Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
05.03.2023 20:20 - През 447 г. Атила напада Източната Римска империя
Автор: panazea Категория: Видео   
Прочетен: 715 Коментари: 0 Гласове:
4


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

Скритата имперска история на българите (IV-VII век)

                                          Ивелин Савов

Атила

През 447 г. Атила напада Източната Римска империя, като предтекста е неясен.     По време на нападението, няколко силни земетресения разрушават стените на много византийски градове.Дори фортификацията на Константинопол силно пострадала.Император Теодосий изпраща армия срещу хуните, която достигнала до р.Вит (Utus).

    Войската на византийците е разгромена при река Вит от тази на Атила. Хуните не срещат по-сериозна съпротива и опустошават Балканите. Превземат над 100 града и достигат чак до Термопилите. Атила поискал като условие за мира империята да продължи да плаща данък в злато , да освободи територията, достигаща 450 км източно от (Сигиндун,дн.Белград) и на 150 км южно от Дунав. 

     Византиецът Калиникус пише за хунското нападение през 447 г. на Балканите:

     "Варварският народ на хуните, тези, които били в Тракия, станали толкова силни, че те завладели повече от сто града и подложили на опасност самия Константинопол.Много хора избягали от града. Даже монасите искали да избягат в Йерусалим.Били извършени много убийства и се проляло много кръв, като никой не можел да преброи числото на убитите.Те грабили църкви и манастири, колели монаси и девици.И те опустошили свещенния Александър и отвели със себе си съкровища и фамилни ценности.Преди това те не се осмелявали да се доближават до свещенния Мъченик Александър.Те така силно унищожили Тракия, че тя никога повече нямала да бъде такава както преди."

      За войната между хуни и източни римляни през 447 г. Приск пише:

      "При император Теодосий младши, хунският цар Атила събрал своята войска и изпратил до императора писмо с искания. Атила заплашил императора, че ако се готви за война срещу него, дори и при добро желание, не би бил в състояние да спре скитите да разорят Империята.Римляните решили да изпратят при Атила посланици, за да се разрешат недоразуменията, но отказали да върнат бегълците,които били под тяхна защита.Атила се разгневил на римския отказ и нападнал римската земя,като разрушил няколко крепости и се насочил към многолюдния град Рицария.

     След битката между хуни и римляни при Херсонес, бил сключен мирен договор чрез посредничеството на посланика Анатолий.Съгласно договора, на хуните били върнати бегълците и те трябвало да получават годишен данък от римляните с 250 либри злато повече от предишният.Римляните се задължили да не приемат повече бегълци от хунските територии.От страх те били склонни да приемат всяко желание на хуните."

     Ото Менхен-Хелфен пише в книгата си "Светът на хуните" за събитията от периода 441-447 г.

 "През 441 г. хуните нападнали западните Балкански провинции.След кратка кампания, през която завзели Вимианациум, те се съгласили на примирие.През 442 г. Атаките били подновени. Римляните начело с Аспар търпели поражение след поражение.След падането на Маргус, ключ към Моравската долина, хуните се отправили на юг и превзели Наисус (Ниш).Били превзети също така и Сингидунум (Белград) и Сирмиум.      През 447 г. римляните спрели да плащат данъка на хуните.Последвала нова хунска кампания, която била спряна най-вече благодарение на чумната епидемия.

     В резултат на войната територията от Панония до Нове (Свищов) била напълно унищожена. Наисус и Сердика били опустошени. Войната завършила през есента на 447 г. с крупна победа на Атила.Той достигнал епогея на своята власт и мощ."

    През 448 г. историкът Приск придружава Максимин, посланик на Теодосий II в двора на Атила. В своите исторически записки той пише:

    "Римляните били настанени в шатри на хълма,а шатрата на Атила била в низината. При тях на посещение пристигнали Едикон,Орест,Скотта и други знатни хуни с въпрос относно целта на римското посещение.Римляните отговорили,че императора е обяснил на Атила целта на посещението.

    След няколко дни чакане, римската делегация получила разрешение за среща с Атила. Максимин поздравил варварина и му предал писмото от императора, като му казал,че императорът желае добро здраве на него и близките му.Атила повдигнал въпроса за бегълците и остро нападнал с думи Бигил.Римлянинът му отговорил,че в неговата страна нямало бегълци от скитския народ и всички били върнати вече. Атила се разгневил и заявил, че ако не бил посланик, Бигил щял да бъде побит на кол за дръзките си слова.Той казал,че има още много бегълци хуни, които се намирали в Империята и накарал секретарите си да прочетат списък с техните имена.Атила изискал от посланиците да препратят до императора заплахата му,че ако не му бъдат предадени всички бегълци, той е готов да започне война."

    Приск дава сведения за заговор, който целял живота на хунският лидер.

    "Когато евнухът Хрисафий уговорил Едекон да убие Атила, император Теодосий и магистрата Марпиалий на съвещание решили да изпратят посланици при Атила, Бигил и Максимин. Бигил под длъжността преводач,трябвало да съдейства на Едекон. Императорът им предал писмо до Атила, свързано с премирието и проблема с бегълците. Атила от своя страна изпратил Онегесий за разрешаване на недоразуменията и за преговори с римляните.

     Римските посланници се срещнали с хунски представители в Сердика.Едекон бил част от хунската свита. Едикон придружил римската делегация до земите на Атила."

     Заговорът се оказал неуспешен поради нерешителността на Едикон.

     В периода 449-452 г. секретар в двора на Атила бил Флавий Орест, гот по произход, който бил баща на бъдещия последен император на Западната Римска империя Ромул Августул.Два пъти бил изпращан от Атила в Константинопол за преговори с император Теодосий.

     През 449 г. Атила съобщил на източните римляни,че имал желание да се срещне с техни посланници в Сердика (София),ако те бъдат представени от хора с висок ранг.      На 26 юли 450 г.,император Теодосий бил изхвърлен от своя кон и два дни по- късно умрял от раните си.Той бил наследен от Марциан (450-457).Един от първите актове на новия император бил да спре да изплаща данъка на хуните.Разгневен от това, Атила изпратил две посолства, едно до Константинопол относно данъка,и едно до Равена, относно проблем, който се бил случил 16 години по-рано.

     Предисторията на проблема, бил свързан с Хонория, сестрата на императора на Западната Римска империя - Валентиниан. През 434 г, когато била на седемнадесет годишна възраст , тя била изпратена от своята майка Пласидия в Константинопол.      Хонория не била доволна от това и изпратила до Атила молба с пръстен да я вземе за своя съпруга.                                                                                                                          

     Около 450 г. тя се била завърнала в столицата Равена и Атила решил да се ожени за нея, като изпратил посланници при Валентиниан. Атила поискал като зестра да му бъдат дадени големи територии от Западната Римска империя.Валентиниан не приел предложението на хунския вожд и това довело до изостряне на отношенията между двете империи.

       В началото на 451 г. било ясно,че войната между Атила и римляните била неизбежна. От изключителна важност в тази ситуация била на чия страна щял да застане най-силният от германските крале-Теодорих, който управлявал вестготите.        Атила предприел дипломатически ход, като изпратил две посолства.Едното до Теодорих, а другото до Валентиниан.Пред римския император той обявил,че се готви за война в Галия, като продължение на по-стара кампания на хуни и римляни срещу вестготите. Валентиниан не повярвал много на думите на Атила и подозирайки за истинските намерения на хунския водач, изпратил посланици при Теодорих с цел да го спечелят срещу хуните.

       Докато Теодорих се колебаел, Атила започнал широкомащабно настъпление към Галия и Германия през 451 г.Той преминал Рейн и се насочил на запад.Неговата армия била огромна.Тя била конгломерат от различни народности: хуно- българи, остготи,гепиди,скири,руги,франки,туринги,бургунди,херули,скити,бастарни,тайфали, алемани и др.

       Войската на Атила се предвижвала към Белгийска Галия в три колони и напреднала в широк фронт.На дясно тя достигнала до Nemetacum (Arras),на ляво до Mosselle и Меттис (Мец).Центърът на Атила достигнал до Литеция,Parisiourum (Париж) и Aureliani(Орлеан). Армията на Атила унищожавала всичко по пътя си. Metz, Cambrai, Treves,Arras,Tongres,Tournai,Therouane,Cologne,Amiens,Beauvais,Worms,Mainz, Strasbourg били разрушени и изгорени.

        На 7 април армията на Атила превзема Мец и това принуждава римския император Валентиниан да предприеме мерки в защита на Галия.Императорът изпратил най-добрия си военачалник Аеций срещу хуните, който събрал войска от римляни,франки,бургунди и гали.Със своите войски, Аеций се насочил към Галия,като междувременно набирал нови съюзници за битката. Аеций изпратил до двореца на вестготите в Толуза римския сенатор Авеций, който успял да спечели подкрепата на Теодорих. Аланите също били спечелени за съюзници.

        Същевременно главните войски на Атила вече били пред вратите на Орлеан, който бил разположен в територия населявана от аланите на крал Сангибан.Вождът на аланите бил обещал на Атила да предаде града.Когато Аеций и Теодорих разбрали за това, решили да се насочат с войските си към

https://www.bulgarnation.com/%D0%A1%D0%BA%D1%80%D0%B8%D1%82%D0%B0%D1%82%D0%B0%20%D0%B8%D0%BC%D0%BF%D0%B5%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B0%20%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%8F%20%D0%BD%D0%B0%20%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%82%D0%B5-4-6%20%D0%B2%D0%B5%D0%BA-2017-9.html

 




Гласувай:
4



Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: panazea
Категория: Технологии
Прочетен: 6798901
Постинги: 3986
Коментари: 11585
Гласове: 56323
Календар
«  Февруари, 2024  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
26272829