Георги Раковски - непознатият ,Ключ Българского языка ,БЪЛГАРСКА СТАРИНА

Из предговора към "Ключ Българского языка "1858
"Не по-малко мя занимаваше и самскритската стара книжнина , а най-паче голямато сродство , да не кажем почти единство , с наш български език.
 Самскритското старо вероизповедание и неговото единство , кое ся вижда сохранено в народните ни стари предания , приказки , празници, песни , домашни обреди и обичаи , баяния , очищения с води и поклонения по някаи си пещери , нирища и проч."
                                                                           Георги Раковски
самскрита=скрит в самия себе си

БЪЛГАРСКА СТАРИНА

ПОВРЕМЕННО СПИСАНИЕ, ИЗДАВАЕМО В НЕОПРЕДЕЛЕНО ВРЕМЯ. КНИГА ПЪРВА. ИЗДАНИЕ ПЪРВО. МЕСЕЦ ЧЕРВЕН (ЮЛИЕ) 1-И. БУКУРЕЩ, В КНИГОПЕЧАТНИЦАТА СТЕФАНА РАСИДЕСКА, 1865.

...

VI. НАРОДНИ БЪЛГАРСКИ ПОВЕСТВУВАТЕЛНИ ПАМЕТНИЦИ, ПОТВЪРДЕЮЩИ, ЧЕ БЪЛГАРИТЕ ДРЕВЛЕ НОСИЛИ И ИМЕТО КИМБРИ ИЛИ КИМЕРИИ И ЧЕ БРЕМ И БОЛГ БИЛИ БЪЛГАРСКИ ЦАРЕ

Преди да изложиме тия паметници, мислиме за нужно да кажеме нещо си върху нашата народна книжнина:
     Българската наша народна книжнина е почнала да страдае еще от появлението християнства в македонските българи поради наводнението елинизма, кого е разпространявало гръцкото племе за политическата си цел със сичките си възможни средства. Всякога, когато погърчената веке Византийска империя е преодолявала над българите (а най-паче от десятаго века, когато гръцкий език измести латинскаго), най-голямото й старание е било да претопи българский народ в себе си с уничтожението на книжнината му. Това се види от самите гръцки някои си писатели, които се изражават, че тойзи въпрос бил за смъртта или за живота на елинизма!
      Самото прибежище на българската народна книжнина е било в пределите на Стара планина в непокръстените тогава българи, де се е съхранявала пренесената им от Азия старотракийска отпърво книжнина в древните времена, а няколко си века преди Христа, пренесената второ от гебрите (кимбрите) зандска книжнина. Но в кръщението Преславскаго двора (866) и тя пострада като нечестива! Доказателство необоримо при другите е и въпроса, когото отправя Борисовото посолство на папа НиколайI: „Що да сториме с нечестивите книги, които сме получили от саракините и ги имаме?" Папа же им отговорил: „Непременно да ги изгорите!" (Виж от тому въпрос 103 в "Responsa ad consulta Bulgarorum ed Hardouin, acta Conciliorum", 353—386.), както и имената на самите възпоменаеми в нея иста повременност книги: Гръмник, Коледник, Мисленик, Пътник, Пят-Дзведи и проч., които нямат ни най-малкое сходство ни с елинската, ни с латинската книжнина (Ние о тому щем говори обширно във вторая книга настоящеgо съчинения).

https://panazea.blog.bg/technology/2009/06/22/georgi-rakovski-nepoznatiiat-kliuch-bylgarskogo-iazyika-bylg.352414

Георги Раковски - Българска старина

Най-старите начала повестности всякаго народа се крият в неговите първобитни жилища, в неговото старонародно вероизповедание, в неговий първобитен език.

Увод
По изпитаните и одобрените изследования на най-учените любословци и езикоизпитатели (лингвисти) признато и приемнато е за необоримо начало и доказателство, че сичките живеющи в Европа народи са преселци въобще от великая Азия, някои си от памтивека еще, а някои си в познати отчасти времена и повременности, доколко е забележила о тому всемирная по-вестност.
А в еще по-обширна смисъл учените отдават и първото появление на света человеческаго рода въобще в Хиндистан, както и първото разсеяние на науките оттамо е почнало.
Ето що говори о тому един учен: „Индийското мъдрословие е толкова обширно, щото сичките системи мъдрословия се срещат в него; то съставля един цял свят мъдрословия и може се каза буквално, че повестността[1] Индийскаго мъдрословия е едно съкращение на цялата повестност мъдрословия.“ (Cours de l’hist. de la phil., par M. V. Cousin, 5, L)
А другаде истий описател говори: „Азия е люлката образования. Повестността дотамо достигва и не по-нататък.“
Друг же един учен говори следния върху Хиндистан: „Деветнадестий век, чрез своето собствено назначение и чрез науките на прошедшите векове, призван в по-деятелно и по-разяснено изискване на цялата истина, почувствува, че историческите, философическите и религиозните изследования да би имали оттук нататък едно здраво основание, тии тряба да започнат от Възточний свят, кой е бил предтеча в областта на знанието и мисълта на Западний свят, който еще от Платоновото време се признаваше негов ученик. Да би убо подпомогнал това чувствувание, кое се показва више и више и да би послушал на една производителна мисъл, предприех трудовете върху възточното мъдрословие (философия) най-високото и най-пълното изражение на мисълта Възтока. Между тойзи свят, почти съвсем нов за нас, Хиндистан със свой самскрит[2] толкова учебен и толкова метафизически, със своята вероизповедна мисъл толкова дълбока и толкова висока, със своята си философическа мисъл толкова дълбокомислена и толкова отважна, със своето въображение толкова творческо и толкова великанско, и своята природа толкова удивителна и толкова изобилна, Хиндистан, казваме, ни се явява голямото и древното гнездо на человеческата мисъл, като една точка средоточна и осветляюща от тойзи широк кръг на философическите и вероизповедните идеи, на узирително сродствени наречия, коя обемна горна Азия и коя достигна да обигърне сичкия почти стар свят. Въистина, че на горните Азийски равнини се е появил за първи път человеческий род; и оттамо е протекла голямата река образования, преди да покрие Европа и преди да постави подире си обширни песъчливи пустини. Человечещината не може би добре позната частно, тряба да я видиме в своята заедност. Тряба да присъствуваме в рождението й, в зрялата й възраст и разпалването й. Тряба да можеме да свържем на ново кръжилата на тая голяма верига, коя като Нил река крие еще своето начало от зрението света. Тая верига за нас има своето най-отдалено кръжило в Хиндистан; и дотамо само, както за Нил до Абисинийските планини, е дадено досега на человечната наука да се възкачи. Негли за бъдущност е предоставено да се дигне булото, кое покрива еще далечните начала света.“ (Essais sur la philosophie des Hindous etc. par. C. Pauthier… Paris, MDCCCXXXIII)
[…] Това е мнението и стремлението на учените за бъдущата книжевност в Европа, т.е. да додат на истинните начала повестности человечества, а не да се водят веке сляпо от записаните в гръцките, еврейските и латинските книги.
Ето що говори и Лукиян, гръцки описател (живший около 180 л[ето] после Христа) върху началото на мъдрословието, т.е. на науката, в своето си съчинение - „Отстъпници“, де олицетворява в женски род мъдрословието (философията) и представя го говорещо със Зевса, като дъщеря с баща си:
„Т.е., че мъдрословието, науката, най-напред в Хиндистан се появила, в брахманите, а после в Етиопия, после в Египет и в Бабилон, в халдеите, оттамо в Скития, после в Тракия, отде Евмолп отишел в Елада и ги научил вероизповедание, а Орфевс ги научил музика (грая) и тъй започнали науката в старата Елада, отде тракийците, кои не са били елини, но говорили са еще един твърде ближен език с тях.“
Възпоменаемо же в Старий завет място едем (рая) за първо обиталище първаго человека, най-учени днешни европейци, изследующи го в строга сравнителна любословна наука, т.е. със разсъдителен разбор на записаното в Стария завет земеописано положение и на днешните точни изследования на тях места, гори и реки, доказват, че то място спадало в горите Belourtag — Белур-даг (светла гора), на мястото, дето тойзи хребт (греда) се съединява с Хималая към равнината на Памира.
Учените са делили досега народите в Европа и Азия на две главни отделения: на индо-европейски и семитически, както и езиците им. В първото отделение спадат потомците на арияните[3], а във второто потомците Симови.
Но това име семитически[4] (потомци Симови) в повествувателна истинна смисъл не е право, дадено е само тъй от учените за улеснение и порядък повестности, защото по днешната изтъщена и усъвършенствувана почти наука тия стари знания, черпени от еврейските книги за Симови, Яфетови и Хамови потомци, както и за други много работи, остават настрани и науката, да би дошла до истинни следствия, тряба да бъде свободна и независима от всяко предразсъдие и от всяко извънестествено измишление, както говори твърде умно о тому и учений А. de Humbold в своето си съчинение „Cosmos“: „Науката, за да бъде независима, не тряба да се стеснява от никакво вероизповедно правило, както е необходимо и за нравствените и вероизповедните вярвания да бъдат защитени от следствията, до които науката може да се доведе от своите изяснения.“

https://panazea.blog.bg/technology/2009/06/19/georgi-rakovski-bylgarska-starina.351146

  
Георги Раковски Показалец или ръководство как да си изискват и издирят

Показалец или ръководство как да си изискват и издирят най-стари черти нашего бития, язика, народопоклонения, старого ни правления, славнаго ни прошедствия и проч.
Цел настоящаго съчинения е да покажеме народу си най-стари черти бития му, народопоколения, язика, правления, славнаго му прошествия и проч., както и сам й наслов показва.
За такова важно предприятие нужни и необходими вещества за доказателства се изискват, писмени народни паметници, от коих ни сме оскъдни много; а и колкото съществуят, тии стари наши паметници се относят не по-далеко кръщения Преславскаго двора, от коих же твърде малко са досега открити и познати и кои не са доволни да послужат нам за това предприятие.
Писавшии за нас съседни чузди народи, с коим наш народ отколе е имал работи, както византийци и римляни, тии же твърде кратко са се изражавали за нас, кога им е вхождал в предмети и наш народ; а на много места са писали пристрастно и изкривили истина. Рядко се среща от тях добросъвестен битописател, кой да е писал чиста истина!
Колко за първи битописатели елени, именно же Иродот и Тукидид, от коих са почерпали първи черти битописания си сички днешни европейски учени народи, тии еленски битописатели так же са писали безосновно и многажди пристрастно, защото и сами тии не са знаили начало си, тоест на кое място и в кой предел земнаго кръга са се появили най-напред на свят и как са дошли в Европа. Техни повествования са облечени с тъмная мъгла баснословия, кое е владало тогдашни человеци. И така, като не са знаили тии сами нищо положително за себе си, тоест за свой еленски народ, нито за язика си, писали са басни (приказки), украсени с творческому въображению, повеч да наслаждаят слишатели си. Тяхно най-старо начало бития им е следное: Зевс решил да изтреби человечески род и сътворил потоп; от того потопа се спасили Девкалион и жена му Пирра[1]. Тии после, според едно гадалище, като си прибулили очи, зели каменя от земя и мятали ги назад и напред. Колкото каменя мятал Девкалион, станали мъжки деца, а колкото мятала жена му Пирра, станали женски. Между мъжките имало и едно, кое се звало Елен и оттамо се завъдили елени[2]!

https://panazea.blog.bg/technology/2009/06/19/georgi-rakovski-pokazalec-ili-rykovodstvo-kak-da-si-iziskvat.351148

 Георги Раковски - За независимата Българска Църква

Българский за независимо им свещенство днес възбуден въпрос и нихна народна черква в Цариград
С извод от приготовляемая съвременна българска повестност, начинаеща от падения Българии под турска власт до днешни времена. Белград, печатано в Кн. сръб. книгопечатня, 1860.
Сава Юванувичу и Вас. Поповичу, котленци
Староелинская повестност, похитивша и освоивша в старост чужди народности и подвиги, засенила беше начало повестности всех европейских народов за няколко векове, до познание учених европейцев с Хиндистана, с негова пребогата книжевност и от памтивека дълбоки му науки, при коим съхранивши се в гръцки стари книги, вижда се като слаби искрици, зети от Хиндистанско гогнезрачнаго светилища! А за начало християнства в Европа, кое е започнато първи път от самаго посланика Павла в Македония и Дардания и разпространило се по цяла Илирия от македонци българи, после же 300 години развило се е от Великаго Костадина, не гърка съща, то и за него гърци, въдворивши се във Византийска държава, после Великаго Костадина, и вмъкнавши свой език, сплели са басни и легенди, че тии уж просветили цял славянски род с християнство и изобрели им писменост, и то чак в деветий век после Христа за Преславски двор! Ако и македонски българи еще от времени апостола Павла да бяха приели христянство, учредили първая в Европа черкова по свидетелству того истаго посланика Павла. Какво по-голямо глупомислие може би от того, да се полага начало християнства и изобретение писмености за сички славяни чак в деветий век после Христа, за славяни, кажа, съставляещи и тогава еще повеч от сто милиона народ, от коих огромно количество живеящи между гърци и латани от памтивека в Европа, имеещи царство и държави, граждански и търговски непрестанни сношения с тях образованих народов, да останат славяни безкнижници до деветий век!!! А на престола византийски до него време да възлязат толко самодържци славяни и славни полководци, каквито са били Управда Великий, Белизар и други, съставивше законоустановление, кое и днес служи за образ образованим европейцем!
В приказваное же кръщение Преславскаго двора изведнаж видиме сплетки от гръцка византийска страна за присвоения свещеноначалства в България, но крепая мищца великаго Симеона, царя българскаго, отбива всяко греческо влияние и поставя самосталнаго и независимаго патриарха в България. После падения же Симеоноваго дома, във време сина му цар Петра, България пада под византийска власт, завладана от Цимисхия, съвременно же и нейно свещеноначалство се убаря от гръков. Но то не отива за дълго време. После смърти Цимисхия, кой е царувал само 4 години, явява се на български престол Шишман Мокри с негови четирима синове (976). Самуил, Шишманов син, разширивш Българская държава от Дунава чрез Преслав до граници Тракии близ Одрина града и проч., чрез Охрида до Адриатическаго моря, чрез Меленик, Сер и Верия до Архипелага, Лариса до Термопилах. Той славний и храбрий цар българъм Самуил възобновлява пак българское свещеноначалства и принося свой престол в Охрид и Преспа. Търново стара българска столица и отечество Самуила одръжава патриаршески си престол, а Охрид второстъпен от него. После же 40-годашна кръвопролитна битка, на коя българи показаха най-голяма храброст и мъжество, подпаднаха най-сетне под византийска власти победител нихен Василий, родом българин, получи име Българоубиец. От 1019 Българское царство пак подпадна под византийцем, ако и частно многи горски крепости никак не се покориха Византии, до появления Асеня I в 1186. В това разстояние българское свещеноначалство пак се обори от гърков византийцев.

https://panazea.blog.bg/technology/2009/06/19/georgi-rakovski-za-nezavisimata-bylgarska-cyrkva.351143