Съврѣменикъ на Иоакима билъ Гавриилъ Лѣсновски, родомъ отъ с. Осиче до Градецъ (въ Паланешко) отъ богати и благочестиви родители. Баща му билъ царски съвѣтникъ. Родителитѣ му сѫ възбудили такава силна любовь къмъ религиозното знание, че той . [2] Като порастналъ, родителитѣ му сѫ го оженили, но — говори се въ житието му — той запазилъ дѣвственностьта си, като прѣкарвалъ въ молитви денѣ и нощѣ. Слѣдъ смъртьта на жена си, той построилъ църква “Рождество Богородично” въ с. Осиче на срѣдства на родителитѣ си. [3] Слѣдъ това отишълъ въ Лѣсновския монастиръ, гдѣто се постригалъ, и съ позволението на игумена се поселилъ въ единъ скитъ въ долината на Злетово. Търсейки обаче самотно мѣсто, е отишълъ въ страната Луково, въ единъ малъкъ лѣсъ и най-послѣ се установилъ на Обловъ върхъ, гдѣто е имало непреходна гора. [4] Тукъ Гавриилъ се подвизавалъ въ постъ и молитва 30 години. Монастирското братство не е узнало, гдѣ е умрѣлъ той. Мощитѣ му с били открити отъ единъ благочестивъ руски монахъ на име Иосифъ отъ Срѣдецъ и сѫ били прѣнесени въ Лѣсновския монастиръ. [5]