ЙОАКИМ КЪРЧОВСКИ
 
(около 1750 — около 1820)

---

    Сведенията за живота и дейността на Йоаким Кърчовски, достиг­нали до нас, са твърде оскъдни. Днес ние разполагаме само със заглав­ните страници на книгите му. Отделни биографични данни могат да се почерпят от народни предания. Предполага се, че той е роден към средата на XVIII в. в Кичевско или Кичево. Вероятно учи в Цариград, а през 80-те години на века започва дейността си на свещеник и учител. През по-голяма част от живота си е свещеник в Крива паланка и в околните села, учител в Кратово, а може би и в манастира ,,Св. Йоан" край Дебър и на други места. Учителската му дейност в Кратово се отличава с някои нови моменти — той поставя начало на смесените учи­лища у нас. Както е посочено в заглавия на негови книги, през 1814 г. Й. Кърчовски е хаджия и даскал, а по-късно — монах (1817 г.) и йеро­монах (1819 г.). Заедно със синовете си пътува по села и градове (главно в областта от Щип до Кюстендил и Самоков), за да проповяд­ва по черкви и параклиси и да просвещава народа. По време на едно от пътуванията си (около 1820 г.) умира.

    Й. Кърчовски оставя трайни следи в народното съзнание с много­странната си дейност като свещеник, черковен проповедник, учител и книжовник. През последното десетилетие от живота си той издава в Будапеща пет книги: „Слово исказаное заради умирание" (1814), „Повест ради страшнаго и втораго пришествия Христова" (1814), „Сия книга глаголемаа митарства" (1817), „Чудеса пресвятия Бого­родици" (1817) и „Различна поучителна наставления" (1819). Това са едни от първите ни печатни книги след ,,Неделник" (1806) на Софро­ний Врачански. Вероятно Й. Кърчовски е съставил книгите си в про­дължение на години и ги е използвал при проповедите, а може би и в учителската си дейност. Както със занимателното за съвременниците му съдържание, така и с достъпния за читателите език съчиненията му стават много популярни и имат широко разпространение през XIX в. Основното им достойнство е, че са написани на „простейший язик болгарский", т. е. на език, близък до говоримия език на народа от края на XVIII и началото на XIX в.

    Приносът на Й. Кърчовски за изграждането на българския кни­жовен език през XIX в. се определя преди всичко от опита му да раз­реши на практика редица книжовноезикови проблеми — за отноше­нието към традицията, за отразяването на особености от различни бъл­гарски говори, за турцизмите и някои други. Необходимо е да се из­тъкне, че със съчиненията на този книжовник живата българска народ­на реч получава по-нататъшно утвърждаване във възрожденската ни книжнина като основно изразно средство. Езиковата практика на Й. Кърчовски е част от процеса на изграждане на книжовен език на българската нация през XVIII—ХIХ в.

http://www.promacedonia.org/bugarash/prerodbenici/Joakim/Joakim.html

И сега имаме нужда от възрожденци.

изключително интересна информация! Благодаря!:)

За дейността на възрожденците в тази част на страната ни се знае малко - похвално е!

като някои хора, не са искали да се знае!
Браво , Пан, мой възрожденецо. Ти си гордостта на моята номинация! От 50000 блогари и блогарки съм избрал теб И Мис Свят мога да избера! Щото гледам от високоооо!
Онзи, богоизбрания, просто го драсни от мое име!
Успех!

Благодаря!
Богоизбрания е прецизен и аз ще си коригирам поста. Щото искам всичко да е исторически издържано!