Скритата имперска история на българите (IV-VII век)

                                          Ивелин Савов

Киниалон

           Теофан:                                                                                                                                                   

    "През 551 г. 12 хиляди кутригури, начело с вожда си Хиниалон, подстрекавани от гепидите, нахлули на Балканите и ги опустошили."                                                        

     Нападенията на българите-кутригури принудило император Юстиниян да се обърне за помощ към кана на българите утигури Сандилх. Било изпратено посолство при тях, което ги упрекнало, че не си спазвали договореностите и позволяват на други да разоряват земите на техните римски съюзници.                                                          

     Дипломацията на Юстиниян имала успех и владетелят на утигурите се съгласил  да воюва срещу еднокръвните му кутригури. Утигурите събрали войска и присъединили към нея 2000 готи-тетраксити. Под предводителството на Сандилх , утигурите нападнали кутригурите, разгромили ги и отвели със себе си множество жени и деца. Хиниалон разбрал за нападението на утигурите над неговите земи от 

византийски бивши пленници , завръщащи се във Византия от земите на кутригурите.

     Тогава Хиниалон решил да спре настъплението срещу Византия и да сключи мир с империята. След това се отправил да защитатава собственото си отечество. Слухът за мирния договор между Хиниалон и византийците довел до силното негодувание на вожда на утигурите Сандилх. Заради това, той изпратил устна жалба до императора. Чрез дарове и обещания той бил усмирен.

     Предполага се, че Киниалон умира през 551 г. Вероятно е бил убит в някоя от битките срещу утигурите или е бил свален от власт от самите кутригури, заради поражението от утигурите.

     По това време Патрия Оногурия е вече практически разделена на две независими части - Кутригурският съюз и Утигурският съюз. Границата им най- вероятно е била р.Дон и Азовско море.

Синион-533/551-551

    Кутригурски вожд. Възможно е да е бил съвладелец на Киниалон, като негов брат . Съществуват и мнения, че Синион може да е бил само вожд на отделно кутригурско- българско племе.

     Синион бил съюзник и служил при византийския военачалник Велизарий срещу вандалите в Африка през 533 г., като началник на един хунски отряд от 600 войника.

     През неговото управление подвластните му кутригури често навлизали в пределите на Византия с войска за кратко и след това се оттегляли. Това принудило империята да води политика, която да противопоставя двата основни български племенни съюзи- кутригури и утигури.В резултат на тази политика, утигурите навлезли на територията на кутригурите и ги принудили да поискат да сключат мир с Византия. В мирния договор било включено и условието кутригурите, които не могат да се върнат в своята страна, да останат в римските предели. Императорът щял да им даде земя в Тракия и защита от нападение на варвари. И действително - част от кутригурите, които били победени от утигурите,със своите жени и деца избягали при римляните и получили земи в Тракия.  

     След като войските му били тотално разбити от утигурите, Синион се възползвал от клаузите на мирния договор и с 2000 българи-кутригури се заселил в Тракия.                                                                                                                 

     Прокопий пише ; "Веднага 2000 души от хуните, които били победени в сражението и бягали от утигурите, пристигнали в ромеиската земя, заедно с жените и децата си. Един от техните вождове бил Синион.Те отправили молба до император Юстиниан. Той ги приел с пълна готовност и им позволил да се заселят в земите на Тракия."

     За Синион пише и австрийският историк Рослер:

    "Един княз на кутригурите, Синио, служеше за ромеите срещу вандалите в Африка. След нахлуването на турските авари от към запад, някои от тях се присъединиха към тях, именно племената на Тарниах и кутригурите, които служеха на хагана."

Каган Заберган (Самур кан, Сам-ор кан, Заверган, Заберг)-551-562                                     

     Вожд на българите-кутригури. Приема властта над народа си след Киниалон и Синион вероятно през 551 г.. Управлението му се характеризира с непрестанни войни с Византия и родственото племе утигури. През 551г. неговите войски извършват нападения над Мизия, Тракия, Македония и Константинопол. През 559 г. заема трона в Аваро-Българския племенен съюз, като наследява аварския каган Кандик.През 558/559 г. с голяма войска Заберган преминал замръзналия Дунав и навлязал във византийска територия . Покорил Мизия и навлязал в Тракия. Войската му била разделена на три части. Едната била насочена към бивша Елада, а друга към тракийски Херсонес, намиращ се на Галиполския полуостров. Лично той с 7000 души отряд атакувал Константинопол, като по пътя си преминал през Анастасиевата стена. Заберган стигал до град Аенус, където строил ферибот от салове, с които неуспешно атакува Константинопол по море.                                                                                                          

     Император Юстиниян повикал на помощ опитния военачалник Велизарий, който не позволил на Заберган да навлезе в столицата и го отблъснал. Обсадата е снета през месец август. Българските войски били спрени и при Термопилите в Елада, а при тракийски Херсонес претърпяли поражение. Заберган решил да прекрати кампанията и дал заповед всичките му войски да се съберат на едно място. Походът се оказал неуспешен, но Заберган поискал от византийците голям откуп за пленниците. Едва след като искането му било удовлетворено, той освободил пленниците (сред тях и стратег Сергий, син на Вакх) и се оттеглил в страната си.Така завършило почти едногодишно военно присъствие на Заберган на Балканския полуостров.                                                                                              

     Теофан пише за събития от 558 г.

   " През същата година се опълчили срещу Тракия големи множества хуни, нахлули в нея и избили и пленили мнозина... И като намерили няколко места от Анастасиевата стена , разрушена от земетресение, нахлули и опленили чак до Дрипия, и селото Хитос.

     Всички (гърци) избягали в града заедно с имуществото си. Императорът като чул това, набрал мнозина и ги изпратил при Дългата стена. Там те вързали сражение и мнозина от ромеите и схоларните загинали...."

      За същите събития Стивън Рънсиман пише:

      "Но кутригурите били неукротими. През 558 г. начело с предводителя си Заберган те настъпили отново с още по-могъщи сили. Войската им се разделила на три части: едната нахлула в Континентална Гърция, другата нападнала тракийския Херсонес, а третата, най-голямата, водена от самия Заберган, преодоляла Дългата стена и достигнала покрайнините на Константинопол. Императорът изпаднал в паника и призовол престарелия Велизарий да спаси Империята. Стратегията му се оказала успешна и кутригурите били надхитрени и отблъснати. Докато първата им войска била задържана от укрепленията на Термопилите, втората била разбита от племенника на императора, Герман, в Тракийския Херсонес."

      Агатий, пише с по-големи подробности за похода на кутригурите и назовава техния вожд - Заверган. Българска конница начело с него преминала през дълбоко замръзналия Дунав, прекосила Северна България, без да срещне някаква съпротива, и навлязла в Тракия. Тук войската била разделена на две: една част била изпратена към Елада, а друга - към Галиполския полуостров. Самият Заберган със 7-хилядна войска се насочил към Цариград, като "опустошавал по пътя си нивите, нападал градовете, раздвижвал и разбърквал издъно всичко". В своя поход Заберган прекосил с лекота дори Дългата стена, без да срещне особена съпротива, и се разположил на стан при селището Мелантиада (дн. Яръм Бургас), на около 140 стадия от столицата. Това предизвикало такава голяма уплаха не само сред населението, но и сред властите, поради което по нареждане на императора от църквите в околностите на Цариград били събрани всички по-ценни неща и пренесени отвъд морето, на малоазийския бряг.

      Отрядът, изпратен против Галиполския полуостров, нападнал преградната стена, която го защищавала, като поставили срещу нея стенобойни машини и стълби. Когато щурмът срещу стената не дал желания резултат, прабългарите са опитали да проникнат откъм морето през Сароския залив при гр. Енос. За целта приготвили около 150 сала. На византийските кораби обаче се удало да отбият това нападение.  

      Няколко дни по-късно византийците дори направили неочакван излаз зад крепостната стена и влезли с прабългарите в открито сражение. И тъй като по същото време и Заберган се бил оттеглил от Цариград, обсадителите също решили да прекратят по-нататъшната битка и да отидат при останалите свои съотечественици.

      Изпратената към Елада прабългарска войска не успяла да премине Термопилите и след като не постигнала някакви особено големи успехи, се завърнала при основната част от войската. И макар целият поход да не постигнал голямата си цел, Заберган поискал от византийците голям откуп за пленниците. Едва след като искането му било удовлетворено, той освободил пленниците (сред тях и стратегът Сергий, син на Вакх) и се оттеглил в страната си."

Докато кутригурската войска все още била в пределите на Византия, император Юстиниян извършил успешен дипломатичен ход, като уговорил, както пише Прокопий утигурския вожд Сандилх да нападне кутригурите на Заберган.

      Той изпратил послание до княза на утигурите Сандилх. В това послание императорът обвинил Сандилх в ленност и безотговорност, с което допуснал да се грабят римляните, които били техни съюзници.Той заплашил, че в бъдеще ще прекрати изпращането на дан на утигурите, като го дава вече на кутригурите, с които мислил да сключи съюз. Заплахите на императора постигнали целта си. Синдилх събрал войска, разорил жилищата на кутригурите, посрещнал техните войски, които се връщали от Византия, разбил ги и им отнел добитъка.

      Започнали непрестанни войни между двете еднокръвни племена. Това довело до тяхното обезсилване и попадане под чужда зависимост.

Агатий в пета книга към "За царуването на Юстиниян", дава сведения за територията, обитавана от хуно-българите в периода 552-558 г. " Народът на хуните обитавал тази част от Меотидското езеро, която се обръщала на изток, живеели на север от река Танаис(Дон), както и други варварски народи, които обитавали в Азия Имейската планина.Всички те се наричали хуни, или скити. Отделните племена се наричат котригури,

https://www.bulgarnation.com/%D0%A1%D0%BA%D1%80%D0%B8%D1%82%D0%B0%D1%82%D0%B0%20%D0%B8%D0%BC%D0%BF%D0%B5%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B0%20%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%8F%20%D0%BD%D0%B0%20%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%82%D0%B5-4-7%20%D0%B2%D0%B5%D0%BA-2017-21.html