Постинг
24.05.2022 12:07 -
Франсоа дьо Ларошфуко
- Ако другите знаеха подбудите ни, щяхме често да се срамуваме и от най-благородните си постъпки.
- Ако има нещо, което често ни пречи да се отдадем само на един порок, то е, че притежаваме много пороци.
- Ако има чиста любов, любов без примес на други страсти, тя е онази, която се крие дълбоко в сърцето ни, неподозирана и за самите нас.
- Ако ние сами не ласкаехме себе си, ласкателството на другите не би могло да ни навреди.
- Ако сами нямахме недостатъци, не бихме изпитвали толкова радост, когато ги откриваме у другите.
- Ако сами не бяхме тъй горделиви, не бихме се оплаквали от гордостта на другите.
- Ако се противопоставяме на страстите си, то е по-скоро поради тяхната слабост, а не поради нашата сила.
- Ако често сме недоволни от тези, които преговарят от наше име, причината е, че почти всякога те пренебрегват интересите на приятелите си в интерес на успеха в преговорите, който става техен личен успех поради честта, че са успели в почина си.
- Ако другите знаеха подбудите ни, щяхме често да се срамуваме и от най-благородните си постъпки.
- Ако има нещо, което често ни пречи да се отдадем само на един порок, то е, че притежаваме много пороци.
- Ако има чиста любов, любов без примес на други страсти, тя е онази, която се крие дълбоко в сърцето ни, неподозирана и за самите нас.
- Ако ние сами не ласкаехме себе си, ласкателството на другите не би могло да ни навреди.
- Ако сами нямахме недостатъци, не бихме изпитвали толкова радост, когато ги откриваме у другите.
- Ако сами не бяхме тъй горделиви, не бихме се оплаквали от гордостта на другите.
- Ако се противопоставяме на страстите си, то е по-скоро поради тяхната слабост, а не поради нашата сила.
- Ако често сме недоволни от тези, които преговарят от наше име, причината е, че почти всякога те пренебрегват интересите на приятелите си в интерес на успеха в преговорите, който става техен личен успех поради честта, че са успели в почина си.
- В ревността има една част любов и 99 части самолюбие.
- В скръбта ни се крият разни видове лицемерие. В едни случаи, под предлог, че оплакваме загубата на скъпо лице, ние оплакваме самите нас; жалим за доброто мнение, което то е имало за нас; оплакваме намаляването на нашите доходи, на нашето удоволствие, на уважението, което ни е оказвано. Така на мъртвите се оказва чест, като проливаме сълзи, които се отнасят само за живите. Това аз наричам един вид лицемерие по тази причина, че при подобна тъга човек лъже сам себе си. Има обаче друг вид лицемерие, което не е тъй невинно, понеже заблуждава обществото: това е тъгата на онези хора, които ламтят за славата на красива и безсмъртна скръб. След като времето, което заличава всичко, е прекратило у тях действително изпитваната тъга, те продължават да постоянстват в сълзите си, в жалбите си, във въздишките си. Усвоили ролята на опечалени, те искат да бъдат убедителни чрез всички свои дела, че тяхната скръб ще свърши само с живота им. Тази жалка и досадна суета се среща обикновено при честолюбивите жени. Понеже техният пол им затваря всички пътища към славата, те се домогват да станат знаменити, като показват, че скърбят безутешно. Има и друг вид сълзи, които изтичат от малки извори и пресекват лесно. Някои плачат, за да си спечелят име, че имат нежна душа; плачат, за да бъдат съжалявани; плачат, за да оплакват и тях; плачат най-сетне, за да отбягнат срама, че не плачат.
- В темперамента ни се крият повече недостатъци, отколкото в ума ни.
- В тона на гласа, в очите и в общия израз се съдържа не по-малко красноречие, отколкото в подбора на думите.
- Вежливостта на ума се състои в способността да мислиш честно и изтънчено.
- Великите и бляскави дела, които заслепяват очите, биват представяни от политиците като последици от велики планове, когато обикновено те са последици от настроения и страсти. Така войната между Август и Антоний, която се приписва на честолюбивия стремеж на всеки от тях към световно господство, се е дължала може би само на тяхната ревност.
- Великодушието е достатъчно определено от името си, но все пак би могло да се каже, че то е здравият смисъл на гордостта и най-благородното средство за получаване на похвали.
- Великодушието пренебрегва всичко, за да постигне всичко.
- Верността, проявявана от повечето хора, е само измислица на самолюбието за спечелване на доверие, средство да се издигнем над другите и да бъдем посветени в най-важните дела.
- Висшата доблест се състои в това, да се прави това в самота, което хората дръзват да направят единствено в присъствието на много свидетели.
- Внушаваме си често, че обичаме по-могъщите от нас, когато всъщност приятелството ни тук почива само на интерес. Ние се сближаваме с тях не поради доброто, което искаме да им сторим, а поради доброто, което искаме да получим.
- Всеки говори добро за сърцето си, но никой не смее да похвали ума си.
- Всички ние имаме достатъчно сила, за да понасяме чуждите нещастия. — Една френска пословица казва: „Чуждото зло е сън“. Суифт се изказва още по-остро: „Не познавам човек, който да не е способен да понесе нещастието на другите като съвършен християнин.“
- Всички се оплакват от паметта си, никой от ума си.
- Всички се оплакват от паметта си, но никой не се оплаква от ума си.
- Всички чувства имат свой собствен тон на гласа, на жестовете и на израза на лицето и тъкмо тяхното съотношение, добро или лошо, приятно или неприятно, прави хората да ни харесват или да не ни харесват.
- Всякога обичаме хората, които се възхищават от нас, но не всякога обичаме онези, от които се възхищаваме.
- Във всички професии всеки усвоява определен израз на лицето и определено държане, за да изглежда такъв, за какъвто иска да го вземат; затова може да се каже, че светът се състои само от маски.
- Възмущението от лъжата е често пъти добре прикрито домогване да придадем тежест на твърденията си и да спечелим благоговейна почит за думите си.
- Върховната проницателност се състои в това, да знаем истинската стойност на нещата.
- Вятърът гаси свещта, но раздухва огъня.
Херцог Франсоа дьо Ларошфуко (на френски: Franзois VI, duc de La Rochefoucauld, le Prince de Marcillac) е един от големите майстори в областта на художествената проза.
Неговите „Максими“ представляват кратки афоризми от няколко реда. Ларошфуко е сатирик-изобличител – философията му е философия на отрицанието и неверието. Навсякъде той вижда егоизъм, невежество, тъпота, лицемерие. Дьо Ларошфуко е бил непримирим противник на абсолютизма и се е борил против Ришельо и Мазарини.
https://www.youtube.com/watch?v=JPNc8DWNAxY
Следващ постинг
Предишен постинг
Има страхотни попадения. Притежавах целия сборник от неговите "Максими и размисли". Закупен от мен, дванадесет годишния младок, с моите лични "спестявания". :)) Сигурно съм се надявал набързо да помъдрея, вземайки наготово целия този философски синтез. :))) За съжаление, книгата се изгуби нейде през годините. И май не помъдрях кой знае колко. :)))
цитирайНякой беше донесъл книгата в училище и аз я преписах собственоръчно цялата , защото бях запленена от разсъжденията му. Самият той не е бил посрещнат добре от обкръжението си , защото е виждал лицемерието им.
След време , когато пак издадоха книгата , вече си я купих.
От малка събирам мъдростта на вековете , защото аз сама не мога да измисля такива мъдри мисли , а мога само да им се възхищавам !
цитирайСлед време , когато пак издадоха книгата , вече си я купих.
От малка събирам мъдростта на вековете , защото аз сама не мога да измисля такива мъдри мисли , а мога само да им се възхищавам !
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
За този блог
Гласове: 56450
Блогрол
1. miaa
2. бъди българин
3. geravna
4. zeravna
5. zeravna
6. virginia grotta
7. Виртуална библиотека
8. Къде сте
9. Песен за Нибелунгите
10. Войни на Тангра
2. бъди българин
3. geravna
4. zeravna
5. zeravna
6. virginia grotta
7. Виртуална библиотека
8. Къде сте
9. Песен за Нибелунгите
10. Войни на Тангра
