Като дете не бях много разсъдлива и не виждах капаните , които ми приготвяха на всяка крачка.

Моите родители постоянно ми говореха и поучаваха , но нищо не влизаше в главата ми , докато не загазих и от собствен опит да разбера , че извън къщи НИЩО НЕ ТРЯБВА ДА СЕ ЯДЕ И ПИЕ !

Бях вече 9 годишна и сама си ходех с влакчето до вилата и обратно до вкъщи. Но акълът ми детски .

Слизам аз от влакчето на Централна гара и София ме задушава с мараня ! Напеченият асфалт излъчва нетърпима Миризма . Аз така и не бях разбрала идеята на татко , защо ме е изпратил на вилата в планината , за да ми е свежо и прохладно . Аз го възприемах като Заточение , защото там нямах приятелки и ми беше скучно.

Къде можех аз да разбера мислите на татко . Аз нямам неговия акъл!

И така аз от зеленината и прохладата изведнъж се озовавам в пещ !

Нетърпимият въздух ме задушава ! Гледам на пътя един , който продава газирана вода в стъклена чаша. И аз си купих ! Водата беше сладка и не ми утоли жаждата , но аз нали я Изпих! А той приплакваше чашите и даваше на следващия пътник ! Перфектно !

Прибрах се в къщи с трамвайчето и след няколко дена вдигнах 40 температура. Бълнувах и не знаех на кой свят съм . Една пронизваща болка минаваше през мозъка ми !

Мама бдеше над мен! Доведе лекарката . Взеха ми пункция от Гръбначния мозък , за да изследват за менингит.

Заведоха ме в Инфекциозна болница и там ми даваха горчиви прахчета . За два дена ми мина , но ме държаха 10 или повече. Казаха ми че , имам Тиф . Изследваха цялото семейство , но никой друг нямаше това заболяване . Само аз ! И тогава се сетих за немитата чаша и продавачът на сокчета . Слезнал някой тифозен , пил от сокчето в същата чаша . После съм минала аз и съм пила от същата немита чаша ! Таман.

Майка и татко се притесняваха , но аз в болницата изкарах много добре ! Там имах приятелка , тя ме научи да рисувам . Къпехме се и бяхме доволни , защото болката си отиде.

Когато ме изписаха , ми дадоха едни дрехи и аз казах , че това не са моите. Мама ми беше купила нова бяла рокличка на цветенца , бели чорапки и нови обувки. Така пременена аз пърхах като пеперудка и скачах около мама. По принцип си бях весела и игрива , преди да ме повали болестта.

След това тичах и играх на воля под кестените и сред розите на Булеварда .

Да , хигиената по заведенията на пътя бе на много високо ниво , толкова високо , че построиха многоетажна болница за инфекциозни заболявания. Татко добре си знаеше да ядем само храна , приготвена в къщи .

По заведенията била Здрава храна , ама друг път . Сестра ми отиде на скъп ресторант и после в къщи повръща. Отърва се само с едно повръщане и не стигна до болница .

По морето до заведенията винаги строят високи инфекциозни болести , защото много добре знаят къде ще отидат после клиентите на тези заведения !

Затова се радвам на младото поколение , което пътува и прави преходи винаги с една затворена бутилка ВОДА .

Да не разчита на различни продавачи , каква мътна водица ще ти продадат !

Добре , че на времето имаше доктори , които наистина лекуваха , а не бяха тулуми касички , като сегашните .

Да ме простят истинските лекари , които не са такива и които са много малко вече , но ги ИМА. Слава Богу , че още ги има.  

https://www.youtube.com/watch?v=Lt4gwpyr2KE