След Кримската война Болград с около 40 български колонии е присъединен към Молдова. През януари 1858 година делегация на българските колонии представя в столицата Яш подписка за откриване на училището на княз Никола Конаки-Богориди, самият той от български произход. Съдействие им оказва и Георги Раковски, който по това време се намира в Яш и се познава с княза от ранна възраст.

На 10 юни 1858 година княз Никола Богориди издава хрисовул (грамота) за създаването на Народно централно училище в Болград, която подробно урежда неговия статут, финансиране и управление. То трябва да е достъпно за всички колонисти, независимо от материалното им положение, както и за всички православни, независимо от поста им, а преподаването по всички предмети става на български и румънски език. Грамотата прокламира, че преподаването в началните училища в колониите ще става на преобладаващия език в съответното селище – български или румънски. Тя определя източници за финансиране на училището - приходи на Болградската община и на други 39 общини[2], както и начинът на неговото управление – от Попечителски комитет от трима души, избирани с тригодишен мандат от делегати на българските колонии.[3]

Българското централно училище „Свети Кирил и Методий“ е тържествено открито на 1 май 1859 година с първи и втори прогимназиален клас. Обучението трябва да става в две степени – тригодишен първи етап за подготовка на учители и писари и четиригодишен горен курс, завършването на който дава възможност за постъпване във висше училище. Класовете са създавани постепенно през годините, като последният 7-и клас е създаден през 1865 година.[4]

Тълкувайки широко учредителния хрисовул на училището, неговото настоятелство се опитва да наложи обучението на български език и в 25-те начални училища в Румънска Бесарабия. През 1860 година то назначава за инспектор на начални училища революционера Павел Грамадов, който, заедно с директора на училището Димитър Мутев, обикалят селата в кампания за откриване на нови училища и промени в методиката на обучение в съществуващите. Това предизвиква конфликт с румънските власти, които смятат, че настоятелството е превишило правата си. Грамадов е уволнен, а опитът на негово място да бъде поставен Пандели Кисимов е неуспешен.[5]

През следващите години ръководството на училището е в постоянни конфликти с администрацията, която се опитва да интегрира гимназията в румънската образователна система. Местните и централни власти предприемат многократни опити да разширят преподаването на румънски език и да въведат румънските програми по предмети като история. През 1876 година министерството на просветата изработва напълно нова учебна програма, заимствана от румънските училища с изключение на няколко предмета, като български език, но нейното въвеждане е осуетено от започналата Руско-турска война.

Заглавна страница на „Ловчанският владика“

През 1861 година Болградската гимназия създава своя собствена печатница, която функционира до 1878 година. В нея са отпечатани повече от 70 книги, главно учебници и учебни помагала, използвани в много български училища. Там се печатат и различни брошури и периодични издания, като „Общ труд“ и открито политическия „Български глас“. От печатницата на Болградската гимназия излизат и първите издания на няколко художествени книги, като „Ловчанският владика“ на Теодосий Икономов и „Изгубена Станка“ на Илия Блъсков.[7]