Кирил Философ и българската азбука :: Гръцкият Геноцид над Българите

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

13.02.2022 18:10 - Гръцкият Геноцид над Българите

Автор: panazea Категория: Видео

Прочетен: 1080 Коментари: 0 Гласове:

За Демир Хисар знаем, че там, след като се оттеглили българските военни власти, са станали убийства на гърци, когато преди това и същевременно всъду наоколу гръцките войски всред пламналите български села масово са клали и безчестили, (вж. и стр. 43). Така нап[ример] кланетата по Кукушко и Дойранско, между които и страшната човешка касапница в селото Аканджали са извършени по-рано от изстъпленията в Демир Хисар и Доксато. Убийствата в Демир Хисар се падат на 25 юни, когато преди това — на 23 и 24 същия, месец хиляди българи са изклани или живи изгорени в дойранското село Аканджали (вж. по-долу прилож[ения] док. № 18 и след[ващите]). Гръцката кавалерия е убивала и съсичала жени и малолетни деца от двата пола в кукушкото село Гавалянци вече на 20 юни! Подробностите за това в приложения тук док. № 18 и фотографичните снимки на едно съсечено момче от Гавалянци, Мито Колев, доказват това. И в Патарос и Сурлево избиването на българите е станало по-рано от 25 юни (вж. № 5). Та изобщо по цяло Кукушко, Дойранско, Гевгелийско, Серско и Зиляховско вече между 19 и 23 юни стотини села са опожарени и с хиляди невинно население е избито от гърците. Един холандски мисионер е узнал, че гърците са убивали български младежи от 10 год. нагоре, че са стреляли с топове върху бягащото население от Гевгели, че масово са избивали невинни българи в Сяр и пр. (вж. док. № 36). С това се съгласяват напълно и показанията на бежанците, изложени по-долу: в Сяр и в околните гръцки села вече на 23 и 24 е имало общо гонение на българите (вж. № 47-52). И жени са били клани в Девическата гимназия в Сяр, където били доведени по-рано от 25 юни (вж. № 47, 50 и пр.). И всички тия зверства е ръководил гръцкият серски владика (вж. № 49, 54, 55, 57, 58). Не е чудно, че след всичко туй някои българи в Демир Хисар се озверили и на 25 юни нападнали тамошния подобен гръцки владика. Доксато е пострадало тепърва на 29 юни. Документите, които по-долу следват, потвърдяват всичко гореказано.
Но и без тях гръцките войници в писмата си, заловени в Разлога на 14 юли, го изповядват много открито. Ученият гръцки автор не е предполагал, види се, че ще заловим такъв страшен изобличителен за новите елини документ! Автентичността на оригиналите е доказана; те са на разположение тук в София всекиму, който може още да се съмнява. От съдържанието на тия писма всеки читател може сам да се убеди, докъде отива престъпният цинизъм у гърците-войници, които постоянно се хвалят в писмата си до свои близки и познати, че не оставяли жив българин, който им се паднел в ръце, че обезчестявали всички български жени, които били заловени от тях, че изгаряли всички български села и пр., и пр. И всички тия ужаси те вършели, както сами признават, по заповед на своите началници и дори и на самия свой крал! Ето няколко бисера от тия гръцки войнишки самопризнания: „По заповед на краля, ние изгаряме всичките български села; ние се показваме много по-жестоки от българите, ние изнасилихме всичките млади момичета, които заловихме” (вж. писмо № 1); - „Ние тук горим селата и убиваме българите, жени и деца” (№ 2); „Гдето се намери българско село, подпалваме го и го изгаряме, за да не може изново да се възроди тази мръсна българска раса” (№ 3); „Имаше много българи, скрити в разни места; всекидневно намирахме мнозина от тях и ги убивахме” (№ 5). „Такава е заповедта: да изгаряме селата, да избиваме младите” (№ 7). „Това, което вършим над българите, е неописуемо — една касапница; няма български град или село, които да не са изгорени” (№ 11); „Ние убиваме всички българи, които попадaт в ръцете ни, и горим селата” (№ 12); „Ние горим селата и ги разрушаваме — нечовешко дело; трябва ли да ти казвам, брате, че всички българи, които пленяваме - няма зло от туй - прекарваме ги под нож” (№ 13): (виж французкото издание на гръц[ките] писма, втора серия); „От 1200 пленника, които заловихме при Нигрита, не останаха повече от 41 в затвора” (стр. 1): „Тук в Броди залових 5 българи с една мома от Сер; ние ги затворихме в един полицейски участък. Момата убихме, а българите тежко си изпатиха: ние им извадихме очите, докато бяха още живи”, (стр. 6); „Гдето намерим по един или по двама българи ние ги убиваме като врабчета” (10); „Това, което сега става, не се е вършило никога след Исуса Христа: елинската армия изгаря всички български села и избива всички, които срещне” (стр. 15); „Дадоха ми 16 пленника, за да ги предам на дивизията, а аз доведох само двама; другите тъмнината ги изяде - убих ги” (стр. 21) (вж. същото издание на гръц[ките] писма, първа серия).
Пасажите в писмата, какъвто е последният, са от голяма важност; надали без тези самопризнания биха повярвали цивилизованите днешни приятели на гърците, че те са способни на такива варварщини. А това е цяла истина: с хиляди хора от нещастните наши разорени села липсуват, няма следа от тях, и неможе да има съмнение, че са избити. По-долу в документите ще четете, как от разни села безследно се изгубили мъже, жени и деца, на които се указват имената. За войниците не трябва и да се говори: те не само са убивани, но те са най-зверски мъчени, разпъвани по дърветата в горите, вързвани с тел от телеграфа, поливани с газ и живи изгаряни. Такива ужаси сега са констатирани в околността на Струмица, за което се дават данни по-долу в док. № 92!
Ако българите, предизвикани от гръцките ужаси, са се провинили тук-таме в единични изстъпления, обаче систематически, по заповед от горе, масово са убивали и изнасилвали само гърците.
След всичко туй от обвиняеми ние се обръщаме в страшни обвинители: преди всичко ние ще искаме от историята морално да бъдат наказани тия модерни гърци за чудовищните зверства, които систематически и масово извършиха над невинното българско население във всичките области на Македония, през които мина гръцката войска в последнята война. Между извършените гръцки зверства за винаги ще личат в историята като ненадминати до сега от никой варварски народ кланетата и изгарянето живи хора в селата Аканджали и Попово, в гр. Сяр, в селата Герман, Кърчово, Спатово, Крушово, Гюреджик, Горно Броди и др. Също тъй ще трябва историята да запише и масовите убийства и арести на десетки хиляди българи, които в това време в Югозападна Македония се намираха далеч от военните действия в коварните ръце на гръцките власти.
Българският народ, като узнае в подробности за всичките тия ужаси, ще ги запомни добре и ще се постарае с всички сили, когато и да е, да вземе примерно удовлетворение. Докогато това не стане, народната съвест не ще бъде успокоена.
София, Септември 1913 г.
--------------
1 Кореспондентът Jessen е принуден да признае това: “Parmi les mines fumantes on voit maintenant peu de cadavres; apres l"entree de l"armee grecque, la plupart ont ete enterres a la hate a cause des fortes chaleurs; pourtant il en reste: des vieillard dans des mares de sang sur lesquelles les mouches bourdonnent; des hommes jеunes, le visage decompose, ies maines crispees dans les derniers gestes du desespoir” (p. 15).

Общи бележки.
Известно е, че територията на север от Солун, Кукуш, Сяр и Драма, през която след 19 юни т. г. се бе насочило отстъплението на малочисленната българска войска пред петорно и шесторно по-силната гръцка армия, е населена, като оставим на страна турците, с чисто българско население, което с малки изключения признава и духовното ведомство на Българската екзархия и за това от гърците се счита за неприятелско. Още от началото на Съюзнишката война с Турция гърците особено се бяха озлобили тъкмо против това българско население, защото то заема най-близкия хинтерланд на Солун и служи само по себе си като най-силна опора на българските претенции да владеят и самия Солун. Гръцки офицери и войници още миналата есен много пъти не са могли да скрият и пред наши хора своето очудване, смесено с дълбока ярост, че тук съвсем неочаквано те намерили българско население, когато напротив се надявали да срещнат свои съплеменници. И колкото по-голяма ставаше за гърците вероятността, че след свършването на войната с Турция най-малко Солунската, Серската и Драмската област ще се паднат на България, толкова повече враждата им към всичко българско се усилваше до размери, до каквито никога по-рано, преди да станат те наши съюзници, не бе достигнала. Техните многократни предизвикателства спрямо българите и особено спрямо българската войска, а най-вече варварското избиване на българските войници в Съботско и Нигрита още в началото на тази година показваха, че омразата им към нас минава всяка граница и че кървава разправа с тях ще ни се наложи.
Да се види по-добре преобладаещият български характер на християнското население на речените области около Солун, стига да посочим статистичните данни от последно време из съчинението на Brancoff, „La Macedoine” (Paris, 1905)1, които са твърде точни и които съществено не се отличават и от турските и от гръцките статистики, посочени в същото съчинение (Вж. напр. у Brancoff цифрите за Кукушко на стр. 98 и гръцките цифри на стр. 250).
Според казаните статистики, Кукушката кааза (околия), която обема 54 християнски села, е изключително българска: само в две малки села (Сарипазар и Крондирци), българското население тук се признава за патриархийско (всичко 376 души), а във всичките други села българите са екзархисти (28 168 души), като не считаме малкото унияти-българи в града Кукуш и в селата Лельово и Морарци.
Тъй изключително българско е християнското население и в Дойранската кааза, в която има 20 български села, от които 18 екзархийски и две смесени с патриархисти, а именно градът Дойран (2072 екзархисти българи и 1040 патриархисти) и селото Валандово (312 екзархисти и 560 патриархисти).
В Гевгелийската кааза има 37 християнски села пак чисто български, в които патриархистите са слабо малцинство (19 016 екзархисти и 5952 патриархисти, 432 унияти).
И в Демир-Хисарската кааза почти същият размер в 42-те християнски села - всички населени с българи (25 села екзархийски, и патриархийски и 6 смесени, всичко 26 626 екзархисти и 7112 патриархисти).
В Серската кааза, като изключим южните крайбрежни села, гдето има същински гърци, във всички други села, на брой 81, християнското население е българско (48 402 души; числото на патриархистите тук е наполовина). В града Сяр има до 5105 същински гърци, 2000 българи патриархисти и само 360 екзархисти.
В Драмско българите са 10 914 души (7816 екзархисти и 3088 патриархисти), а чисти гърци има само 3890. Разбира се, че съседните по-северни каази — Неврокопската, Петричката, Струмишката, Пехчевската, Мелничката, през които гърците минаха по следите на отстъпващата българска войска, населението е още по-българско, а чисти гърци с изключение на града Мелник съвсем няма.
С тези статистични данни напълно се съгласяват всичките до сега публикувани по-сериозни етнографични карти и статистики на Македония, както наши така и чуждестранни. От първите може да посочим след етнографичната карта на В. Кънчов2 току-що излязлата сега извънредно точна и особено нагледна етнографична карта на Южна Македония от проф. Йордан Иванов (печатана в Картографическия институт в София, 1913).3 От по-новите чуждестранни карти може да отбележим картата на ческия професор Л. Нидерле4, издадена от Руската академия на науките в 1909, и на руския професор Т. Флорински5, издадена в 1907 год.
Като се знаеше у нас посоченият български характер на населението, още при първите известия за отстъпването на българската войска всички изтръпнахме от ужас, и то не защото смятахме гръцката победа окончателна, а защото бяхме уверени, че гърците ще използуват случая да извършат големи варварства над беззащитното българско население. Жестоката им постъпка с малкия български гарнизон в Солун на 17 и 18 юни т. г. беше явен знак, че и мирното българско население всъду зле ще пострада. Страхуването ни още повече се усили, когато от самото начало на войната зачестиха в европейския печат обвинения от гръцка страна заради някакви нечути престъпления, уж вършени от българите над гръцкото население. Известно беше, че войските ни в Солунско и Серско, малочислени и залисани в бързо и ненадейно отстъпление, не могат да мислят за такива насилия, а още по-малко допустимо беше, че те ще вършат насилия над собствения си народ, над жителите на българските села, през които нашите войски са минавали, отстъпвайки на север. Само на юг от Сяр и Драма, гдето в две-три села наши войски се срещнали с враждебно настроеното чисто гръцко население и при особено дръзки предизвикателства от страна на последното, можело е наши войници да се изкарат из търпение, както е бил случай в с. Доксато, гдето гръцкото население е стреляло против нашата войска. Близу е до ума да се разбере, че в първите дни на войната ни с гърците българската войска, която е схващала остъплението си все още като временно и наложено по тактически съображения, не е можела да се озлоби до там, щото да се реши да разрушава дори и чисто гръцки селища, които тя в течение на 8-месечната българска окупация е опазила непокътнати.
Ето защо не можеше освен с пълно недоверие да се приемат известията, какво гръцкият крал наистина се е толкова възмутил от някакви „български жестокости”, а напротив повече от вероятно беше, че неговата закана, какво щял да изкоренява българщината, за да я накаже, има за цел да заблуди външния свят, та да се прикрият жестокостите, които гърците в големи размери и систематически бяха вече извършили и още продължаваха да вършат против невинното българско население, нарушавайки всяко човешко и божествено право. За наше нещастие скоро един небивал досега в нашата печална история голям порой от българи-бежанци - повечето от 100 хиляди! - избягали голи и боси в най-окаяно състояние, минаха старата българска граница, за да ни убедят, че нашите страхувания са се сбъднали, че волята на гръцкия крал и на гръцкото правителство, окончателно да се съсипе българщината в Солунския хинтерланд, е изпълнена. И наистина, дори от най-отдалечените села на споменатите околии, — дори и от Солунската и Лъгадинската, българското население, доколкото е успяло да се спаси живо, се намира сега тук, в България, жив свидетел на нечута варварщина. Онези българи, които не са успели да избягат, немилостиво са били избити, а жените и дъщерите им, след като са били изнасилвани, в голяма част тъй също са били убити. Всичките български села са съвсем опожарени заедно със снопите и дори с непожънатите ниви; добитъкът на жителите е откаран, парите на хората ограбени, покъщнината им унищожена или завлечена...
По този начин намисленото изтребление на българщината е постигнато, и сега вече гърците са уверени, че могат да бъдат спокойни: около Солун няма вече българско население! Няма българи и в Дойранско, Демир-Хисарско, Серско и Драмско! Сега елинизмът вече ще има „право” да задържи „навеки” тия български земи, а България не ще смее вече да претендира за тях. Ето това е гръцкото варварско изпълнение на мегаломанския им държавнишки план, на който явен проводник тъй безогледно стана самият гръцки коронован глава. Че наистина сам той, кралят заповядал, безпощадно да се изтребява българщината, това признават и гръцки войници в свои частни писма, случайно попаднили в ръцете на българските власти, като е била пленена на 14 юли т. г. пощата на 19-и гръцки полк от VII гръцка дивизия в Разлога (вж. „Extraits facsimiles de certains lettres trouvees dans le courrier du 19-me regiment de la VII-me division grecque, saisi par les troupes bulgares dans la region de Razlog 1913, fascic. I и II)”.
Ала независимо от неоценимата доказателна стойност, която имат тия гръцки войнишки писма, ние притежаваме други, не по-малко неопровержими доказателства, а именно множество сърдцераздирателни показания на наши македонски бежанци, свидетели на гръцките ужаси, сами жертви на тия ужаси, очевидци и на страданията на хиляди свои близки и познати.
Разказите на тия страдалци сякаш ни пренасят назад в древни времена, когато с меч и огън безпощадно са била заличавани от земята цели племена, цели народи. Те ни рисуват само малка част от преживените ужаси: нещастниците, когато отговарят на нашите въпроси, считат за слабост да описват и прекараните свои лични душевни страдания, смъртния страх, който ги е обземал, малодушието, в което са изпадали, нравствените терзания, на които са били подлагани, гледайки как се безчестят жените и децата им от диви зверове човеци, срамът, който ги е опозорил, униженията, които търпеливо са понасяли, само да спасят живота си ... Всичко туй остая нам, на интелигентните, да го прочувствуваме, когато слушаме простичкото им изреждане на страшните факти, и да се червим, че сме осъдени за сега да бъдем само пасивни зрители на тая небивала гръцка варварщина. Споменът от опустошението на българските земи, през които в последната нещастна война е минал гръцки крак, никога не ще може да се заличи от паметта на българина и той през векове ще буди у него само чувство на отвращение от всичко елинско и жажда за мъст.
Нека споменем, за да бъдат по-ясни извършените от гърците злодеяния, че гръцката армия в масовите кланета, обири, изгаряне живи хора, изнасилвания на жени и опожарявания е взимала за сътрудници и всички кървожадни елементи от многочисленото в речените области турско население, опитно от край време да убива и да плячкосва. Да не забравим и най-отвратителното, а именно, че най-подлите масови кланета, вършени от гърци, са ставали под ръководството на гръцкото духовенство, което българските власти оставиха свободно да функционира през цялото време на българската окупация в Драмско, Серско, Демир-Хисарско и пр. Грозното клане на 200 души невинни българи в зданието на Гръцката девическа гимназия в Сяр, за което по-долу ще четете потресаещи документи, е било устроено и ръководено прямо от серския гръцки владика!
Пълна история на гръцките изстъпления през последната война ще може по-сетне да се изложи, а за сега тук давам кратко описание само на по-важни събития, като се основавам върху безусловно истински данни, черпени главно от показанията на непосредствени очевидци, еднакво потвърдени от разни лица, независимо едни от други. За по-голямо уверение на читателите и за да могат те да се запознаят с фактите в подробности, прилагам тук и самите тия показания, които са записани от доверени лица, а в не малка част и лично от автора на тия редове. Между тези документи дадох място и на няколко писма от Македония, а също тъй и на 2-3 мнения на чужденци, очевидци.
Гръцките злодеяния биха могли да се разделят на категории: опожарявания, убийства, масови кланета, изгаряния живи хора, обезчестявания, обири, изнудвания с най-варварски мъчителни способи и подли измами с цел за всяване паника, за плячкосване и убийства. Понеже всички тия видове престъпления гърците всякъде са вършили, намирам за по-добре да систематизувам данните, които за сега имам на ръка, по области, според както са извършвани, по възможност и в хронологичен ред, почвайки със Солунско и Кукушко. По същия ред са групирани и документите, които следват общото ми изложение.

Нагоре