Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
18.08 21:21 - Катарски требник с Български превод
Автор: panazea Категория: Видео   
Прочетен: 2350 Коментари: 0 Гласове:
12


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
 За обредитѣ и службитѣ у западнитѣ дуалисти сѫ запазени повече и по-подробни вѣсти, както напр. у католишкитѣ писатели Сакони, Монета, Гвидони, въ инквизиторскитѣ актове и пр. Но което е по-важно въ случая, западната ръкописна книжнина е запазила и единствения досега откритъ Трѣбникъ, писанъ и употрѣбяванъ у провансалскитѣ богомили, познати съ разни имена: катари, албигойци, българи, новоманихейци и пр. Тоя паметникъ, написанъ на провансалски езикъ, отъ XIII в., се помѣства на послѣднитѣ листове (235 verso и сл.) на поменатия вече Лионски пергаментенъ рѫкописъ на новозавѣтнитѣ книги. Прѣзъ 1852 г. тоя така нареченъ „Катарски Трѣбникъ” (Ein Katharisches Ritual) бѣ издаденъ отъ Е. Cunitz въ IV т. на йенскитѣ Beitrдge zu den theologischen Wissenschaften, а прѣзъ 1887 г. го обнародва 

1. Zigabenus, Adversus Bogomilos. Р. Gr. СХХХ, 1312.

115 

L. Clйdat въ фотографското издание на Лионския рѫкописъ: Le Nouveau Testament traduit au XIIIe siecle en langue provenзale, suivi d"un Rituel cathare. Освѣнъ въ фотографския текстъ, Кледб печати Трѣбника и въ началото на сѫщата си книга, съ модерна транскрипция и съ прѣводъ на френски, подъ заглавие Rituel provenзal (стр. IX—XXVI). Ако по-рано ученитѣ се колебаеха относно катарския или валдейски произходъ на паметника, сега, откато се уясниха достатъчно учението и обредитѣ на съотвѣтнитѣ секти, и откато станаха извѣстни и други византийски и славянски извори за богомилството, нѣма никакво съмнѣние, че поменатиятъ Трѣбникъ припада на западнодуалистичната, катарска черква. Нѣщо повече. Откѫслечнитѣ вѣсти, които посочихме по-горѣ за обредностьта у, богомилитѣ, се посрѣщатъ съ съотвѣтнитѣ мѣста на Катарския Трѣбникъ, та можемъ каза, че той е билъ просто прѣводъ или прѣработка на богомилски Трѣбникъ. Съ други думи, заедно съ догмитѣ, съ обредитѣ и съ книгитѣ (напр. Тайната книга, Видѣнието Исаиево, Отче нашъ и пр.), Катарскиятъ Трѣбникъ води началото си отъ изтокъ. Трѣбникътъ на българскитѣ богомили е билъ тъждественъ или твърдѣ близъкъ на Катарския. Ето защо по-долу ще напечатаме тоя Трѣбникъ въ български прѣводъ, особено пъкъ като не е откритъ още подобенъ гръцки или български рѫкописъ, ако не смѣтаме по-далечната и късна арменско-павликянска версия, която бѣ обнародвана отъ Fr. С. Conybeare въ неговия цѣненъ трудъ: The Key of Truth.

Катарскиятъ Трѣбникъ се прѣдхожда отъ нѣколко молитвословни формули, употрѣбявани при службата, отъ молитвата Отче нашъ и отъ началото на Йоановото Евангелие, прѣдадени на латински езикъ. Вѫтрѣ въ текста на Трѣбника тѣ сѫ поменати, по случай, само съ по една-двѣ думи отъ началото. Самиятъ Трѣбникъ е, както рекохме, на провансалски езикъ. Състой се отъ петь части, които въ оригинала нѣматъ заглавия, освѣнъ първата (срв. стр. 471—472 на рѫкописа) и всѣка отъ които се отнася до слѣднитѣ прѣдмети или обреди: 1) Служба; 2) Приемане или посвещение въ вѣрата; 3) Посвещение на съвършенъ богомилъ (духовно кръщение); 4) Моление при разни случаи; 5) Духовно кръщение на боленъ вѣруещъ. За прѣгледность, ние ще прибавимъ тѣзи подраздѣления въ началото при съотвѣтния текстъ. 

бел. ред.

 

Към стр. 115

 

Наред с известния Катарски требник бе открит и обнародван през 1939 г. фрагмент и от един друг подобен на него требник, който е бил употребяван от катарите в Италия. Поместен е като допълнение към издадения от А. Dondaine дуалистически трактат на Йоан Лугио „Liber de duobus principiis”, Roma, 1939, c. 151 сл. Срв. Д. Ангелов, Богомилството в България, 1969, с. 66 сл. За ритуалите на дуалиститѣ, изложени в Катарския требник пак там, с. 318 сл. (с подробни библиографски посочвания). Вж. и Е. Георгиев, Литература на изострени борби, София, 1966, с. 199 сл.


In principio erat Verbum, et Verbum erat apud Deum, et Deus erat Verbum. Hoc erat in principio apud Deum. Omnia per ipsum facta sunt, et sine ipso factum est nihil [1], quod factum est. In ipso vita erat, et vita erat lux hominum. Et lux in tenebris lucet, et tenebrж eam non comprehenderunt. Fuit horao missus а Deo, cui nomen erat Johannes. Hic venit in tesiimonium, ut testimonium perhiberet de lumine, ut omnes crederent [2] per illum. Non erat ille lux, sed ut testimonium perhiberet de lumine. Erat lux vera, quae illuminat bonem hominem [3] venientem in hunc mundum. In mundo erat, et mundus per ipsum factus est, et mundus eum non cognovit. In propria venit, et sui eum non receperut. Quot-quot autem receperunt eum, dedit eis potestatem filios Dei fieri, his, qui credunt in nomine ejus; qui non ex sanguinibus, neque ex voluntate carnis, neque ex voluntate viri, sed ex Deo nati sunt. Et Verbum caro factum est, et habitavit [4] in nobis; et Въ начало бѣше Словото, и Словото бѣше у Бога, и Богъ бѣше Словото. То бѣше въ начало у Бога. Всичко чрѣзъ него стана, и безъ него не стана нито едно отъ онова, което е станало. Въ него имаше животъ и животътъ бѣше свѣтлината на человѣцитѣ. И свѣтлината свѣти въ мрака, и мракътъ я не обзе. Имаше единъ человѣкъ, пратенъ отъ Бога, името му Йоанъ Той дойде за свидѣтелство, да свидѣтелствува засвѣтлината, та всички да повѣрватъ чрѣзъ него. Той не бѣше свѣтлината, а бѣше пратенъ да свидѣтелствува за нея. Сѫществуваше истинска свѣтлина, която просвѣтява добрия человѣкъ (богомилъ), който идва на тоя свѣтъ. Въ свѣта бѣше, и свѣтътъ чрѣзъ него стана, но свѣтътъ го не позна. Дойде у своитѣ си, и своитѣ го не приеха. И на всички ония, които го приеха, на вѣрващитѣ въ неговото име, даде имъ власть да станатъ божи чада. Тѣ се родиха не отъ кръвь, ни отъ похоть плътска, нито отъ похоть мѫжка, а отъ Бога. И Словото стана плъть и живѣ между насъ, пълно съ благодать и истина; и ние видѣхме славата му, слава като на единороденъ отъ Отца. Йоанъ свидѣтелствуваше за него и викаше казвайки: Тоя е, за когото рекохъ: идещиятъ слѣдъ
vidimus gloriam ejus, gloria quasi unigeniti а Patre, plenum gratiae [1] et veritatis. Johannes testimonium perhibet de ipso, et clamabat dicens: Hic est quem dixi: qui post me venturus est, ante me factus est, quia prior me erat. Et de plenitudine ejus nos omnes accepimus gratiam pro gratia. Quia lex per Moysen data est, gratia et veritas per Jehsum Christum facta est. мене ме изпрѣвари, защото той сѫществуваше прѣди мене. И отъ неговата пълнота всички ние приехме благодать възъ благодать. Защото законътъ бѣ даденъ чрѣзъ Мойсей, а благодатьта и истината дойдоха чрѣзъ Исуса Христа.

Прѣиначаването на текста на Вулгатата, дѣто стои Omnem hominem, съ bonem (правилно би било bonum) hominem, ще да е станало прѣднамѣрено: богомилитѣ (boni homines) се смѣтали озарени отъ божията свѣтлина.
http://macedonia.kroraina.com/ji/ji_1a_4.htm



Гласувай:
12



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: panazea
Категория: Технологии
Прочетен: 4963892
Постинги: 3381
Коментари: 11104
Гласове: 53506
Календар
«  Ноември, 2022  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
282930