Спомени на моите близки

На татко Цено :

Вървях по улицата , когато завиха сирените . Тръгнахме към убежището. Вътре беше пълно с народ. Не можеше да се диша!

Излезнах навън. Предпочетох бомбите , вместо да умра от задушаване!После разбрах , че трима души се задушили от липса на кислород.

Тътенът беше страхотен. Навсякъде падаха бомби . Ужас!

На дядо Ангел:

Бях се върнал в София да взема някакви вещи. Не чух сирените. Мина един съсед и ми вика: Ангеле , да бягаме , сирените вият

Тръгнахме по улиците. Бомби падаха навсякъде . Там , където беше нашата кооперация зееще дупка. Ако бях останал , щях да съм там. Господ ми прати съседа , за да ме спаси!

Тръгнах към вилата . Релсите бяха прекъснати. Нямаше влак. Тръгнахме пеш. Цяла върволица народ. На Лъвов мост видях сина ми с колелото. Пратих го да извести , че съм жив !

На вуйчо Иван:

Бях дете 14 годишно. Татко беше се върнал в София. Чухме сирените . Аз взех колелото и тръгнах да търся татко. Стигнах до Лъвов мост. Цяла София гореше. В тълпата видях  татко. Той ми нареди да се върна , да успокоя майка , че е жив!

На майка Елена:

Помня този ден. Татко беше слезнал до София. Беше страшно. Мама се разплака . Излезнахме четиримата , мама , аз , Фането и Жоро да чакаме завръщането на татко. Разплакахме се. Гледахме пътя , по който нямаше никой . Като в разказа „Иде ли”. Тогава мама побеля за един ден . Беше на 43 години.

https://panazea.blog.bg/technology/2010/04/15/bombardirovkite-nad-sofiia-1944.529003