Постинг
22.01.2022 12:12 -
На татко
PRIMUS INTER PARES
Моят баща Цено Иванов Райновски , роден на 26 февруарий 1912г. в село Борован , Врачанско . Израства като будно дете и не случайно . Неговият дядо Цено Ценов Райновски е бил общински съветник и търговец на овце .
Татко учи първо в селското училище , а после иска да продължи , но по селска традиция баща му го изпраща да учи занаят във Враца. Там татко удря с чука нагорещеното желязо , защото е най-як. Тогава се учи да не се страхува от нищо . Решава , че ковашкия занаят не е за него , идва в София и се цани за изкопчия.
Предприемачите забелязват хубавото и работливо момче , което хвърля три лопати , докато другите хвърлят по една . Един от тях Сакеларов го вика за помощник шофьор за личния му автомобил Балила. И така татко още без образование и твърде млад мие автомобила , помпа гуми , докато взима шофьорския изпит. Като шофьор има достатъчно време да чете при престоите и затова записва Първа мъжка гимназия в София , която завършва . Кара първия тролей пуснат по улиците на София . Шофьор е на аварийна кола , с която отиват да вдигат обърналите се травайни мотриси по стръмнината към Княжево . Но шофьорството е само средство за препитание и не може да задоволи неговия интерес към науката . Братовчед на баща му е философ и юрист и в очите на татко е пример за подражание. Баща ми записва първо Философия , а после се премества Право в Софийския университет и става юрист.
Още като ученик , когато се връща на село през ваканциите , работи на първата вършачка , а на 17 години изкарва курсове за тракторист.
Животът в столицата е суров . С първата заплата татко си купува панталон , за да има приличен вид . Често гладува и развива туберкулоза , но лечение в санаториум в Стара планина и здравия му организъм го спасяват.
Най-добър негов приятел е братовчед му Димитър Ценов Райновски , който учи по това време медицина в Загреб. Това приятелство между двамата братовчеди продължи до смъртта им.
Татко има разностранни интереси и докато е гладач в една перачница участва в самодеен театър . Иска да учи инженерство в Германия , но започва войната и татко е изпратен на фронта като шофьор . Слава Богу се връща жив оттам . За войната и за хилядите жертви , дадени от българите там ще пиша друг път.
Войната свършва . Всички очакват с надежда нещо по-добро . Хората се женят и си раждат деца . Това е вторият бейби бум в България след Първата световна война.
Татко среща млада , хубава колежка и бързо се жени за нея , за да не му я вземе някой . Така си създава семейство и му се раждат две момичета : Людмила и Антоанета .
Ето един характерен случай от прокурорската му практика . Зетят на неговия благодетел Сакеларов води дело , че му било откраднато радиото. Целта е да бъде унизен този човек и неговото име да бъде окаляно. Сакеларов е бил летец по време на Балканската война и неговият самолет е летял над Одринската крепост. Този герой от войната е трябвало да бъде очернен и името му опетнено. Съдбата определя прокурор да бъде татко. Сакеларов отива да говори с татко , но е забранено обвинител да разговаря с обвиняем , татко отказва преговори. Дава се ход на делото и татко държи обвинителната си реч :
Другари съдии , другари заседатели ,
Пред вас стои Сакеларов , обвинен , че на ... е откраднал радиото на своя зет ....
Вие знаете ли кой е господин Сакеларов ? Със своя самолет е допринесъл за падането на Одринската крепост и завладяването й от българите.
Вие вярвате ли , че такъв човек ще открадне радио?
Всички седят и мълчат. Няма обвинение - няма съд . Щом прокурорът сваля обвинението , няма да има процес .
Така татко цял живот се стремеше да защитава справедливостта .
Аз се гордея със своя баща ! Неговото мото беше : PRIMUS INTER PARES - Пръв между равните !
Моят баща Цено Иванов Райновски , роден на 26 февруарий 1912г. в село Борован , Врачанско . Израства като будно дете и не случайно . Неговият дядо Цено Ценов Райновски е бил общински съветник и търговец на овце .
Татко учи първо в селското училище , а после иска да продължи , но по селска традиция баща му го изпраща да учи занаят във Враца. Там татко удря с чука нагорещеното желязо , защото е най-як. Тогава се учи да не се страхува от нищо . Решава , че ковашкия занаят не е за него , идва в София и се цани за изкопчия.
Предприемачите забелязват хубавото и работливо момче , което хвърля три лопати , докато другите хвърлят по една . Един от тях Сакеларов го вика за помощник шофьор за личния му автомобил Балила. И така татко още без образование и твърде млад мие автомобила , помпа гуми , докато взима шофьорския изпит. Като шофьор има достатъчно време да чете при престоите и затова записва Първа мъжка гимназия в София , която завършва . Кара първия тролей пуснат по улиците на София . Шофьор е на аварийна кола , с която отиват да вдигат обърналите се травайни мотриси по стръмнината към Княжево . Но шофьорството е само средство за препитание и не може да задоволи неговия интерес към науката . Братовчед на баща му е философ и юрист и в очите на татко е пример за подражание. Баща ми записва първо Философия , а после се премества Право в Софийския университет и става юрист.
Още като ученик , когато се връща на село през ваканциите , работи на първата вършачка , а на 17 години изкарва курсове за тракторист.
Животът в столицата е суров . С първата заплата татко си купува панталон , за да има приличен вид . Често гладува и развива туберкулоза , но лечение в санаториум в Стара планина и здравия му организъм го спасяват.
Най-добър негов приятел е братовчед му Димитър Ценов Райновски , който учи по това време медицина в Загреб. Това приятелство между двамата братовчеди продължи до смъртта им.
Татко има разностранни интереси и докато е гладач в една перачница участва в самодеен театър . Иска да учи инженерство в Германия , но започва войната и татко е изпратен на фронта като шофьор . Слава Богу се връща жив оттам . За войната и за хилядите жертви , дадени от българите там ще пиша друг път.
Войната свършва . Всички очакват с надежда нещо по-добро . Хората се женят и си раждат деца . Това е вторият бейби бум в България след Първата световна война.
Татко среща млада , хубава колежка и бързо се жени за нея , за да не му я вземе някой . Така си създава семейство и му се раждат две момичета : Людмила и Антоанета .
Ето един характерен случай от прокурорската му практика . Зетят на неговия благодетел Сакеларов води дело , че му било откраднато радиото. Целта е да бъде унизен този човек и неговото име да бъде окаляно. Сакеларов е бил летец по време на Балканската война и неговият самолет е летял над Одринската крепост. Този герой от войната е трябвало да бъде очернен и името му опетнено. Съдбата определя прокурор да бъде татко. Сакеларов отива да говори с татко , но е забранено обвинител да разговаря с обвиняем , татко отказва преговори. Дава се ход на делото и татко държи обвинителната си реч :
Другари съдии , другари заседатели ,
Пред вас стои Сакеларов , обвинен , че на ... е откраднал радиото на своя зет ....
Вие знаете ли кой е господин Сакеларов ? Със своя самолет е допринесъл за падането на Одринската крепост и завладяването й от българите.
Вие вярвате ли , че такъв човек ще открадне радио?
Всички седят и мълчат. Няма обвинение - няма съд . Щом прокурорът сваля обвинението , няма да има процес .
Така татко цял живот се стремеше да защитава справедливостта .
Аз се гордея със своя баща ! Неговото мото беше : PRIMUS INTER PARES - Пръв между равните !
Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
За този блог
Гласове: 56450
Блогрол
1. miaa
2. бъди българин
3. geravna
4. zeravna
5. zeravna
6. virginia grotta
7. Виртуална библиотека
8. Къде сте
9. Песен за Нибелунгите
10. Войни на Тангра
2. бъди българин
3. geravna
4. zeravna
5. zeravna
6. virginia grotta
7. Виртуална библиотека
8. Къде сте
9. Песен за Нибелунгите
10. Войни на Тангра
