КИРИЛ ПЕЙЧИНОВИЧ
(около 1770 - 1845)
Роден е около 1770 г. в с. Теарце, Тетовско. Вероятно отначало учи в манастирското училище в Лешок и в манастира „Св. Йоан" край Дебър. В Света гора приема монашески чин, а в манастира „Пречиста" край Кичево става йеромонах. От 1801 г. е игумен на Марковия манастир „Св. Димитър" край Скопие, където полага много усилия за възраждането, запазването и поддържането на манастира, за обогатяване на библиотеката му. Тук съставя и първата си книга — „Книга сия зовомая Огледало", отпечатана през 1816 г. в Будапеща. След като през 1818 г. посещава отново Хилендарския манастир, Пейчинович става игумен на Лешошкия манастир „Св. Атанас" край Тетово, където развива значителна проповедническа и книжовна дейност, учи деца и подготвя ученици за самостоятелна книжовна и просветна работа. Убеден в значението на печатната книга, той замисля да създаде печатница в Лешошкия манастир, а по-късно помага със средства на Т. Синаитски да обнови солунската печатница, изгоряла през 1839 г. През 1840 г. Т. Синаитски издава втората книга на Пейчинович — „Книга глаголемая Утешение грешним".
С голямата си народополезна дейност К. Пейчинович допринася за просветното и културното издигане на българското население от Долна Мизия. Особена стойност имат и неговите книги (две отпечатани, а една останала в ръкопис — „Житие и правило на княз Лазар"), бележките с летописен, исторически и автобиографичен характер. На гроба на Пейчинович през 1845 г. е поставена плоча със стихотворна епитафия, написана от него. Тези „Стихови на глас трпезечки" са един от ранните стихотворни опити в нашата възрожденска литература:
Теарце му негово рождение Овде лежи
Пречиста и Хилендар посрижение Кирилово
Лешок му е негоо воспитание тело
Под плочава негоо почивание У манастир
От негово свое отшествие и у Лешок
До Христово второ пришествие село
Молит вас бракя негои любимия Да бог за
Хотяшия прочитаи сия доброе
Да речете бог да би го простил дело
Зере у гроб цръвите ги гостил
Заслугите на Пейчинович за българската просвета и култура се определят както от активната му практическа дейност, така и от неговите достъпни по съдържание и език наставления, проповеди и беседи. За него, както и за предходниците му — дамаскинари, първи възрожденци като Софроний Врачански, Йоаким Кърчовски — е ясно, че за да отговори на нуждите на своето време, трябва да напише за читателите и слушателите книги на говорим, на народен български език. С въвеждането на говоримия български език в печатните книги и с книжовната му обработка К. Пейчинович заема важно място в книжовноезиковото ни развитие през първата половина на XIX в.
Още по темата тук.
http://www.promacedonia.org/bugarash/prerodbenici/pejchinovich/pejchinovich.html
http://www.youtube.com/watch?v=5R9NkQ3wmZc
Доц. Мангъров: Първо бих уволнил национа...
Пазете се от данайците, дори когато нося...

2. бъди българин
3. geravna
4. zeravna
5. zeravna
6. virginia grotta
7. Виртуална библиотека
8. Къде сте
9. Песен за Нибелунгите
10. Войни на Тангра