Българската мъжка педагогическа гимназия „Д-р Петър Берон“ в Одрин е главен просветен и революционен център на българите в османската част на Тракия.

Първото българско училище в Одрин е открито през 1846 г. в махалата Калето. Пръв негов учител бил ученикът на Неофит Рилски, Калист Луков. Скоро след това, сградата е опожарена от гърците, а учителят прогонен от града. В 1850 г. училищено е възстановено и е привлечен за учител Грую Монев. Година по-късно в Калето заможният българин Найден Кръстев построява ново българско класно училище.[2]

До учебната 1881 – 1882 г. училището било начално. През учебната 1885 – 86 г. се открива първият гимназиален клас,[3][4] от 1891 година училището се превръща в гимназия с 4 гимназиални класа. От 1896 тя носи името на видния възрожденец д-р Петър Берон и покрива част от материалните си нужди от ежегодните лихви на завещаните от него пари за учебни цели.

През учебната 1896 -1897 година учебното заведение открива V клас, а от следващата учебната година с откриването на VI клас тя се нарича „Българска мъжка педагогическа гимназия Д-р Петър Берон“. От учебната 1898 – 1899 година гимназията става пълна със седем класа. Наречена е педагогическа, защото в V и VI клас се изучава педагогика по три часа седмично.[5]

Гимназията подготвя учители за българските училища в Тракия. Към нея има пансион, ученически хор и ученически оркестър. По това време българското девическо класно училище в града се развива в шестокласна девическа гимназия, която носи името на патриота Янко Касъров - богат българин от Копривщица. Той завещава спечелените от него средства в Румъния за българската просвета в Одрин.[6][7]

През 1895 година учителят Христо Коцев създава първия революционен комитет в Одрин. [8] Водачи на ВМОРО в Одрин са първо Петър Васков, а след него - Климент Шапкарев. В Одрин още има униатска мъжка гимназия, девическа католическа гимназия и 4 основни български училища.

От юни 1899 до юни 1912 година 145 зрелостници завършват пълно средно образование в гимназия „Д-р Петър Берон“. Други завършват различни гимназиални класове, като голяма част от тях са назначени за български учители в Тракия.[9]