Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
24.11.2009 14:09 - Йордан Хаджиконстантинов-Джинот
Автор: panazea Категория: Технологии   
Прочетен: 1966 Коментари: 2 Гласове:
2



Йордан Хаджиконстантинов-Джинот

"Българин съм"

ВЪЗРОЖДЕНЕЦЪТ ОТ ВЕЛЕС

 

 

Йордан Хаджиконстантинов е роден през 1818 г. в гр. Велес, където, по думите на Кузман Шапкарев, „от незапомнени времена и дотогава бил е запазен в училищата българский язик”. Умира пак там — на 29 август 1882 г. Кръгът се в затворил по логиката на съдбата, но и като трагично разрешение на нерешена национална и лична мисия. Животописът му на възрожденец като че ли плаче да бъде издържан в духа на класическия тип биографично изложение — няма цялостен очерк за него, публицистичните му прояви продължават да избледняват наред с колонките, оставени от звани и незвани по страниците на „Цариградски вестник” отпреди 120-130 години... Пък и почитателите му, изследвачите Васил Кънчов, Симеон Радев, Антон п. Стоилов и от по-ново време Емил Георгиев, днес почти не намират продължители. Глъхне, стряскащ ни само по юбилейните поводи, интересът към тази колоритна и трагична фигура, към нейното дело. Там, в това дело, с класическа простота, но и с вътрешно напрежение се редуват и застигат във времето опитите за школски преобразования, зовът към разкрепостени хоризонти на познанието, разприте с гръцки владици и гърчеещи се българи, изкушенията за творчество, подземният тътен на традицията, властният диктат на съвременността. Особено напрегнато за Йордан Хаджиконстантинов е десетилетието на 50-те години. Тогава той, млад и амбициозен, с цялата си напористост се втурва в обществените разпри на Велес, Скопие и Прилеп и издига реформаторските програми на българското училище в родния си край. Тогава увлича младите, проповядва пред стари — самият той олицетворение на новия дух и на новото време, чест гост на затворите в Битоля, Призрен или Велес, заточеник в диарбекирския град Айдин. Тогава, ако не всеки ден, то всяка седмица, сяда и написва поредния си диалог, статия или стихотворение за „поредния брой” на „Цариградски вестник”. Но през 50-те години, както и малко по-преди, когато учи в Самоков и Солун, или след време, когато пише гневните си писма от Диарбекир и последните си „български вести” до Цариград, е все той — неукротимият, борбеният, непоколебимият!

 

Като въвеждам читателя в света на тази книга на Йордан Хаджикостантинов, реших да се откажа от обстоятелствения, строго подредения му животопис.

 

http://www.promacedonia.org/bmark/jhk/index.htm

БОГ

  („Цариградски вестник”, 21 юли 1851)

 Аз оживуейки, и живим, като се услаждавам, гледая народът наш пресладкий, и ради това не мя остава неговата доброта да будем лукав. И ако ме пита някой — школски человек ли си, или болгарин? Аз полноответам: болгарин съм. Че не е честно на моето славяно-болгарство да творам зло и лукавство, прави болгарин не лажи, не завидуе, не денгубуе, не лицемерствуе, не блудуе, за печена кокошка верата не разменуе. Болгарин е производан от Бог, Болгаря река — богатата река или -ри, а прилагателно неправилно степенно: болий, болший, вишший, величайший. Поистина, нема по-величество от болгарин — болгарин чрезмерно ради, оре, сее, торгуе, воинствуе, верност има, гостолюбие, страх божий, почитание своего царя и всичко, колкото що е узаконено Богу и царю.

 

Поради това аз съм болгарин и моето благородно болгарство не мя допуща да не бидам добр, затова имам вера и надежда и любов, и человечество, и учителство, сос което пуно делим роду моему, и кой иска нелицеприятие и безпристрастие учител, ето, който сам во пламени рачение разпален съм, подобно Етна и Хекли, и Вулкан диамантов венец ми кова. Нек служам роду моему, ако е и за крива бога! Не е честно мене, болгарину, да се отчаявам и да вракям зло за зло. Болгарин - прави и верний, и благородний човек. Болгарин е любител всякое добро, болгарин е срамота да се отрицава от свойат род и язик — той болгарин, който родо свой си хули, името му е ни ден, ни нощ. Аз съм болгарин, плачем за нашите изгубени болгаре, които ся по долная Мизия, затова должни сме да ся жертвуваме за бракята наши пресладкий болгари!

 

ЙОРДАН ХАДЖИКОНСТАНТИНОВ - ДЖИНОТ
 


 

(1818-1882)
 
Йордан Хаджиконстантинов, наричан още Джинот, е роден около 1818 г. във Велес — един от най-будните български градове през XIX в., родил и отгледал многобройна за времето си интелигенция. Джинот първоначално учи в килийно училище в родния си град, по-късно продължава образованието си в Самоков и Солун, където изучава гръцки език и новите методи на училищното обучение и възпитание. Около 1838 г. той е вече учител във Велес. Оттогава започва неговата борба за въвеждане на българския език в училището и църквите, от тази година започва и неговата апостолска дейност на народен учител и трибун на народната правда. Джинот напълно споделя жизнената съдба на народния водач — гонения, затвор, заточение в Мала Азия, лични несгоди и мъки, сред които починал през 1882 г. в родния си град Велес.

Просветителската дейност на Джинот намира многостранен израз. Близо 40 години той неуморно работи за организиране на новото, модерно българско училище, съчетава взаимоучителния метод със своя училищна програма, със своя лична възпитателна система.

Учителската си дейност Джинот съчетава с широка обществена дейност. Навсякъде, където е пребивавал — Велес, Скопие, Прилеп,— той агитира за нуждата да се откриват български училища, води истинска борба за повишаване културата и нравствеността на нашия народ.

Джинот развива и значителна книжовна дейност — публикува статии, дописки, стихотворения, драматични сценки, преводи и др. В творчеството си разработва разнообразни теми — за образованието и възпитанието, географски и исторически изследвания, филологически и нравственофилософски проблеми.

Подчертано голям интерес проявява Джинот към въпросите на българския език, на българската граматика, към старобългарския език и етимологията. В „Цариградски вестник", чийто дългогодишен сътрудник е, той публикува редица статии, с които се изявява като активен и загрижен строител на българския книжовен език. С филологическата си ерудиция Джинот съзнава твърде рано, че за възраждащия се български народ е необходим общонароден, национален книжовен език с обща граматика и общ словар. В общата граматика и в общия словар ще дадат своя дял всички българи — ,,от Долна Мисия до Горна Болгария", защото всички те говорят един език.
http://www.promacedonia.org/bugarash/prerodbenici/dzhinot/dzhinot.html




Гласувай:
2



Следващ постинг
Предишен постинг

1. pegas08 - Поклон,
24.11.2009 15:04
патриоте!
цитирай
2. panazea - Не нам !
24.11.2009 15:37
Во именем твоего!
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: panazea
Категория: Технологии
Прочетен: 4964084
Постинги: 3382
Коментари: 11104
Гласове: 53506
Календар
«  Ноември, 2022  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
282930