Courage et toujours le courage , sans courage on ne fait pas rien!
Моята майка Елена Ангелова е родена през 1923 година в семейството на Ангел Иванов и Ружа Атанасова.
Дядо й Иван Грунчев пристигнал от Охридъ веднага след освобождението на България. Напуснал къщата си на брега на Охридското езеро. Нямало свобода в многострадална Македония , оставена под турско иго. Водел със себе си и майка си Панерия . Там на брега на езерото останали неговите сестри. Пристигнали в София и общината дала парцели на бежанците , за да си построят къщи. Дядо ми си избрал най-високото място , срещу Семинарията. Построил си красива двуетажна къща с красива овална веранда и взел да си търси невяста. Запознали го с хубавата Фанка , пристигнала с брата си Григор от Прилеп.
Прадядо ми Иван Грунчев бил много работлив човек. Веднага направил фурна за хляб и кифлички близо до къщата си. А на Стамболийски наел хан гостоприемница с конюшните , гостилницата ,стаи за отмора и двора за каруците . Едни сипвали ядене на хората в гостилницата , други покривали конете , за да не простинат , трети готвели. Имало много работа , защото търговията вървяла , в Свободна България всеки се надпреварвал повече да произведе и да продаде. Търговците пристигали от всичките краища на страната. Така прадядо ми се замогнал и рекъл да се ожени. Взел си Фанка и му се родили двама сина Ангел 1895 и Кирил 1899г.
Децата си играели и се боричкали , а баба им Панерия ги молела:
-Не мой , сине !
Майка им се разболяла и оставила децата сираци . Ангел на 11 , а Кирил на 6.
После баща им се оженил повторно за Марица и имал две дъщери : Иванка и Вера.
Дядо ми Ангел учел в местното училище , което е сега техникум по Архитектура.
Там е учил с Христо Смирненски и Димитър Димитров.
Като станал 14 годишен отишъл да помага на баща си в пекарната.
Сутрин ставал в 4 часа , измивал се , обличал се и отивал на фурната. Първо помитал тротоара отпред и поръсвал с вода. После палел пещта и хлебарите мятали в нея хляба и кифличките.
В 5 часа пристигали първите клиенти и ги посрещал ароматът на топли кифлички. Така цял ден работел на фурната , а татко му работел в гостилницата.
Дядо ми е бил пъргав и не висок и го направили кавалерист . Участва в 1916 година с Първа Софийска конна дивизия в боевете за Добрич и Тутракан . Измъкнал се жив благодарение на добрата кобила , която била послушна и кротка и го превела между снарядите. Там се е срещнал с другия ми дядо Иван Райновски , но нямало как да знаят , че по-късно ще станат рода. И двамата са оживяли . Благодарение на това сме се родили всичките ние от двата рода.
Дядо се връща от войната и решава да се ожени. Казват му , че Никола Атанасов има дъщери , а най-голямата е най-красива. Той отишъл да я види , а тя като го погледнала с големите си черни очи и пленила сърцето му. Същите очи и същият поглед има племенничката ми Силвия.
Дядо и баба се годяват на 25 март Благовещение и после се венчават . Как са живяли , как са си гледали децата и какво са преживяли , ще пиша друг път. Този разказ е за моята мила майчица.
Майка ми е първото и най-умно дете на щастливата двойка.
Съвсем малка си играела на Владайска река паднала и водата я повлякла , но хлебарят от близката фурна се хвърлил в реката както си бил с бялата престилка и спасил детето. Тя расте любознателна и разумна , със силно развито чувство за справедливост.
Едно след друго се раждат сестра й Фането , брат й Ванката , а най-накрая изтърсака Жорето.
Мама вървеше напред , а другите я следваха , защото е безспорен авторитет.
В квартала момичетата играят , а едно дете било невъзпитано и говорело мръсни думи. Майка ми и натрила устата с люта чушка и я отучила от цинизмите.
Дядо искал Ленето да учи Училище за домакини , да готви , шие и да се грижи за семейството си , както правела баба ми. На мама обаче не й харесало това училище. Тогава се намесил дядо й Атанас , учителят. Той видял , че момичето е умно и я записал в Първа Девическа Гимназия.
Там майка ми учела с дъщерите на министрите и банкерите , пък тя като вранче , дъщеря на гостилничар. Съученичките й били добри и възпитани момичета и тя има добри спомени от тях.
В гимназията учели СтароБългарски , Латински , СтароГръцки , Руски и Френски и другите естествени науки. Когато завършва гимназията пак има разговор с дядо. Той е човек практичен и иска тя да учи нещо подходящо за жена . Майка ми искала да учи право , защото мечтаела да установи Справедливост на Земята . Разговорът им бил следният.
- Лене , ти си жена , запиши нещо , което ще ти позволи да се грижиш за мъжа си и децата си.
- Татко , искам да уча Право !
- Но , Лене , вие жените нямате права!
-Нищо , татко , това ми харесва!
И тя подава документите си в Софийския Университет св. Климент Охридски , катедра Право. Докато завърши времената се променят и жените вече имат права.
И за гимназията ,и за университета майка не е плащала такси , била е освободена , защото са многодетно семейство. Когато тя е на 9 години се ражда и вторият й брат Георги.
Дядо ми Ангел , роден 1895 година е с широк мироглед , не е ограничавал дъщерите си и двете завършват , едната Право , другата География.
И така майка започва да учи в Университета .
По време на войната дядо завежда семейството си в Охридъ , за да се видят с родата. Братовчедките му го посрещат много сърдечно , но новото поколение е зле настроено , защото македонската интелигенция е напуснала страната и е изоставила другите на произвола на съдбата.
Започва и войната и съвипускници на майка ми ги взимат войници . Избиват ги на фронта. Така България се лишава от най-умните си и способни младежи. На практика майка и леля нямат връстници. В София всичко се е знаело. Когато Славчо Трънски е слизал в София , майка е научавала и е давала копринените чорапи на майка си , на приятелката си Лилето , която е излизала със Славчо. И през ум не им е минавало да издадат приятелите си . Най-голямото престъпление за мама беше предателството .
Когато започват бамбандировките над София , се скриват във вилата на дядо им .
Пада бомба над кооперацията им и там остава една дупка. Добре че са останали живи.
Връщат се в София и се настаняват в другата част на остатъка от кооперацията. Нямат прозорци , нямат легла ,на които да спят. Нямат нищо. Баба почва да плаче , а майка ги окуражава :
-Майко , татко , ние с Фането ще завършим , ще започнем работа и ще се грижите само за братята ни.
Започва люта зима. Сибирският вятър вее през дупките на прозорците. Поставят одеала на прозорците. Мама зъзне с книга в ръка. Няма пари за учебници и взима на заем от приятелките си.
Наблизо живее вуйна й. Сутрин вуйната запалва печката , сготвя ядене и отива на работа. Дъщеря й Лилето отива на училище , а мама стои на топло и чете . Взима от един колега учебник , за да се подготви и след като си взима изпита отива пред Университета , за да върне книгата. Там на стълбите вижда един хубав зеленоок младеж и го пита за колегата. Младежът й отговаря , че знае къде живее и ще я заведе. И така за пръв път тръгват заедно . Това е татко ми. Ще стане неин съпруг и наш татко. Той завежда майка ми и тя връща книгата. Искам да кажа , че тогава младежите са много почтени. А татко харесал хубавата , усмихната колежка и рекъл си , защо да не си я взема за мен!
Майка все ни казваше , че когато отишла в Университета видяла един хубав младеж и затова се насочила към него . Още тогава тя си го е била избрала , защото е личен и хубавец !
Излезли на разходка до езерото Ариана и седнали в ресторантчето. Татко я попитал , какво иска , а тя му отговорила , една лимонада.
После ми разправяше:
-От къде да знам , може да няма пари и да се притеснява младежа.
И така за 3 месеца татко завършва и отива при мама. Вика я от прозореца и когато тя слиза я грабва на ръце и я завърта. Казва й :
-Аз завърших , отивам да видя нашите и почвам работа. Трябва да се оженим , щото после няма да имам време. Тя му отговаря:
-Татко е в провинцията , да си дойде , да ми даде разрешение и ще се оженим.
И така мама и татко се оженват 1948г. и отиват на Борован , за да се срещнат с родата.
Пристигат с автобуса накрай селото и тръгват към къщата на баба и дядо.
Януари месец , сняг и белота. Стигат до една бара , а майка с тънки официални обувки с токчета, не може да я прескочи. Тогава татко грабва булката си с една ръка , а куфара с другата и прескача.
Добре ама куфарът се разтворил и дрехите и обувките на мама се разсипали. Посъбрали нещо и продължили. Пристигнали в къщата и се събрала цялата рода да види най-голямия си брат.
Татко има 4 сестри и двама братя, всичките женени , без най-малкия брат. Сестра му Верка дала на майка ми обувки и сухи дрехи .
Дошъл и зетят Стамен на сестра му Верка. Татко с него се отдалечили и татко му признал , че няма пари , пък се е оженил. И този прекрасен човек бръкнал в джоба си и си дал всичките пари на татко. Ето такива хора имаше. После татко му ги върнал , но било важно как ще преживеят до първа заплата. Всички останали очаровани от булката на татко. Такава нежна и усмихната . А братовчед му Димитър докторът се е почудил къде Цено е намерил такава жена! Къде? Пред Университета , разбира се!
След това майка и татко живяли в неговата квартира на Иречек . Имали една стая , едно желязно легло , една маса , един стол и една тенджера. И били щастливи , защото се обичали .
После се преместили на Веслец 10 , където имали пак една стая . Там се ражда първата им дъщеря Людмила. Татко много обичаше Руска Класическа литература и повестта на Пушкин „Руслан и Людмила“. С едната заплата купили пеленки на детето , а с втората кошче. Добре ама майка простирала на тавана дрехите да съхнат , дошла една циганка и ги обрала.
На Веслец 5 живееха дядо и баба. Сестра ми е гледана от жени , първо една гъркиня Еленаки , много добра , после Митка. Жените били много скромни и само за квартира и храна се грижели за децата. Майка й давала и по някоя своя дреха. От времето , когато дядо работел имала още хубави дрехи и чортови обувки. Майка завършила Университета и започнала работа. Татко също работел като юристконсулт в Промонтаж и често ходел в командировки. Понякога взимал сестра ми със себе си. Най-смешното станало във Варна . Татко разисква с колегите , сестра ми оставена при секретарките във фоайето. По едно време вратата се отваря , показва се любопитната главичка на сестра ми и вика: Татко ! Всички се засмяли.
После съм се родила и аз.
Между другото майка ми е също 1923 г родена и като сестрата на майка ти се казваше Фани!
Лека нощ!
Между другото майка ми е също 1923 г родена и като сестрата на майка ти се казваше Фани!
Лека нощ!
Ние сме щастливи да имаме такива майки !
Лека нощ! :))
2. бъди българин
3. geravna
4. zeravna
5. zeravna
6. virginia grotta
7. Виртуална библиотека
8. Къде сте
9. Песен за Нибелунгите
10. Войни на Тангра