Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
17.08 21:21 - Видение Исаиево
Автор: panazea Категория: Видео   
Прочетен: 952 Коментари: 0 Гласове:
12


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

Богомилски книги и легенди

Йордан Иванов

 

I. БОГОМИЛСКИ КНИГИ

 

А. Главни произведения.

 

 

   5. Видѣние Исаиево.

Рѫкописи и издания

Текстъ

Съдържание

Историко-литературни бѣлѣжки

 Рѫкописи и издания. — Апокрифътъ Видѣние Исаиево въ славянскитѣ кирилски рѫкописи се срѣща въ двѣ групи разкази. Първата група прѣдставя началната версия, а втората обгрѫща съкратени прѣправки на началния разказъ. Началната версия ни е позната по слѣднитѣ рѫкописи и издания: 1) Сборникъ отъ XII в., руска редакция, въ библиотеката на Московския Успенски съборъ, № 175 (18), на л. 90—95. Апокрифътъ, който е озаглавенъ

image

бѣ печатанъ отъ А. Поповъ въ неговитѣ Библіографическіе матеріалы (Чтенія въ Общ. Ист. и Древн. Росс. 1879 г., кн. I, стр. 13—20). Въ тоя руски текстъ на статията има пропуснати думи и изречения, които сѫ запазени въ югославянскитѣ текстове, а туй показва, че той е прѣписванъ отъ по-старъ югославянски или по-право речено, старобългарски. — 2) Сборникъ отъ XIV в., Сръбска редакция, въ Бѣлградската Нар. библиотека, JN 104 (сега 468), на л. 144б—148б. Разказътъ почва:

image

Цѣлиятъ този сборникъ е прѣписъ отъ български изводъ, както се посочи добрѣ отъ Ст. Новаковичъ въ Споменик XXIX, 60 сл. — 3) Сборникъ отъ XIV в., сръбска редакция, въ сбирката на Хлудова, № 195, на л. 348—352. Разказътъ почва:

image

Той бѣ печатанъ отъ А. Поповъ, Описаніе рукописей и катологъ книгъ церковной печати библіотеки А. И. Хлудова, Москва 1872, стр. 414—419. И тоя текстъ, както цѣлиятъ сборникъ, иде отъ по-старъ български изводъ, както се изтъкна и отъ издателя му А. Поповъ. Сборникътъ, употрѣбяванъ извѣстно врѣме въ Марковия монастирь при Скопие, съдържа нѣкои отъ най-старитѣ произведения на българската книжнина, на Климента Охридски, на Йоана Екзарха Български, на пресвитеръ Йоана идр. — 4) Сборникъ отъ 1448 г., писанъ отъ монаха Гаврила въ Нѣмецкия монастирь, българска редакция, молдавско писмо, сега въ сбирката на проф. А. И. Яцимирски, № 11. Текстътъ на нашия разказъ, доколкото

 

 

бел. ред.

Към стр. 131

 

Български превод на „Видение Исаево” в Христоматия по старобългарска литература, София, 1961, с. 119—124. Превод на български на същия апокриф според издадения у Й. Иванов латински текст в книгата на Д. АнгеловБ. Примов, Г. Батаклиев, Богомилството в България, Византия ѝ Западна Европа в извори, София, 1967, с. 109—114 (с увод и обяснителни бележки). Обстойно проучване на апокрифа с оглед да се посочат съдържащите се в него дуалистично-еретически моменти от Е. Tourdeanu, Apocryphes bogomiles et pseudobogomiles, Revue de l"histoire des religions, CXXXVII1, № 2, Paris, 1950, c. 213—218. Срв. също История на българската литература, 1, София, 1962, с. 216 сл. Най-ново проучване, с добра библиография, в книгата на Е. Георгиев, Литература на изострени класови борби в средновековна България, София, 1966, с. 188—194.

 

 image

132

 

ни е извѣстенъ по обнародвания откѫслекъ отъ Яцимирскій, Славянскія и рускія рукописи Румынскихъ библіотекъ. Спб. 1905, стр. 63, е тъждественъ съ горѣпоменатитѣ текстове. Разказътъ почва: (заглавието не е дадено у издателя):

image

— 5) Сборникъ отъ XVI в., българска редакция, молдавско писмо, въ ромънския монастирь Агапия, на л. 13б—23. Откѫслекъ отъ началото на разказа бѣ обнародванъ отъ Яцимирски въ поменатия му трудъ, стр 63:

image

— 6) Сборникъ отъ XVI в., сръбска редакция, въ библиотеката на Житомисличкия монастирь (Херцеговина), № 140. За Видѣнието Исаиево въ тоя сборникъ поменава М. Н. Сперанскій (Изборникъ Кіевскій посвященный Т. Д. Флоринскому. Кіевъ 1904, стр. 44). Сперански се спира повече на двѣ отъ статиитѣ въ тоя сборникъ и, като посочва българизмитѣ въ тѣхъ, заключава, че тѣ сѫ били прѣписани отъ български изводъ. Дали обаче това заключение може да се простре и върху цѣлия сборникъ авторътъ не отбѣлѣзва.

 

Втората група прѣписи сѫ прѣработки на началната версия. Два отъ тия прѣписа сѫ възникнали на българска почва и съдържатъ отражения изъ българското минало. Такива сѫ текстоветѣ въ слѣднитѣ два сборника: 1) Драголевъ сборникъ отъ XIII—XIV в., сръбска редакция, нѣкога собственость на П. С. Срећковић, сега въ Бѣлградската Нар. библиотека, на л. 242—266б. Разказътъ е озаглавенъ:

image

и пр. Печатанъ отъ П. С. Срећковић, Зборник попа Драгоља (Споменик V, 1890 г., стр. 15—16). — 2) Сборникъ отъ XV в., сръбска редакция, намѣренъ въ светогорския монастирь Св. Павелъ, сега въ Московския Румянцевски музей, № 1472, на л. 83—86. Почва:

image

и пр. Печатано отъ Љ. Стојновић въ Споменик III, стр. 193—194. — 3) Сборникъ отъ XVII—XVIII в., руска редакция, въ Соловецката Библ. въ Казань, № 803, на стр.

 

 image

133

 

7—72. Печатано отъ И. Я. Порфирьевъ, Апокрифическія сказанія о ветхоз. лицахъ и событіяхъ. Спб. 1877, стр. 263—268. Почва:

image

и пр.

 

 

Текстъ. — Отъ двѣтѣ версии на апокрифа Видѣние Исаиево, насъ ни интересува първата, началната: нея именно богомилитѣ смѣтали за свое произведение, чели я много и разпространявали. Тя, както рекохме, намъ е извѣстна по шесть прѣписа, отъ които два на българска редакция, три на сръбска и единъ на руска. Всички тия прѣписи обаче възхождатъ къмъ единъ по-старъ старобългарски текстъ. За основа на нашето издание взехме най-стария прѣписъ, по Успенския руски сборникъ отъ XII в., а сѫщественитѣ варианти — отъ Хлудовия сборникъ (X). Вариантитѣ отъ рѫкописа на монастиря Агапия означихме съ А., тия отъ сборника на Яцимирски съ Я. Съ L. изтъкнахме нѣкои варианти отъ латинския текстъ, който, както ще видимъ, е билъ прѣведенъ още въ срѣднитѣ вѣкове отъ български. Латинскиятъ текстъ отговаря изобщо дословно на старобългарския и дори на мѣста повтаря неговитѣ погрѣшни мѣста. Рѣдкитѣ случаи, дѣто латинскиятъ прѣводъ се отдѣля отъ старобългарския, се дължатъ на отклонения, които сѫ сѫществували въ прѣписа, отъ който е правенъ прѣвода.

 

Надолу печатаме успоредно старобългарския (руски прѣписъ) съ латинския, за да може по-лесно да се слѣди зависимостьта на втория отъ първия. Латинскиятъ прѣводъ билъ обнародванъ още прѣзъ 1522 г. въ Венеция. Ние го печатаме по прѣизданието у Тисрана, въ неговия трудъ Ascension d"Isaпe. Paris 1909, стр. 133 сл.
http://macedonia.kroraina.com/ji/ji_1a_5.htm




Гласувай:
12



Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: panazea
Категория: Технологии
Прочетен: 4994495
Постинги: 3403
Коментари: 11129
Гласове: 53583
Календар
«  Декември, 2022  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031