Арамейската азбука Aramaic alphabet е писменост, произлязла от финикийската азбука и използвана от арамейските езици. Заедно със самия език, с времето тя се разделя на няколко варианта - сирийска азбука, еврейска азбука, палмирска азбука, набатейска азбука. Смята се, че от

Арамейската писменост произлизат орхонската и арабската писменост. , брахми и  деванагари .

AramejBuk

Имя буквы	Арамейский	Звук	Эквиваленты в
Имперский Арамейский	Сирийский	В селе Маалюля	Еврейском	Арабском
Форма	Буква	Текст	Форма
Алаф		𐡀	ܐ		/ʔ/; /aː/, /eː/	א	أ
Бет		𐡁	ܒ		/b/, /β/	ב	ب
Гамаль		𐡂‎	ܓ		/ɡ/, /ɣ/	ג	ج
Далат		𐡃‎	ܕ		/d/, /р/	ד	د
Хе		𐡄	ܗ		/h/	ה	ﻫ
Вав		𐡅‎	ܘ		/w/; /oː/, /uː/	ו	و
Зайн		𐡆‎	ܙ		/z/	ז	ز
Хет		𐡇	ܚ		/ħ/	ח	خ,ح
Тет		𐡈‎	ܛ		эмфатич. /tˤ/	ט	ط
Йуд		𐡉‎	ܝ		/j/; /iː/, /eː/	י	ي
Каф		𐡊	ܟܟ		/k/, /x/	כ ך	ك
Ламад		𐡋‎	ܠ		/l/	ל	ل
Мим		𐡌	ܡܡ		/m/	מ ם	م
Нун		𐡍	ܢܢ ܢ		/n/	נ ן	ن
Семкат		𐡎	ܣ		/s/	ס	س
‘Ē		𐡏	ܥ		/ʕ/	ע	غ,ع
Пе		𐡐	ܦ		/p/, /ɸ/, (/f/)	פ ף	ف
Саде	,	𐡑	ܨ		эмфатич /sˤ/	צ ץ	ص
Коф		𐡒	ܩ		/q/	ק	ق
Реш		𐡓	ܪ		/r/	ר	ر
Шин		𐡔	ܫ		/ʃ/	ש	ش,س
Тау		𐡕	ܬ		/t/, /θ/	ת	ت,ث

Брахми е древна писменост, възникнала и използвана на териториите на днешните държави Индия, Пакистан и Бангладеш. Въпреки че не се употребява вече, брахми има голяма историческа значимост, тъй като от нея водят началото си повечето от днешните индийски писмености, включително деванагари Brahmi

протоиндийской письменности (III—II тыс. до н. э.), обнаруженные при раскопках городов Хараппы и Мохенджо-Даро

 брахми произошло от арамейского алфавита, что подтверждается внешним сходством большого количества знаков

Надписи (эдикты) Ашоки — 33 сохранившиеся до нашего времени надписи, которые по приказу индийского царя Ашоки были нанесены в III веке до н. э. на стены пещер и каменные колонны, специально воздвигнутые для этой цели. Это наиболее ранний сохранившийся в Индии памятник письменности^[1] и первое достоверное свидетельство существования буддизма 

Деванагари  Дева на Гари (देवनागरी, на хинди се изговаря като [ˌd̪e:vən̪ɑːgəɾiː], транслитерира се devanāgarī) е писменост тип абугида, използвана за няколко индийски езика, между които санскрит, хинди, маратхи, кашмирски, синдхи, бихари, бхили, конкани, бходжпури, както и непалски в Непал.  

Бактрия е историческа област, обхващаща днешен Северен Афганистан, в части от планините Памир и Хиндукуш и на запад от тях около своя главен град Балх в Афганистан.

Областта става известна през древността (Античността) под наименованието Бактрия по името на нейния главен град Бактра, днешен Балх в Афганистан. На персийски и арабски се нарича Бахтар, на староирански — Пактра, на китайски – Дася.

Бактрийските царства възникват  на западноиранското плато, благодарение на експанзията на Александър Македонски. След разпадането на Македонската империя, тя била разделена на отделни провинции, управлявани от наместници – така например в Египет управлявал Птолемей, в Тракия – Лизимах, Антипатър в Гърция, а в Сирия и Близкия изток – Селевк. Всички тези пълководци били другари на Александър Македонски, преди неговата смърт.

Превземайки Бактрия, Гандара и част от Согдиана, Александър не премахвал местната администрация, а просто назначавал свои наместници. В Персия например, той не наложил характерното за елинския свят деление на полиси, а запазил местните сатрапии.

Согдиана е провинция на Ахеменидското царство, осемнадесетата в списъка от Бехистунския надпис на Дарий Велики. Територията ѝ съответства на днешните области Самарканд и Бухара в Узбекистан.

Согдиана е разположена северно от Бактрия, между Амударя и Сърдаря, включвайки плодородната долина на Зеравшан. Александър Велики обединява Согдиана и Бактрия в една сатрапия. По-късно тя става част от Бактрийското царство, докато е завладяна от скитите през 3 век пр.н.е. Потомци на согдийците и бактрийците са днешните таджики.

Согдийците са говорили на източноирански език, наречен согдийски, тясно свързан с бактрийски, хорезмийски и хотански език Сака, широко разпространен източноирански език в Централна Азия в Древността. Согдиански език е бил известен и в оазисния град-държава Турфан в района на басейна Тарим в Северозападен Китай (в съвременния Синцзян).

Согдийският е записван основно в три писмености: согдийска азбука, сирийска азбука и манихейска азбука, всяка от които произлиза от арамейската азбука и които са били широко използвани както в Ахеменидската, така и в Партската империя на древен Иран. Согдийската азбука е в основата на староуйгурската азбука от 8 век, която от своя страна е използвана за създаване на монголската писменост на ранната Монголска империя през 13 век.

Партското царство е доминиращата сила на територията на днешен Иран от края на III век пр.н.е. до началото на III век и контролира обширни територии, включително Месопотамия между 190 пр.н.е. и 224 г.^[1]

То е основано и управлявано от династията на Аршакидите, водачи на номадското племе парти, завладяло голяма част от източните територии на Селевкидското царство. 

Па́рфия С VI века до нашей эры, до завоевания её Александром Македонским, Парфия числилась одной из сатрапий державы Ахеменидов, затем входила в состав государства Селевкидов, а с 250 года до нашей эры по 227 год нашей эры на территории Парфии существовало Парфянское царство. По мере того, как приходило в упадок государство Селевкидов, сама Парфия крепла и расширялась. В период своего наибольшего расцвета Парфянское царство простиралось от Вавилонии через Иран до долины Инда. Парфянское царство прекратило своё существование около 227 года, когда возникло государство Сасанидов

Парфянское царство (парф. Aryānšaθr / Aryānšahr; также Парфянская держава или Парфянская империя; ориг. Parθava — Pahlav/Pahlavanigh)^[5] — древнее государство, располагавшееся к югу и юго-востоку от Каспийского моря на территориях современных Ирана, Ирака, Афганистана, Туркменистана и Пакистана. Возникло около 250 года до н. э. в сатрапии Парфия, подконтрольной Селевкидскому государству. Коренное население — парфяне. В период расцвета (середина I в. до н. э.) царство подчинило своей власти и политическому влиянию обширные области от Месопотамии до границ Индии. Просуществовало почти 470 лет и прекратило существование в 220-е годы н. э.

В произведении древнеримского историка Юстина «Эпитома сочинения Помпея Трога „История Филиппа“» приводится указание, что Парфянское царство основали скифы

Who were the Parthians? (Rise and Fall of the Parthian Empire)

https://www.youtube.com/watch?v=mgDYMBc8W6I