Скритата имперска история на българите (IV-VII век)

                                          Ивелин Савов

Атила

    Проспер предлага своя версия за причината за прекратяването на хунската инвазия.

   "Заслугата за спасението на Италия принадлежала изключително на Светия Отец. Във всичките изказвания на Императора, сената, римският народ, не било намерено нищо по-добро от това , да се направи посолство към ужасният крал и да се иска мир.

   Уповавайки се на Божията помощ, благословеният папа Лъв се наел да преговаря заедно с Авиенус и Тригетис. Кралят приел делегацията вежливо и бил така впечатлен от присъствието на височайшия свещенник, че заповядал на своите хора да оставят враждебните действия и обещал мир и се завърнал на Дунав."

    В "Житие на Свети Лъв Папа Римски" пише:

   "Ужасно бедствие застрашавало в това време Италия: Атила , цар на хуните, наречен с прозвището "бич Божий", около 452 г. нападнал Италия и отивал с войската си срещу Рим. Папа Лъв усърдно се помолил на Бога, изпросил застъпничеството на светите апостоли Петър и Павел, излязъл с римските сенатори да посрещне страшния цар и го помолил за пощада. Атила, като изслушал речта на светителя, обещал да пощади цялата Римска област. И действително, той се оттеглил, за крайно учудване на своите войници, непривикнали да виждат в него такова милосърдие.Те с удивление го попитали, защо послушал папата и тъй лесно се отказал от изгодите, които покоряването на Рим му обещавало.

   -Нима, вие не видяхте онова, което аз видях? - запитал ги Атила. - Докато папата говореше с мене, двама светли мъже държаха над мене измъкнати мечове и ме застрашаваха със смърт, ако не послушам Божия архиерей."

    В Писмо на източните епископи до папа Симахус от 512 г. пише:

   "Папа Лъв проведе преговори с Атила по повод освобождението на пленниците, намиращи се при хуните."

     Атила имал много жени.Главната му жена била Крека.От нея той имал трима сина.Най-големият бил вожд на агатирите и други народи живеещи в Припонтийска Скития.

      В началото на 453 г.Атила умира.Според широко приетата версия на Приск, през 453 г. Атила се жени за германската принцеса Илдико.На втория ден след сватбата прислужниците влезли в царската шатра и заварили Атила мъртъв в кръв и плачещата му жена.На сватбата Атила пил много, легнал и от носа му потекла кръв.Атила се удавил в собствената си кръв.Описанието на смъртта му водят към мисълта,че навярно е бил отровен.

      Според една алтернативна версия, записана осемдесет години по-късно от римския хроникьор Марцелин "Атила, цар на хуните и опустошител на провинциите на Европа, беше пронизан от ръката и острието на своята съпруга". 

      Според скандинавска легенда, сестрата на бургундският крал Гудрун убила своя пиян мъж краля на хуните Атли.

       Съществува версия, според която Кримхилда била сестра на бургундския крал Гюнтер.Тя била единствената негова сестра и била желана от най-силните крале за времето си.След много откази, тя си избрала жених и започнало приготовление за сватбата.По това време армията на Атила се приближавала до Бургундия.Вождът на хуните узнал за красивата принцеса и решил да я вземе за жена.Гюнтер и Кримхилда отказали на Атила.Рязарен от отказа, Бургундия била разрушена за една нощ. Атила лично убил краля и жениха на Кримхилда.Той пленил принцесата и решил да се ожени за нея.Сватбата продължила до късно през нощта, а после под възгласите на опиянените му войни, Атила влязал в шатрата си с Кримхилда.След няколко часа внезапно се чул силен вик.Когато дочули вика, охраната влязла в покоите му и видяла,че царят е мъртъв, а до него била окървавена младата му жена.

       Гидатиус пише, че Атила умира скоро след своето отстъпление от Италия.

       За Атила и смъртта му се пише и в летописа на волжките българи Джагфар Тарихъ.

       "Внукът на Алъп-би и син на Айбат - кан Атиле Айбат, наречен Аудан (Аудон) Дуло, тръгнал срещу алманците(германците)и фарангите(франките), задето техният цар отровил жена си - сестрата на кана. След като разбил най-силното алманско племе галидж така, че част от него избягала по Кук дингез ["Северно море"] на островите Садум(Скандинавия) и Галидж(Британия), Атиле обсадил пред нощта столицата на фарангите Алтън Баш.Тя получила своето название от златните куполи на къщите й. На сутринта слънцето изгряло и блясъкът на златните покриви заслепил българите.Изплашените българи се разбягали безогледно и влиянието им след това се разколебало. Атиле, когото улчийците(славяните) наричали Мъшдаулъ, умрял при отстъплението в земята на алманците и държавата се разпаднала."

      Писателят Йордан Вълчев в книгата си "Календар и слово",описва разказ от района на Кула в България.: "Тильо татко си взел за жена царица Крумпилда.На нея първия и мъж го убиле двуица дръте панцире-Гундер и Аго.Много добре си живял Тильо татко и царичката-младичката. Германците ядат кромпил,зарад това и царицата им е Кромпилда."

     Историкът Йорданес, който в своята "Готика" включва части от Приск, казва по този повод:"За най-великите воини трябва да се скърби не с женски ридания и не със сълзи, а с кръвта на мъжете ".Атила бил погребан в троен ковчег-от злато,сребро и желязо заедно с трофеи от победите си.Тези, които са участвале в погребението са убити, с цел да се запази в тайна мястото, където е погребан Атила.

      Историкът д-р Ганчо Ценов, позовавайки се на Латински текст описва песен, която атиловите хора са пеели над неговото мъртво тяло.

     "Най-славен цар на хуните бе Атила, син на Мундцук, господар на най-храбри народи,който, като никой преди него, с нечувана сила сам управляваше Скития и Германия.Плашеше със завладяване на градове, двете римски империи и понеже се бояха да не притури и останалото към своята плячка,помолиха го и той се съгласи да приеме годишен данък.И, след като всичко това щастливо направи,той умря, не от удара на неприятел, не от измама на своите,но във весело празненство, всред блясъка на своя народ, без да почувства никаква болка.Кой би помислил това за смърт, дето никой няма да намери отмъщение?След като го оплакаха по този начин, те дадоха на гроба му страва с безбройно много яденета, но,понеже имало и недоволници, изразяваха плача си със смес от радост."

       Въпросът за мястото на погребението на Атила е все още неизяснен.Според унгарски учени има няколко предполагаеми места.Едно от тях е Сингидунум,днешен Белград.Тази теза се базира на легендата,че на мястото,където р.Сава се влива в Дунав,е имала укрепление, в което е бил IV Флавиев легион, унищожен от Атила.Там в подземията е бил погребан Атила.

       Според една легенда, за да бъде прахът на Атила необезпокояван от никой смъртен, могилата на царя била поставена в дълбока река.Тя била замаскирана и заклета, за да не можен да бъде намерена никога.Съгласно поверието могилата се пазела от страшни сили, и този, който я открие, ще причини страшни злини на цялото човечество.                                                                                                                                       

       Има версии,че могилата се намира в реките Тиса,Волга,Дунав и даже в едно езеро в Кавказ.

       Съществува и легенда,че в манастира на гр.Торичела,северозападно от Венеция се намира гроба на Атила.

      Според други данни Атила е погребан в степта т.е. в Панония.

      Всъщност, най-реално е гроба на Атила да се търси на север от р.Дунав в Панония,днешен Банат, около района на река Тиса.Вероятно е погребан в близост до гробниците на другите хунски владетели, живяли преди него.

      Според руският професор Зуфар Мифтахов- "Първите български държавни образования." столицата на хуните била в Панония.Тя се е намирала между реките Тиса и Темеш.Столицата била от дървени стени и там била шатрата и двореца на Атила.

      За столицата на Атила , Приск пише:"Прекосявайки големите реки Тиса,Тибиса и Дрикку.достигнах до мястото, където Видикула,най-славният от готите станал жертва на сарматите.От тук ние скоро достигнахме селището, в което пребиваваше цар Атила.То беше обширен град с дървени стени, построени от лакирани дъски, които били скрепени и изкустно изгладени,така че трудно можело да се види как са съединени дъските.Там се виждаха просторни зали за пиршества и много красиво разположени порти.Такова беше мястото, където живееше царят Атила, владеещ цялата варварска страна.Това обиталище той предпочиташе пред превзетите градове."

      Според моето мнение столицата на Атила и неговите предшественици се е намирала на мястото, където днес се намира румънският град Тимишоара, в областта Банат.Моята теза се основава на факта,че век по-късно аварите, които считат себе си за преки наследници на атиловите хуни , превръщат крепостта на бъдещият град Тимишоара в своя столица.Този град е точно в района,където средновековните автори описват,че се е намирала столицата на Атила.Един век не е много време за да се заличи спомена за столицата на хуните. Логично е да се смята,че поради тази причина аварите решават да обяват това място за столица на държавата си.

       Съществува хипотеза , според която споменатият в "Именник на българските ханове", легендарен първи български княз Авитохол трябва да се идентифицира с 

https://www.bulgarnation.com/%D0%A1%D0%BA%D1%80%D0%B8%D1%82%D0%B0%D1%82%D0%B0%20%D0%B8%D0%BC%D0%BF%D0%B5%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B0%20%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%8F%20%D0%BD%D0%B0%20%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%82%D0%B5-4-7%20%D0%B2%D0%B5%D0%BA-2017-11.html