Кирил Философ и българската азбука :: Тремъ на Българското възраждане от Асен Василиев

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

28.01.2022 07:00 - Тремъ на Българското възраждане от Асен Василиев

Автор: panazea Категория: Видео

Прочетен: 240 Коментари: 0 Гласове:

КОЛЕКЦИИ Трем на Българското Възраждане

Колекцията запознава с делата и дейците на българското Възраждане. Те са подбрани от книгата на Асен Василиев „Трем на Българското Възраждане“, издадена през 1936 г. При тяхното подреждане е възприет реда на рождените им години.

Сведенията за дейците на българското Възраждане са събирани от Асен Василиев, негово дело са и рисунките. В колекцията са включени само част от лицата, представени в книгата (около 200 на брой). Авторът нарича своята книга „образник“ и прави уточнението, че е предпочел „образите да бъдат рисувани, а не клиширани от фотографии, за да се избегне дотегливото еднообразие. При рисуването им употребихме различни начини и материали, като не се придържахме строго към някое стилно единство.“ Целта, която си поставя е „да популяризира величието на едно време, а не да го проучи основно“.
https://www.libruse.bg/collection?name=%D0%A2%D1%80%D0%B5%D0%BC%20%D0%BD%D0%B0%20%D0%91%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%BE%D1%82%D0%BE%20%D0%92%D1%8A%D0%B7%D1%80%D0%B0%D0%B6%D0%B4%D0%B0%D0%BD%D0%B5&id=37

В продължение на близо половин век Асен Василиев изследва задълбочено изкуството на българското Възраждане. През 1942 г. проучва историческото ни културно наследство в Македония. Три пъти посещава Света гора; изследва скалните манастири при с. Иваново, Русенско; възрожденските църкви в София, Бачковския и Зографския манастир. Участва в научноизследователски експедиции на БАН в Добруджа (1954), Северозападни Родопи (1958), Средни Родопи (1958), Северозападна и Западна България (1956- 1958). Полага основите на библиографията на българското изкуство, архива на следосвобожденското ни изкуство. Автор е на повече от 30 научни студии и монографии, сред които за резбите на иконостаса в църквата "Св. Спас" в Скопие (1942), "Тетевенските църкви" (1948), "Възрожденските резби" (1962), "Български възрожденски майстори" (1965).
Негова е огромната колекция от живописни творби, сред които емблематичният Портрет на Владимир Димитров-Майстора, 1923; Старата джамия в Шумен, 1923; Банкет; Гледане на карти и др.
Но истинска енциклопедия на българската духовност е "Възрожденският трем" на Асен Василиев. Както художникът сам отбелязва в предисловието към първото издание на книгата от 1936 г., в това "преддверие" на българския културен и политически живот от XVIII и XIX век той е събрал образи и биографии на "големи и малки" дейци на Възраждането: национални просветители, поети и писатели-учебникари, художници, комити, строители, резбари, народни певци, религиозни деятели. Всичко около 200 портрета, като към всеки от тях има кратка биографична бележка. Можем да си представим какво интелектуално усилие и каква енергия е струвал този труд на автора, "за да се избегне дотегливото еднообразие"; да открие неизвестните дотогава образи на български възрожденци, дори да "измисли" някои от тях, за които не е имало и няма и досега следа.
Асен Василиев създава внушителна галерия от графични портрети, като във всеки от тях търси и открива характерното, специфичното за личността и духовния мир на възрожденеца. Вярно е, че в някои от портретите понякога той привнася "своя" деформация или повтаря някои класически образци. Но във всеки случай неговите портрети остават с характерния и запомнящ се рисунък, който трудно може да бъде "сгрешен" нечий друг. Така е с мистичния образ на йеросхимонах Спиридон, с изсечените черти на стария Тома Вишанов Молера от Банско. По този начин е изобразена интелектуалната строгост на Княз Стефан Богориди. Запечатан е благодетелният профил на Васил Априлов. Изваяно е житейското любопитство на битолския родолюбец д-р Константин Мишайков. Изографисани са благородството и прозорливостта на Димитър Миладинов; достолепието на Найден Геров; скиталческия дух на отец Матей Преображенски; комитското достолепие на Стефан Караджа; неуморното родолюбие на Капитан Петко войвода...
Тези "графични шрихи" се допълват от биографичните текстове, в които е намерен най-верният логически акцент. Отец Паисий е "родоначалникът на българското Възраждане, прозрял, че само чрез самостоятелна българска църква и обилна просвета народът ни може да стигне до съкровения си идеал". Васил Априлов - "една от най-светлите личности на нашето Възраждане". Баба Тонка Обретенова - "една от най-забележителните българки, достойна майка на синове-борци". Георги С. Раковски - "идеолог, създател и вожд на българското революционно и освободително движение". Васил Левски - "най-светлото име в българската история, което няма равно на себе си"...
И нещо много съществено - в своите биографични "справки" Асен Василиев не пропуска да отбележи дарителските жестове на националните ни светци "на ползу роду болгарскому". Княз Стефан Богориди дал собствената си къща и 10 000 гроша за построяване на българска църква в Цариград. Васил Априлов завещава приживе "цялото си състояние" на Габровското училище. Д-р Константин Мишайков "завещал за обществени нужди на българите в Битоля имотите си, възлизащи на 25 000 златни лири. Найден Геров, завещал ни венеца на дейността си - "Речник на блъгарский язик" със 100 000 думи, които е събирал цели 50 години...
А днес някой от нашите съвременни "олигарси" да е направил приживе свое завещание, за да дари "състоянието" си на някое училище, я университет, я болница? Или поне да е развързал кесията са и да е дал своята лепта "на ползу роду болгарскому"? Не, не е и няма да го направи, защото Възраждането отдавна е минало, а днес се брои не какво можеш, а колко имаш. Дано поне в Деня на народните будители някой да ни опровергае. Едва ли.

Йеросхимонах Спиридон (1740-1815), авторът на "История во кратце о болгарском народе словенском", продължител на делото на Паисий. Живял в манастира Нямц край Яш, в Рилския манастир и Атон, удавен от гръцки монаси в манастира Пантократор

Тома Вишанов Молера (ок. 1750-), основател на зографската школа в Банско, автор на внушителния стенопис в преддверието на църквата "Покров Богородичен" при Рилския манастир, родоначалник на фамилията Молерови, известни възрожденски иконописци.

Княз Стефан Богориди (1775-1859), издигнал се до поста съветник на султан Мурад II, участвал в дипломатическите преговори между Турция и Русия, дал приноса си за решаването на черковния въпрос през 1870 г. Ходатайствал за построяването на българска църква в Цариград, като дарил свобствената си къща и 10 000 гроша.

Васил Априлов (1789-1847), габровският търговец, който след като прочита "Старите и сегашни българи" на Юрий Венелин, от отявлен елинофил става "разпален родолюбец", който приживе дарява "цялото си състояние" на Габровското училище.

Д-р Константин Мишайков (1807-1880), родолюбецът, завещал за обществени нужди на българите в Битоля имотите си, възлизащи на 25 000 златни лири.

Димитър Миладинов (1810-1862), като учител въвел българския език в училищата в Охрид, Струга, Битоля, Прилеп и Кукуш. Заедно с брат си Константин събрал народни песни от всички краища на отечеството, издадени в сборника "Български народни песни" (1861).

Найден Геров (1823-1900), завършил Ришельовския лицей в Одеса. По-късно учителствал в Копривщица и Пловдив, въвел за пръв път празнуването на Деня на Св. св. Кирил и Методий. 20 години руски вицеконсул в Пловдив, автор на внушителния "Речник на блъгарский язик" (1895).

Матей Преображенски-Миткалото (1828-1875), един от най-верните съратници на Левски, съпътствал го като "пътуващ книжар", раздавал на децата буквари, а на бащите - револвери.

Стефан Караджа (1840-1868), потомък на Момчил войвода; помощник и съветник на Г.С. Раковски. През 1868 г. заедно с Хаджи Димитър и 128 четници води кръвопролитно сражение при Кънлъ-дере, след което е заловен, откаран в Русе и ос
https://duma.bg/?go=news&p=detail&nodeId=6544ъден на смърт. https://duma.bg/?go=news&p=detail&nodeId=6544

Нагоре