 212-213; Л. Й. Боева, с. 236-237; В. Н. Гольцев, с.606-608; С. С. Демостенов, с. 703-704; Н. М. Дилевски, с. 738-740. Т. 2. Кн. 2. И - О / Библиогр. ред. Стефан Кънчев ; Състав. Милка Алексиева и др. - 1995. - 883 с. Съдържа животописни бележки за : И. Г. Кинкел, с. 239-240; Е. И. Коченова, с. 359.
5. Апостолов, Миладин Александров Огнища на българската медицина : Науч. школи в медико-биол. и някои клин. науки в България след 1918 г. : За студенти по медицина и управл. на сестринското дело / Миладин Апостолов. - София : Арсо, 1995. - 217 с.: с ил. Библиогр. с. 191-196 ; Именен показалец. За С. С. Абрамов, с. 26; П. И. Бахметиев, с. 21, 29; В. П. Воробьов, с. 25; В. В. Завялов, с. 88, 103; Д. Д. Крилов, с. 26; А. Ф. Манковски, с. 68, 71, 72, 75, 80; А. К. Медведев, с. 88; Н. М. Попов, с. 160; Г. Е. Рейн, с. 71, 118; А. Е. Янишевски, с. 71, 160, 119.
6. Арнаудов, Михаил Петров История на Софийския университет Св. Климент Охридски през първото му полустолетие 1880-1938 / Михаил Петров Арнаудов. - София, 1939. - ХХII, 647 с. - (Унив. библиотека ; № 201) 17 За назначаването на група руски учени в СУ през 1920 г., с. 406, 407. Ив. Базанов, с. 406; П. Бахметьев, с. 94, 109, 173, 179, 290; П. М. Богаевски, с. 406; Ал. Бунин, с. 407; В. Воробьов, с. 389; Н. Глубоковски, с. 472; Е. Грим, с. 407; С. Демостенов, с. 421; М. Драгоманов, с. 75, 111, 173, 181; В. Завялов с. 389; Ив. Кинкел, с. 420, 443; Н. Кондаков, с. 407; Ал. Манковски, с. 389; А. Медведев, с. 389, 423, 429, 430; К. Мочулски, с. 407; М. Попруженко, с. 407; Г. Рейн, с. 389; В. Ренненкампф, с. 389; Ал. Рождественски, с. 472; И. Созонович, с. 420; Н. Трубецкой, с. 407.
7.Балетът - извор на живот - Валя Вербева / Състав., [предг.] Ана Мария Бобевска. - София : Издателско ателие Аб, 2002. - 52 с., 8 л.: ил., портр.
8.Бежанците и условията на труда в България / Прев. под ред. на Димитър Николов. - София : Хемус, [1926] - 44 с. - (Международно бюро на труда) Разглежда се положението на бежанците в България (в това число и на бежанци от Русия), брой, състав, разпределение, организация, настаняване и др.
9.Белая эмиграция в Болгарии 1918-1945 : Т. 1 - / Ред. Лизбет Любенова, Ганка Рупчева. - София : Соф. унив. им. Св. Климента Охридски, 1999 - Т. 1. То, что сохранила мне память : Мемуары / Князь Александр Ратиев ; Състав. Г. Рупчева и др. - 1999. - 686 с., 12 л. : ил., портр., факс.
10. България и Русия през ХХ век : Бълг.-рус. науч. дискусии : [Материали от I междунар. науч. конф. София, 1995] / Ред. кол. Витка Тошкова и др.; [Предг. Витка Тошкова]. - София : Гутенберг, 2000. - 447 с. Текст и на рус. ез.

14. Бялата емиграция в България : Материали от науч. конф., София, 23-24 септ. 1999 г. / Ред. кол. Г. Марков и др. - София : ИК Гутенберг, 2001. - 456 с. Текст и на рус. ез. - Библиогр. под линия.
15. Бялата емиграция в България : Каталог [от изложба, проведена в София, 1966 г.]. - София : Главно управление на архивите при Мин. съвет, 1996. 81 с. : с ил. 19
16. В памет на проф. А. К. Медведев : Рус.-бълг. сборник / Под ред. на М. Г. Попруженко, А. Д. Дзивгов = Памяти профессора А. К. Медведева. - София : Рус.-бълг. книгоизд., 1922. - 222 с., 1 л. : портр

18. Велева, Мария Николова Българската съдба на проф. П. М. Бицилли / Мария Велева. - София : Гутенберг, 2004. - 163 с.: с табл. Библиогр. с.157-162.

20. Вълчев, Георги Чужденците в българската следосвобожденска култура 1879-1900 / Георги Вълчев. - Ст. Загора : Кота АД, 2001. - 424 с. Библиогр. с. 406-420. За Александър Башмаков – уредник на Пловдивската библиотека през 1882, с. 206-207; за М. Драгоманов, П. Бахметиев, П. Милюков, с. 230; за руските учени, свързани с Висшето училище, с. 234-241; за хоровия диригент Подгородински и др. музикални дейци, с. 356, с. 359-360.
21. Гавриков, Николай Николаевич По море без лодка / Николай Николаевич Гавриков ; [Предг. Стоян Райчевски]. - София : ЕкоПринт, 2003. - 220 с., 8 с.: ил. 22. Говорухин, Виктор Леонидович Русский Свято-Николаевский храм в Софии / Виктор Говорухин.

23. Даскалов, Дончо Атанасов Бялата емиграция в България / Дончо Даскалов. - София : Унив. изд. Св. Климент Охридски, 1997. - 182 с.
24.Дехтерев, Александър П. “Съ детми эмиграцiи” : 1920-1930 годы : [Статии] / Александр П. Дехтерев. - Шумен : Библ. педагога, 1931. - 127 с. Авторът - възпитател в Руската гимназия в Шумен – разказва за ролята на руската гимназия в емиграция – спасителка на безпризорни руски деца.
25.Дехтерев, Александър П. Розовый домъ : Разсказы : 1921-1932 г. г. / Александр П. Дехтерев. – Шумен : Библ. педагога, 1932. - 142 с. Разкази за руската емиграция в различни страни
https://www.nationallibrary.bg/wp/wp-content/uploads/2016/12/rus_emi.pdf

Заключение:

След 500 години турско робство на България с изгорена от гърците Книжнина , как се е изправила България ?
От Русия и Украина е придошла Културна вълна , която е въздигнала отново Българката култура !
Така двата братски нам народа са се отблагодарили , за подаръка от България , получен от тях преди 1000 години .
Историята на Българската Църковна Култура , копия на фреските , копия на наша Стара Книжнина , кой ни е дарил? Те . Сега пиша за тях един по един . Отдали живота си за въздигането на Българската Култура!
Избрали България за своя втора родина.

 




Гласувай:
7



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: panazea
Категория: Технологии
Прочетен: 6843460
Постинги: 3990
Коментари: 11585
Гласове: 56403
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031