Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
07.01.2022 12:04 - Натанаил Зографски За цьрковна независимость и самостоятелность на Охридско-Българско Священноначаліе.
Автор: panazea Категория: Видео   
Прочетен: 104 Коментари: 0 Гласове:
1



 За Юстиніановы права на Охридска архіепископія

Или за цьрковна независимость и самостоятелность на Охридско-Българско Священноначаліе.

Натанаил Зографски (Охридски) 

Въ печатницѫтѫ при Асма-алтѫ y Джамлѫ-ханъ № 8, Цариградь, 1873 

Сканове в .pdf формат (30.4 Мб) от www.strumski.com

I. (Царь Юстиніанъ Великій и Примѫ Юстіанѫ (Охридъ). Писмо на Юстиніанъ до Охридскій Архіепископъ Кателіан въ 535 г. Папа Вигилій. 131 Юстиніановъ указъ)

II. (Царь Българскій Борисъ. Нилъ Доксапатрій. Симеонъ 
и Левъ Философъ (премудрый). Българскій царь Кало-Іоаннъ до папа Иннокентія третяго. Царственникъ Българскій)

III. (Грьцы на Архіепископскы столицы въ Българія, но нейната Цьрковь и Іерархіа покорена не Патріаршескому, а Царскому попеченію. Өеофилактъ, Архіепископъ Охридскій. Арсеній, послѣдній Архіепископъ Охридскій и всея Българіи. Высокійтъ Царскій Ферманъ)
 

Любезный Читатели ! 

Предлагаемото Вамъ тука за независимостъ и самостоятелностъ на Охридско-Българско Священноначаліе написано быде още въ 1851 година, когато още нито мыслеше нѣкойси за такво нѣщо ; послѣ това ся напечати оно въ Българскы Цариградскы Книжицы въ 1858—1861 год. Сега отново споредъ времето и обстоятелствата ся попълни и ся напечати оно отъ сѫщійтъ съчинитель, който и умолява ученытѣ еднородци и нееднородци, ако намѣратъ въ него погрѣшкы или недостаточны доказателства, погрѣшкытѣ да исправатъ, a за доказателствата Онъ вседушевно желае, щото тіи просвѣщенны мѫжи да ся заемнатъ и, при своята си безпристрастна критика, да представатъ другы по-ясны и по-вѣрны свои доказателства
4 

въ полза или въ опроверженіе на неговытѣ, което и въ единыйтъ и въ другійтъ случай ще послужи за полза и на Българска Іерархія и на Цьрковна Исторія. 

Съчинитель. 

ЗА ЮСТИНІАНОВЫ ПРАВА НА ОХРИДСКА АРХІЕПИСКОПІЯ 

При всичко това, що милостивыйтъ и человѣколюбивыйтъ нашь Царь Султанъ Абдулъ Азисъ освободи вѣрноподданныйтъ си Българскій народъ чрезъ Свой Высокій Ферманъ изъ-подъ ярематъ на Цариградскійтъ Патріархъ и на неговото безчеловѣчно духовенство и возобнови еднѫ независимъ и самоуправителнѫ Церковь подъ име Екзархіа, но той, Патріархъ, като и до сега не припознава, нито иска да припознае тѫѭ Высока Царскѫ волѭ и благоволеніе камъ Българытѣ, то и ся сили онъ да удьржи право за да избира и да праща пакъ на Българытѣ всичко высоко духовенство, какъ-то Епископы, Архіепископы и Митрополиты на Българскы Іерархическы Престолы, изъ едны само Грьцы, или же погьрченны Българы, Арнауты и Куцовласы, така, щото чистытѣ Българе и сега да нѣматъ въ своя Іерархія духовенство пт-горѣ отъ священническа степень, a къ Епископска степень и престолъ, и къ цьрковна независимость да имъ бѫде закрытъ всекаковъ достѫпъ. Таквы очевидно неестественны, противуевангелскы, противуцьрковны и весма пагубны по свои послѣдствія претенціи на Цариградското Патріаршество неволно приводятъ всякого къ

6 

слѣдующій вопросъ: всегда ли е было това заради Българска Іерархіа така, или е имала и она въ преждны времена природны изъ свой родъ вьрховны цьрковны пастыри, които независѣли и не были подчипены нито на Цариградскійтъ, нито на другы нѣкои патріарси ? 

Мы знаеме, що на Българска Цьрковь още при пьрво нейно появленіе, Римска и Цариградска Церкви употреблявахѫ всичкы свои силы да ѭ присвоятъ, но была ли она подчинена въ іерархическо отношеніе на нѣкоя си изъ нихъ така, каквото ѭ найдохме мы и каквото искатъ Гьрцы-тѣ да бѫде она за всегда въ съвьршенна зависимость отъ Цариградскаго патріарха? Возможното рѣшеніе на овый вопросъ ще бѫде предметъ на нашето изслѣдовапіе. И, утвьрждающися на историческы свидѣделства и писменны документы, оттовараме, що Българската церковь имала е самостоятелнѫ и отдѣлнѫ цьрковнѫ Іерархіѭ и пьрвосвятители нейны независъли нито отъ Римскы, нито отъ Цариградскы патріарси нито кога были избираны, нито кога были посвящаваны на Архіепископскій чинъ, нито пакъ кога са управлявали Българскѫтѫ церковь. Понеже: 

1 Още въ шесто столѣтіе Цариградскій царь Юстиніанъ Великій, щомъ токмо подчини на Епископія Примы Юстиніаны (сегашній Охридъ) Сѣверо-Восточны Области, които послѣ быдохѫ завладены отъ послѣдошедши Българѣ, такожде обѣ Дакіи и Панноніѭ, то даде онъ на тая Епископія и права на независимость и самостоятелность цьрковна; по тыя права Архіепископы Охридскіи бѣхѫ избираемы въ Архіепископско достоинство отъ Соборъ на Епархіалнытѣ ѝ Митрополиты и бѣхѫ утверждаемы въ това достойнство тамо на мѣстото имъ.

2-ро Кога Българе идолопоклонницы завладѣхѫ и Охридъ или Примѫ Юстиніанѫ съ подчиненнытѣ му цьрковно области, тогава щомъ токмо начна да ся распространява и между нихъ Христіанство и щомъ токмо начна да ся появява и да ся уредува въ нихъ церковь,

7 

то незабавно ся появихѫ въ нихна Іерархія и права-та, които Юстиніанъ Великій беше даровалъ на Охридска епископія ; по тыя права Архіепископъ Охридскій и всея Българіи ся избиралъ въ това достойнство отъ неговъ Соборъ и ся е утверждавалъ въ Архіепископскій чинъ отъ Българскаго царя, което ся пазило до тогава, до когато е сѫществувало царетво Българско.

3 Послѣ паденіето на Българското царство, Архіепископъ Охридскій и всея Българіи, каковъ ли да беше родомъ-Българинъ или Грькъ, ако и да ся назначаваше въ архіепископскій степень и ся утверждаваше въ това достойнство и отъ Цариграскій царь, но това ся правеше независимо отъ Цариградскійтъ патріархъ, и тѫѭ независимость Охридскій Българскій Архіепископъ удьржа и послѣ паденіе Цариградско до 1767 година. И така казуваме: 

1-во.

 Юстиніанъ Великій, Славянинъ Охридскій и царь Цариградско-Ромейскій, триста годины предъ крьщеніе Българско возвыси Примѫ Юстіанѫ (Охридъ), своето незнаменито мѣсторожденіе не токмо на степень пьрвокласнихъ градовъ Имперіи, но и направи ѭ въ цьрковна Іерархіа да е независима (ἀυτόνομος, ἀυτοκαίφαλος) Архіепископія. 

За това нѣщо, освѣнь пт-късны писатели, Прокопій, съвременникъ Юстиніановъ, описувающь подробно происхожденіе и сѫществованіе на Прима Юстиніана — сегашній Охридъ, упоминя въ своето описаніе и за архіепископа Охридскаго и говори: Прима Юстиніана (сирѣчь сегашній Охридъ) есть столица Архіепископа Иллирійскаго. [1] На той архіепископъ Юстиніанъ далъ е во власть заради независимо цьрковно управленіе варварскы, или пт-добрѣ да кажеме славянскы во Европа земли, които тогава сѫ ся находили въ 

1. Procop. Lib. IV de Aedefic. Cap. 1.

8 

Цариградска Дьржава [2] политически, а цьрковно въ Папска епархіа. Тія земли сѫ: внутрення и прибрежна Дакіи, Тривалія или Превалія, Дарданія, горня или пьрва Мизія, Паннонія, долня или втора Мизія [3] и втора Македонія. Въ това нѣщо ны увѣряватъ Юстиніановы узаконителны писма. Такво едно писмо Юстиніанъ пратилъ е Охридскому Архіепископу Кателіану въ 535 година 18 Априлій. Ето що пише онъ Кателіану: 

САМОДЬРЖЕЦЪ ІУСТИНІАНЪ АВГУСТЪ, КАТЕЛІАНУ БЛАЖЕННѢЙШЕМУ АРХІЕПИСКОПУ ПРИМЫ І-УСТИНІАНЫ (ОХРИДА). 

„Всячески желающе да ся возвеличава наше отечество, въ което ни е далъ Богъ пьрво да дойдеме на той създанъ отъ Него свѣтъ, ми искаме да го распространиме съ пт-голѣмѣ приращенія (πρωνομίας incrementis) и въ іерархическо отношеніе; заради това желаеме, да би временный (pro tempore κατὰ καιρόν) священнѣйшій Епископъ Примы Іустиніаны отечества нашего бѣлъ не токмо Митрополитъ, но и Архіеписковъ, а другытѣ епархіи да бѫдатъ подъ негова власть, сиречь: каквото внутреннята (средиземна) Дакіа, така и прибрѣжната Дакія, и втора Мизія, и Дарданія, и Превалитанска область, и втора Македонія и още часть отъ втора Паннонія, що е въ Баченскій окрѫгъ. 

Слѣдователно понеже въ стары времена главно управленіе бѣше въ Фирміа (Сирмія), гдѣто торжествуваше всичкото Иллирійско величіе въ гражданскы и въ епископскы 

2. Който е читалъ за преселеніе на варварскы народы и за нападеніе нихно на всеобща Ромейска Имперія, той ще ся увѣри, колку е владѣлъ Цариградъ въ Европа на Юстиніаново врѣме. 

3. Глѣдай въ Юстиніанови узаконителни писма, гдѣто ся упоминя въ едното Горня или Пьрва Мизія, въ другото ; Долня или Втора Мизія. Тука може да ся подразумѣва упущеніе, нежели погрѣшка.

9 

работы, а послѣ това во времената на Аттила щомъ ся завладѣхѫ онія страны, то Апиній, който бѣше управитель на главното управленіе на града Сирмія, побѣгна въ Солунъ, тогава и священното достоинство послѣдова съ това главно управлевіе, и Солунскійтъ епископъ, не съ своя особна власть, но подъ сѣнката (sub umbra) на главното управленіе ся удостои съ нѣкои си правдины (privilegia). Но сега споредъ Промыслъ Божій понеже нашата Дьржава ся увеличи и ся распростре и на двата брѣга Дунавскы така, щото сега и Виминакъ, и Рѣчидово, и Литерата, които са отъ другата страна на Дунавъ, пакъ ся подчинихѫ подъ наша власть; то за нужно найдохме да пренесеме това славнѣйше наше главно управленіе, което бѣше въ Паннонія, въ нашето благополучно отечество, защото втора Паннонія не отстои много (далеко) отъ средиземната Дакія. И понеже безполезно бѣше заради Царството да отхождатъ всекога человѣцы, които ся упражняватъ съ воинственны работы, въ пьрва Македонія отъ толкува растояніе и съ толкува мѫчнотіи, заради това ни ся видѣ за нужно да ся пренесе това главно управленіе въ пт-горны страны, щото околнытѣ епархіи да пріиматъ отъ Него пт-лесно подпомогваніето си (θεραπείαν). 

Заради това и Твое Блаженство и всичкытѣ священнѣйши началницы Архіепиокопы на предреченната Пьрва Іустиніана нека да иматъ преимущества (prжrogativa, πρωνόμι) и всичкѫ конечнѫ свободѫ, и силѫ и власть за да уполномощаватъ и уреждатъ въ всичкытѣ горѣпоменаты епархіи, градове и мѣста, нека такожде иматъ най силнѫ и най высокѫ власть, най высоко священноначалство, най голѣмо величіе (μεγαλοπρέπειον) и отъ твой токмо прѣстолъ да става опредѣленіе (за тыя мѣста), и само тебе да те иматъ за Архіепископъ, Епископъ же Солунскій отнюдъ (никакъ) да ся не мѣша въ рукоположеніето имъ (οὐδέ μιᾶς κοινωνίας φυλαττομένης τοῦ χειροτονείν ἐκήνους).

10 

Ηο ты самъ единъ и всичкитѣ величайши священноначалници на Пьрва Іустиніана да бѫдатъ неговы Сѫдіи и Отсѫдницы въ всѣкакво неспоразумѣніе и премѣна, що може да ся случи въ тая епархія (сирѣчь съ Пьрва Македонія). 

Ако ся появи нѣкоя ряспря, отъ другы да ся не сѫдятъ, но отъ тебе едного собственнаго Архіепископа и всички предречены епархіи да припознаватъ тебе самаго за свой владыка и самогосподствующій, при това още да имашь силѫ да испроваждашь церковницы или отъ себе си, или чрезъ твое позволеніе и да имашь священнѫ власть и дозволеніе за рукоположеніе. 

Но и въ Аква, която е епархія на Прибрежна Дакія Заповѣдуваме, щото нейнъ епископъ отъ сега веке да ся рукополага отъ твоя святость и за напредъ никакъ да не бѫде подъ Месемврійскій Епископъ; но Месемврійскійтъ нека си стои въ Месемврія и да нѣма никакво съобщеніе съ Аква, а Аквійскійтъ Епископъ нека да има предреченнѫтѫ епархиѭ и всичкитѣ нейни крѣпости (κάστρα), и земли, и цьрквы, за да може да испѫди Боносовѫтѫ ересь и всичкитѣ зараженны отъ тая ересь да покори и обърне въ Православна вѣра.

 

Заради да знае прочее Твое Блаженство расположеніето на нашата воля, заради това испровождаме настоящето узаконеніе твоему честному Престолу, така, щото Церковь на нашето отечество да има такво благодѣяніе на вѣкы (за всегда) во слава Всесилнаго Бога и во вѣчна памятъ на нашето Царствіе. А когато са случи послѣ тебе управительотъ на Твойтъ Престолъ да ся престави отъ настоящій животъ, то опредѣляваме да ся избира тогава бѫдѫщійтъ му Архіепископъ отъ Митрополитскійтъ си Честный Синодъ и да ся возводи каквото подобава на Архіепископъ, който ся почита отъ всичкы Церкви, безъ да има нито най малко сношеніе съ Солунскійтъ епископъ.

 

Нека прочее Твое Блаженство не отлага, но съ всѣкы

 

 image

11

 

начинъ да тури въ дѣйствіе това, което мы узаконяваме [4]."

 

 

Послѣ това писмо десеть годины находиме едно друго узаконително Юстиніаново писмо именно отъ 545 година 17 Марта, което Юстиніанъ пратилъ е Петру Преторійскому Епарху и въ което, между другытѣ цьрковны каноны и распоредванія, що ся относятъ до святытѣ Цьркви, му заповѣдува да тури въ законно дѣйствіе и горепоказанното распоредваніе. Ето що пише Юстиніанъ за това нѣщо:

 

Повелѣваемъ прочее да ся сохраняватъ святытѣ цьрковны каноны, които четыритѣ святіи Сѵноды положихѫ или одобрихѫ; ........ защото догмытѣ отъ тыя Сѵноды исто каквото Божественны писанія пріимаме и канонытѣ имъ исто каквото законы пазиме. И за това заповѣдуваме съгласно съ нихны опредѣленія, да бы святѣйшій на старыйтъ Римъ Папа былъ попьрвъ отъ всички священницы, а Блаженнѣйшій Архіепископъ Цариградскій на новыйтъ Римъ да има второ мѣсто послѣ святѣйшійтъ Апостолскій Престолъ на Старыйтъ Римъ и ся предпочита предъ всичкитѣ другы. А повременныйтъ (pro tempore, κατα καιρόν) Блаженнѣйшій Архіепископъ Примы Юстиніаны, Отечества нашего да има за всегда подъ собственно свое управленіе Епископитѣ на епархіитѣ: Внутрення и Прибрежня Дакіи, Тривалія, Дарданія, Вьрхня Мизія (а споредъ горното писмо и Долня или Втора Мизія) и Паннонія. Онъ да гы рукополага, а неговъ Сѵнодъ да го рукополага него самаго и въ самытѣ подлежащи нему епархіи да дьржи мѣсто на Апостолскій Рилскій Престолъ споредъ опредѣленіе на святаго Папа Вигилія [5]." 

4. Christ. Oriens T. 11. pag. 19 et 20. Истор. изслѣдованіе за Охрид. и Ипек. Архіеп. 1869. стр. 8. — Περὶ τύς Ἀυτοκάιφαλου Ἀρχιεπ. Ἀχρίδος 1859. σελ. 37, 38, 39. 

5. 131. Новелла Юстиніанова. Истор. Изслѣд. за Охрид. и Ипек. Архіеп. 1869. стр. 9. Περὶ τύς Ἀυτοκάιφαλου Ἀρχιεπ. Ἀχρίδως 1859. σελ. 41, 42.

 

 image

12

 

Изъ тыя два писма Юстиніана Великаго ясно видиме, що Охридска Епископія удостоила ся да има исто таквы права, каквыто иматъ пьрвенствующитѣ Епископіи, сирѣчь: Цариградска, Александрійска, Антіохійска и Іерусалимска. Но тыя права Охридскія Епископъ получилъ е независимость (ἀυτοκαιφαλίαν) и самостоятелность (ἀυτονομέιαν), която съ нищо не ся отличава отъ независимость и самостоятелность на четырытѣ Патріарси. Тѫѭ независимость и самостоятелность, между другытѣ преимущества, Юстиніанъ показува особенно съ наименованіе Архіепископа. Онъ пише: “Да бы Святейшій Пьрвосвященноначалникъ Примы Юстиніаны — Отечества нашего — былъ не токмо Митрополитъ, но и Архіепископъ." Изъ което ся види, защото титло Архіепископъ не е было едно пусто титло, каквото го видимо сега въ нѣкоа мѣста, но оно си е имало своѭ силѫ и значеніе.

 

Но за да има това Юстиніаново узаконеніе и цьрковно припознаннѫ величественность и каноническѫ силѫ, Юстиніанъ приканилъ е на согласіе заради това нѣщо и Вигилія Папа Римскаго, каквото Цьрковнаго началника надъ тыя епархіи или области [6] исто така, каквото послѣ Царь Сьрбскій Душанъ покани Охридскаго Архіепископа заради составленіе на Ипекското независимо Архіепископство отъ подвластнытѣ на Охрида Епархіи [7]. И дѣйствително Вигилій ся согласи на Юстиніановото распорежданіе, което ясно видиме изъ вышеприведенната Новелла, гдѣто ся казва :

 

и въ самытѣ подлежащы нему (Архіепископу Охридскому) Епархіи да дьржи (има) мѣсто на апостолскій Римскій Престолъ споредъ опредѣленіе (κατὰ τὰ ὀρισθέντα) на святаго Папа Вигилія.“

 

При това можеме още да ся увѣриме въ това и изъ слѣдующее:

 

 

6. 131. Новела Юстиніанова. Бароній ad. an. 555 I. VII. pag. 537. Christ. Oriens. T. II, N XXV. pag. 21.

 

7. Исторія Слав. Райча томъ II, стр. 611

 

 image

13

 

Папа Вигилій дойде въ Цариградъ въ 547 година и престоя тамо до 556 година; въ разстояніе на това време подъ Негово предсѣдателство станалъ е особенъ Цариградскій Синодъ преди петыйтъ Вселенскій Соборь, бывшій въ 553 година ; на той Синодъ Юстиніановото узаконеніе заради Охридската Архіепископія было пріемнато и припознато за дѣло веке извьршено [8], което испослѣ и петыйтъ Вселенскый Соборъ е припозналъ, е удобрилъ и е утвьрдилъ [9], когато при отсутствіето на Иллерійскитѣ Епископы е казалъ: "Мы имаме мнѣніето на Архіепископа т. е. Охридскаго, и оно е доста заради насъ“ [10].

 

Това учрежденіе Юстиніаново остана си неизмѣненно и послѣ смьрть Юстиниіанова, каквото видиме изъ писма на Папа Григорія Великаго. Овый святитель, щомъ токмо узна отъ Охридскій Сѵнодъ, защото той Сѵнодъ избралъ е Епископа Іоанна за Архіепископа (своего) Иллирійскаго, въ писмо свое къ всички Иллирійски Епископы одобрилъ е такво избираніе за това, защото е станало съ единодушно нихно съгласіе. Онъ имъ пише:

 

Вы ако да пазите поредокъ на стары обычаи, то това нѣщо и намъ донаса радость за ваша грыжа за това нѣщо, и братство ваше быва безопасно за ваше распоряжданіе. И така понеже мы узнахме изъ писма ваши, които ни пратихте, че сте избрали вы Іоанна, нашего брата и соепископа съ единодушно съгласіе на всичкитѣ ви, а такожде и съ съизволеніе Свѣтлѣйшаго Князя; то мы премного ся възрадовахме, защото, помощію Божіею, възведенъ е въ должность священноначалія той, когото общій сѫдъ вашь нашелъ е достойнаго заради това нѣщо.

 

 

8. Δοσιθ. περί τοῦ ἑν Ἰερουσ. Πατρ. Βιβλ. Ε". κεφ. Κ". § 2 κ." 8.

 

9. Πυδάλιον editio 1800. pag. 112. Συμείοσις 1. — τρίτη δὲ (ἀυτοκαίφαλος Ἀρχιεπισκοπὴ) ἡ Ἀχρίς, ὅτι ἐπὶ τοῦ Ἰουστινιανοῦ τοῦ ἐπὶ τῆς Ε" Συνόδου ἀυτοκαίφαλος ετιμηθη.

 

10. Πρακτικὸ Συνοδ. Γ. XX. Ἰστορ. τῆς Ε" Συνoδου. Δοσίθ. Ἰερουσ. Βιβλ. Ε". καιφ. ΙΕ", §. 4.

 

 image

14

 

Заради това, съгласно съ ваше предложеніе, и мы, величіемъ нашего изволенія, утвьрждаваме упомянутаго нашего брата и соепископа въ той священническій чинъ, въ който е турень вечь отъ васъ.“

 

И пакъ онъ продължава:

 

„За нужно находиме да съвѣтуваме вашето братство да ся покорявате безпрекословно избраниому отъ васъ какво-то въ това, що ся относи до цьрковный чинъ и до правого ученіе, така исто и во всичко друго, що не противорѣчи на каноническы правила, за да може вашата покорность да докаже, що ваша любовь го избрала послѣ ваше здраво разсѫжденіе.“ [11].

 

Такво исто избраніе быде и съ Епископа Льва, когато соборъ Охридскій избра изъ средъ себе си Льва за Архіепископа Охридскаго, то истый Григорій Папа написа на Льва едно писмо, въ което изъяви онъ своѭ радость за избраніе-то му во архіепископа Охридскаго съ съгласіе на всичкій Соборъ и съ съизволеніе князя [12], по обычай пратилъ му и омофоръ. Онъ писалъ е Льву:

 

„Като пріяхъ извѣстіе отъ наши братія и соепископы, че вы сте призваны на священноначалническо мѣсто съ единодушно на всичкій Соборъ съгласіе и съ воля Свѣтлѣйшаго Кяязя, мы съ велика радость воздадохме благодареніе Богу Създателю нашему, и исто каквото братство твое, и мы такожде во всичко имъ съчувствуваме и молиме Всемогущаго Бога, да бы Онъ самъ,

 

 

11. Epistol. Papas Grig. liber. IV, Epist. VII.

 

12. Неизвѣстно тука ни име, ни мѣстопребиваніе князя, но правдонадобно можа да кажеме, що Юстиніанъ, какъ Славянинъ родомъ, изъ вышеизброеннытѣ области варварски, или, подобрѣ да кажеме, Славянски, съставилъ е Охридско Княжество, и гражданскій управитель Охридскій былъ е князь на Варварытѣ или Славянытѣ въ Цариградска Дьржава въ нѣкоя зависимость отъ Цариградскій Престолъ. И Акумъ въ Юстиніаново врѣме ся наричалъ: ὁ τοῦ Ἰλλυρίκου βασιλεύς Ἀχόυμ ὁ Ωὗνος. Cedrin T. 1, pag. 293.— Желателно е да ся заематъ ученытѣ съ той нашь намекъ (насокъ).

 

 image

15

 

каквото е избралъ вашѫ любовь презъ своята Му благодать, така исто и да ѭ покрыва во всичко съ свой Му покровъ, — пращаме ви по обычай и омофоръ.“ [13]

 

Третье писмо на той святый Папа, което ся относи до Охридска Архіапископія, ся находи на име Феликса Епископа Софійскаго (Сардикійскаго) въ Българія. Въ това писмо Папа увѣщава Феликса да ся покорява и да ся не противи Архіепископу Охридскому.

 

Извѣстихме ся, пише Григорій Феликсу : „Чи братство твое не ще да ся покорява брату нашему Іоанну, Епископу Примы Юстиніаны, каквото обыкновеніе иска това......... Заради това те увѣщаваме да отхвьрлишь высокоуміе, да ся смиришь и непрестанно да ся покорявашь твоему распорядителю (ordinatori), упомянутому нашему брату и соепископу.“ [14] и прочая.

 

Изъ тыя писма Папы Григорія ясно видиме, що и въ това време Охридскій архіепископъ независимо и самостоятелно управлялъ е цьрковнѫтѫ Іерархіѭ во всичкытѣ области, които ся упоминятъ въ Юстиніановытѣ писменны узаконенія и упазилъ е правото, което Юстиніанъ е даровалъ на Охридска Архіепископія, именно: Онъ ималъ е подъ свое управленіе Епископы и Соборъ оть тыя Епископы, и по изволеніе Иллирійскаго или Охридскаго князя той Соборъ избиралъ своего Архіепископа и го возводилъ на Архіепископскій чинъ и престолъ. [15].

 

 

13. Epist. Papae. Grig. Lib. IV. epist. VIII.

 

14. Ibidem Epist. X.

 

15. Въ писмата си св. Папа Григорій Великій показва нѣкоѭ си началническѫ власть надь Охридскаго Архіепископа и Охридскій Соборъ каквото надъ подчиненаго нему и каквото че и безъ негово соизволеніе и Омофоръ не е могло да быде пълно поставленіето на Охридскійть Архіепископъ отъ единъ токмо Соборъ Охридскій, а изъ послѣдното писмо пакъ ся види, какъ че Архіепископъ Іоаннъ не моглъ е да усмири подчиненнаго си Филикса, а го е предалъ на началника си. — Мы, знающи, що всичкіи тыя области бѣха въ округъ на Старо-Римскій Апостилскій Престолъ и що Охридскій Архіепископъ былъ надъ тыя области каквото другъ Папа, споредъ опредѣленіе на Папа Вигилія, но видящи и това, що Охридска Архіепископія законнымъ образомъ извадена е изъ подъ зависимость на друга архіепископія съ всички тыя области и що всички епископи на иститѣ области ся подчинены само на Охридскій Архіепископъ, ограждаваме неприкосновенность на независимостьта и самостоятелностьта Охридскаго архіепископа и неговыхъ Епископовъ отъ непосредственна надъ нихъ Григоріева власть съ слѣдующи правдоподобности, и именно

 

1) Сѵнодъ Охридскій или Иллирійскій заедно съ князя си е избралъ и е възвелъ на Архіепископскій степень Іоанна и Льва безъ всекое за това нѣщо предварително писменно сношеніе съ Римъ, а токмо послѣ, отъ какъ Българскій или Славяно-варварскій князь о утвьрдилъ това избраніе и възведеніе, Сѵнодътъ е извѣстилъ Григорія Великаго за своего пьрвосвятителя съ обыкновенна просба — ex more, за да знае, че го избрали они споредъ Цьрковны Правила и съборно споредъ Юстиніановото узаконеніе, каквото и самъ Григорій пише : “ако да ся пази у васъ древнее обыкновеніе.

 

2) Въ старо време, каквото и сега въ наше време, былъ е цьрковный обычай да ся извѣщаватъ взаимно цьрквитѣ не токмо за избираніе на свойтъ Пьрвосвятитель, но и за другы замѣчателны премѣны и уредбы въ нихъ, и, каквото видиме изъ Исторіи, ако о бывало това и между Римската и Цариградската Цьрква до съвьршенното имъ отдѣленіе, то удивително ли е, ако Охридската Церковъ е упазила той обычай камъ бывшаго по преди нейнаго началника.

 

3) Григорій Великій, каквото всекій може да ся увѣри изъ всичкитѣ му писма, на весма много Епископы и, можеме каза, гдѣ токмо е слушалъ, че е произведенъ Епископъ или Архіепископъ, ето ти го и онъ съ утвьржденіе и съ палліумъ (омофоръ), но токмо „ex more", каквото самъ онъ казва, безъ да предвиди, чи това негово простодушно “ex more" ще ся обьрне въ славолюбивытѣ му преемницы въ собственно право. И

 

4) Мнозина въсточны Архіереи даже равны Григорію, прибѣгнували ся къ него за негова святость на сѫдъ и оправданіе, и Григорій или гы оправдавалъ или гы осѫждавалъ и противу воля на нихны Пьрвосвятители распоредачи, и даже на таквы е простиралъ онъ власть, които сѫ имали равно нему достоинство, независимисть и самостоятелность, каквото напримѣръ Адександрійскій Епископъ и друзіи. Послѣ това, що е удивигелно, ако Іоаннъ ся оплакалъ Григорію отъ Феликса, и ако Григорій, какь почитаемый отъ всички Епископы написалъ е Феликсу и го поскаралъ? — Отъ това никогда не можеме да кажеме, чи Григорій е былъ непосредственный Началникъ Іоанну и Льву. —

 

 image

16

 

Что быде съ Охридска Архіепископія въ седмый вѣкъ

 

 image

17

 

послѣ Папа Григорія Великаго и Охридскы архіепископы Іоанна и Льва, ся продължавала ли още въ той вѣкъ нейната независимость и самостоятелность каквого при Іоанна и Льва, или заедно съ смьртьта имъ ся упразднила ? Мы за това нѣщо не можехме нищо да найдеме нито отъ Папы, нито отъ Цариградскы царіе и патріарси, нито пакъ отъ некойси списатель отъ онова време. Токмо позднѣйшій писатель Лекіенъ утвьрждава, що Юстиніановы права, които бѣхя дарованы на Охридска Архіепископія, сѫществовали въ нея до това исто време, когато Българе-Идолопоклонницы въ царствованіе Константина Погоната (въ 678 год.) ся распрострехѫ отъ Дунавско устіе (Сулина) дори задъ Превалитанска область и истребихѫ тамо христіанство. И въистина, въ седмо столѣтіе Български пълчища отъ камь юго-востокъ часто проходехѫ съ огънь и съ мечь въ рѫцѣтѣ си отъ Сулина право до самый Епирь (Янина), а това естественно могло да препятствува на Охридската архіепископія да има нѣкои сношенія съ Цариградъ, или съ Цариградско Началство ; а отъ сѣверо-западъ подобны на тыя пълчища подъ име Лонгобарды и другы варварскы народы, заради които още попреди упомянутый Григорій Великій съ плачь писалъ е изъ Римскы крѣпости Царю Маврикію въ Цариградъ и Александрійскому Епископу Евлогію [16], такожде могли да препятствуватъ Римскому Папѣ

 

 

16. Liber. IV. Epist. XXXI. Григорій пишо Маврикію: „Азъ страдамъ подъ мьчь Лонгобардовъ.“ И пакъ: „Италія ежедневно овладѣваемая, ся подфърля ярму Лонгобардовъ. И Lib. V. Epist. LX. Епископу Евлогію: „Колку мы страждеме отъ мьча Лонгобардовъ въ ежедневно опустошеніе, убіеніе и погубленіе, не можеме да искажеме.

 

 image

18

 

да ся списува съ Охридската Архіепископія, така, щото Юстиніановытѣ права могли и въ това врѣме да сѫществувагъ и, какъ по-преди, да си сѫ были въ всичка своя сила въ окруженната отъ жестоки идолопоклонницы-варвары Охридска Архіепископія до само това врѣме, когато Българе-Идолопоклонницы истребиха тука христіанство; (ако можеме съ увѣренность да пріемеме това нѣщо). Освень това, Българе съ свои набѣгы на подвластнытѣ Охридской Архіепископіи области пресѣкаіощя на тамъ пѫть за Цариградското началство, а Лонгобарды и прочіи варворы за Римското духовенство, заведнажь не овладѣха Мизіѭ, (сегашнѭ Българіѭ), но и въ завладеннытѣ мѣста вѣроятно не са могли да истребатъ христіанството, каквото ся видѣло на Византійскы лѣтописцы, а могли обаче до толкова да го заглушатъ, щото едвамъ могло е да ся замѣти оно даже и въ най скрытото христісанско населеніе. Послѣ това ся втъргнаха вечь они въ Тракія къ Едрене и Цариградъ, а отъ тукъ въ Македоиія къ Солунъ. Но въ самата средня Македонія, въ Дарданія и Превалія (Загора) не ся показваше Българо-идолопоклонническо владычество до царствованіе Погонатово. Токмо въ царствованіе Погонатово въ 678 година Българе нанесоха въ тыя области до самото Іадро Море и до Термопили (въ сеганшя Еллада) най тежкій ударъ на христіанството, а съ него заедио и на Цьрковното Охридско Священноначаліе [17].

 

Но христіанство, ако сѫществовало въ Македонія, Превалія и Дарданія повече отъ половина вѣкъ послѣ Григорія Великаго и Охридскы Архіепископы Іоанна и Льва, то оно не е могло да бѫде безъ священство. И въистина тука ся находило священство до самото време, когато Българе сѫ завладѣли тыя страны. Българскіи посланницы сами сѫ засвидѣтелствовали на Констатинополскій Соборъ въ 867—870 год.,

 

 

17. Memoriae popul. pag. 500—509.

 

 image

19

 

що нихны предки (прадѣды) сѫ нашли священство въ тыя земли, които они завладѣли отъ Грьцы [18]. Но священство, между което, безъ сомнѣніе, са были и Епископы, не е могло да быде безъ единъ вьрховенъ началникъ, глава и распоредитель цьрковный, което това священство, споредъ дарованнытѣ отъ Юстиніана на Охридска Епископія права, могло е да избира изъ средъ себи си и да го возводи на Архіепископскій Престолъ безъ всекое списваніе съ Римскы Папы и Цариградскы Патріарси и избираніето му и возведеніето му на Архіепископска степень моглъ е да утвьрждава тагавашній Охридскій или Славяно-варварскій князь-началникъ. Споредъ това по-късніи питатели мірскіи и духовніи отъ начало на единадесето столѣтіе еменъ до половина на седемнадесето столѣтіе всекій во свое време упоминя за Охридскы Архіепископы всегда какъ за независимы и самостоятелны [19]. И така основяще са на свидѣтелство Ликіена, вѣрно можеме да предположиме, че независимостьта и самостоятелностьта на Охридска Архіепископія отъ Цариградскаго Патріарха и отъ Римскаго Папѫ сѫществовали сѫ и послѣ Папа Григорія Великаго и послѣ Охридскы Архіепископы Іоанна и Льва до това исто време, до когато е было видко въ нея христіанство, което, споредъ Визаитійскы историцы, въ 678 година было истребено отъ Българы-идолопоклонницы, а слѣдователно наедно съ христіанството естественно могли сѫ да ся упразднатъ, но не да ся уничтожатъ, и священноначалническытѣ права на Охридската Архіепископія [20].

 

 

18. In vita Hadriani papae II.

 

19. За това казватъ : Нилъ Доксапатрій, Валсамонъ, Акрополитъ, Кодинъ, Доситей іерусалимскій и другіи.

 

20. Колку ли и да е обладало язычество, или Идолопоклонство въ Охридскійтъ Архіепископатъ, обаче не е возможно да не е имало тайны христіане и священство, по крайней мѣрѣ, въ оныя горы и долины, които окружаватъ Охридъ и които ся простиратъ и на горѣ и на долу. — Добро бы было ако бы ся заелъ някой си изъ ученытѣ за слѣдованіе на това.

 

 image

20

 

И въистина послѣ това тежко време заради христіанството, когато Богу угодно быде, Българе-идолопоклонницы да ся озаратъ отъ свѣтъ на гонимата отъ нихъ христіанска вѣра, когато фана тая Божественна вѣра свободно да ся распространява у нихъ и да ся урежда и въ нихъ цьрковно священноначаліе ; то дарованнытѣ отъ Юстиніана на Охридска Архіепископія права ся появиха въ Българска Церковъ и пакъ си пріеха своѭ прежнѭ силѫ.

 

 

 

II.

 

Царь Българскій, Борисъ Звеничь [21], преименованный въ святое крьщеніе на Михаила, щомъ пріе между 858 и 864 годины христіанскѫ вѣрѫ, начна да ѭ распространява и между подвластный нему народъ и да ся грыжи за да устрой въ свое царство еднѫ самостоятелнѫ Цьрковнѫ Іерархіѭ или священноначаліе. Овый благочестивый Царь пожела да види въ іая Іерархія едного вьрховнаго уредача и расправача на цьрковнытѣ дѣла не токмо подобнаго на оныя Архіепископы, които са занимавали въ тыя страны Охридскѫ Архіепископскѫ степень до това време, доклѣ христіянството не бѣше ся задушило отъ Българското идолопоклонство, и за които Архіепископы Борисъ, безъ сомнѣніе, можеше да знае и отъ стары разсказы, а повыша още отъ своитѣ пьрвоучители Кирилла и Методія [22], но и съ титло и права патріаршески.

 

 

21. Бориса така Савелій Ростисл. нарица въ свой Сборникъ.

 

22. Кириллъ и Методій, каквото Солунчане и Славяне и при това и христіане отъ родители и прародители Христіански, и освѣнь това Кириллъ каквото ученнѣйшій мѫжь и още Библіотекарь на Цариградска Святософійска Библіотика, а Методій бывшій попьрво началникъ Славянскій въ Славянски земли около Солунъ, а послѣ монахъ въ Олимпійскы монастыри, не могли да не знаятъ за Юстиніановытѣ права, по които е сѫществовала независимость и самостоятелность на Охридска Архіепископія, а слѣдователио весма естественно е да вѣрвамы, щото тыя два родны брата вѣроучители Борисови не са скрыли и това отъ Бориса.

 

 image

21

 

Заради да сполучи желаемото Борисъ пьрво прати свои послянницы съ писменна просба къ Папа Николая пьрваго [23], а послѣ него къ преемника неговаго Адріана втораго [24]. Но не сполучивши отъ нихъ желаніето си, Борисъ ся обърна за това къ Цариградска Цьрква и въ 871 година испѫдивши изъ Българія находившееся тамъ Римско духовенство [25], пріе изъ Цариградъ Архіепископа съ священный клиръ, каквото казва затгова Константинъ Багрянородный

 

 

23. Consil. edit. M. D. C. X. LIV. Respons. Nicol papae ad Consilta Bulgarorum. Baron. ad an. 866. Christ. Oriens T. II. pag. 99, Царст. Болгар. у Будину стр. 31 1844-

 

И тука ся проглѣдува нѣкоя си зависимость отъ папа. Но не ли е естественно да просиме у другы онова, що сами нѣмаме, и особенно въ случай вѣри и церкви ? Не ли нѣколцина Епископы производятъ изъ подолній духовный чинъ равнаго себе Епископа ? Но ще пыта нѣкой: Защо Борисъ просилъ е изъ Римъ ? И това не е удивително, ако да пропомниме, що Епархіятѣ на Българското Царство по-преди отъ Охридско Архіепископство беха, каквото и погорѣ казахме, въ папскій цьрковный округъ и подъ непосредственно папско распоряженіе, а друго още, що папска пропаганда поуспѣшно дѣйствовала на Българскаго Царя послѣ обращеніето му въ христіанство. Епископъ Формосъ и друзіи папскы легаты знали какъ да напьлнатъ Борисовѫ новопросвещеннѫ глава. Това свойство и искуство и сега не е чуждо отъ папска пропаганда. Обаче главната, ни са чини, причина е, що Римъ, доклѣ си дьржеше правото ученіе христіанско и доклѣ не бѣха са раздѣлили цьрквитѣ, беше предпочтенъ предъ всички другы цьркви споредъ усвоенното му старшинство. Но за жалость, това предпочтеніе направи каквото папытѣ така и патріарситѣ Цариградски за да са вълцы, намѣсто пастыри; да са насилницы, на мѣсто отцы, намѣсто подобмы, да са противницы Христу Господу своему, каквото и въ исто наше время ся показа Цариградскій Патріархъ Антимъ VI-й.

 

24. Baron. ad an. 869. Hist. Fleuri T. XII. Lib. LI, § XLIII. pag. 437 et 438. Epistl. Innocent. III, Rom. Pot. Epist. dest. Т. I, pag. 32.

 

25. Hist. Fleuri Lib. LII, § XVI pag. 522 et 523.

 

 image

22

 

въ жизнеописаніе на дѣда си Василія Македонца [26].

 

Таковымъ начиномъ Борисово желаніе ся испълпило, — Българія ся удостоила да има изъ Цариградъ еднога распоредача на Цьрковнытѣ дѣла съ право независимости какъ отъ Цариградска, така и отъ Римска Цьрквы. Въ това можеме да ся увѣриме и изъ жизнеописаніе святаго Климента [27] Охридскаго Българскаго Архіепископа, що Българскій Царь Борисъ възводилъ е на Архіепископска степень подвластнытѣ си Епископы, но нигдѣ не ся споминя да е ималъ онъ нѣкое сношеніе съ Цариградъ за това нѣщо [28]. Това исто подтвьрждава и Нилъ Доксапатрій когато говори :

 

„Кипръ и Българія ся называтъ Архіепископіи, понеже они са независимы“.

 

По-долѣ открыто онъ казва :

 

„Она," сирѣчь „Българія, не подлежала е ниедному отъ повысоки престолы, но самовластно руководила ся и въ нея съвьршавало ся рукоположеніе отъ нейзинытѣ си Епископы. ......И никогда не была подчинена она на Константинополска Церковъ“ [29].

 

Но Борисъ или Архіепископъ Българсый ако и да са имали нѣкое списваніе съ Цариградскы Патріарси и Царіе, което нигдѣ не ся споминя, то могло и може да ся почита за едно токмо взаимно общеніе на Цьрквытѣ, а не за непосредственно подчиненіе. Това быва и сега между православнытѣ, еднаквомыслящы и еднаквовѣрующы Цьрквы, които сѫ отдѣлны една отъ друга было това политически или само священноначалнически въ една каква и да е Дьржава.

 

 

26. Memor. popul. Stritt. T. И, pag. 574. Chronic. Philippi Cypzi pag. 132.

 

27. Той е святый Климентъ Охридскій, на когото св. Мощи и сeга почиватъ въ Охридска Соборна или Патріаршеска Цьрква.

 

28. Calendar Assem. Т. III, pag. 145. Гласникъ Друж. Срсбке Словесности, свезка II, стран. 57-59.

 

29. Leo Allot. de consens. Lib. I. cap. XXV § 4 (citat).

 

 image

23

 

Що Борисъ е пріелъ Архіепископа съ право независимости отъ Цариградскія Патріархъ, въ това доста ны увѣрява и внукъ на царя Василія Македонца Константинъ Багрянородный. Онъ, описъвающи дѣлата и заслугытѣ, що е учинилъ дѣдо му Василій заради Іисусъ Христова Церковъ, говори:

 

Василій увѣщавалъ е Българы да пріемнатъ архіепископа изъ Константинополь съ право да ся посвящаватъ Епископы внетре въ Българія и да иматъ они Епископытѣ си у себе си" [30].

 

Сказавши това Константинъ Багрянородный, не казва, че овый Архіепископъ ся е далъ отъ Царя Василія и ся е пріелъ отъ Бориса съ условіе да е зависимъ отъ Константинополски Патріярха и Царя, или да е подчиненъ на Цариградска Церковь, каквото това е искалъ папа Николай Первый [31], а слѣдователно не показва ли ся изъ това, що въ лице на данныйтъ изъ Цариградъ Архіепископъ Българско Архіепископство было е облечено пакъ съ тая иста независимость и самостоятелность, съ които Царь Юстиніанъ беше облеклъ Охридското Архіепископство надъ тыя исты области, които въ ова време и съставляваха Царство Българско ? И изъ това нѣщо не ся ли проявлява възобновленіе на Юстиніановыти права отъ Охридска Архіепископія въ лице на Българскійтъ Архіепископъ, кои-то права нѣколко послѣ явно ся показаха именно въ лице на Архіепископа Охридскаго, всея Българіи и

 

 

30. Memor. popul. Stritt. Т. И, pag. 574.

 

31. Глѣдай по-горѣ 22 й цитатъ.

 

Примѣчаніе. Папа Николай е искалъ да зависи Архіепископъ Българскій отъ Римскій Престолъ, а въ наше време Цариградскій Патріарси силятъ ся да удьржатъ Българскій народъ въ вѣчно робство и въ слѣпота и да нѣматъ никогда свои высоко духовенство, нито своѭ самостоятелнѫ цьрковнѫ Іерархіѭ, и особенно най голѣмъ противникъ сѫ яви на Българитѣ Патріархъ Антимъ шестый Куталіаносъ или святогорскій ложичарь за срамъ на святото мѣсто, отгдѣто онъ излѣзна и стана причина да ся раздерва православнѫ Христовѫ церковь.

 

 image

24

 

прочихъ областей, които усвой Юстиніанъ на Охридска Архіепископія ? И въистина въ Борисово вреие таковъ Българскій Архіепископъ былъ е Агатонъ, който, каквото представитель на Българска Церковь, присутствовалъ е съ свой клиръ на Фотіевъ Соборъ въ 879 година и ся с подписалъ на мѣстото, гдѣто са ся подписали друзій автокефали или независими Митрополиты [32]. Въ това исто време Папа Іоаннъ Осмый писалъ е на Цариградски Царіе да ся не мѣшатъ въ Българія, и скланявалъ е Бориса или Михаила Царя Българскаго да ся подчини на Римскій Престолъ [33], а отъ Патріарха Цариградскаго Фотія искалъ о рѣшително чрезъ свои легаты (посланницы), за да ся не бръка онъ въ дѣла на Българската Церковь, никого да не посвящава въ нея и да не праща въ Българія никаковъ Омофоръ. Но изъ тыя исты папски писма видиме, що ако и изрекли Цариградскитѣ Цареве че Българія остава въ папско распоредваніе [34], обаче не ся види да гы послушалъ Михаилъ-Борисъ Царь Българскій, нито да ся е подчинилъ на Римскій Престолъ. [35], а Патріархъ Фотій на исканіето папско соборно отговорилъ е на папскытѣ посланницы:

 

Мы не сме пратили въ Българія никаковъ Омофоръ, нито сме посвящавали тамо нѣкогоси [36].

 

И така ако Царь Василій Македонецъ увещалъ Българытѣ да пріемнатъ изъ Цариградъ Архіепископа съ право да посвящава внетре въ Българско Царство Епископы и Българетѣ да си иматъ тыя Епископы у себеси; ако Папа Іоаннъ VIII-й искаше да има Българіѭ въ свой Округъ и да бѫде подъ негово распоряженіе, но не можеше да сполучи желаніето си, а Патріархъ Фотій предъ всичкій Соборъ

 

 

32. Calend. Assem. T. III, pag. 138. — Кириллъ и Методій Добровскаго стр. 63.

 

33. Epist. Papae Ioannis VIII, — CLXXIV, CLXXV et CCXCVII.

 

34. Ejurdem Epist. CCLI.

 

35. Ejusdem Epist. CCLXXVII.

 

36. Hist. Fleuri T. XII, Lib. LIII § XIII: pag. 687.

 

 image

25

 

и предъ папскы посланницы исповѣда, че онъ не е простиралъ, нито простира свое вліяніе на Българска Церковь; то очевидно, истинно и вѣрно е, чи Българската Церковь пріела е изъ Цариградъ пьрваго своего Архіепископа споредъ правата на независимосьта, дарованны отъ Юстиніана на Охридска Архіепископія, които права въ той случай ся возобновиха въ Българската цьрковь и Архіепископатъ нейнъ не былъ подчиненъ ни на Цариградъ, нито на Римъ.

 

И така послѣ пьрваго Архіепископа, Българската Церковь не пріимала вечь изъ Цариградъ главнаго своего управителя, но имала го у себеси изъ свой родъ, и тогова управителя избиралъ е Соборъ на Българскитѣ Епископы и возводилъ го е на Архіепископскій Престолъ съ утвьржденіе Царя Българскаго, а не Цариградскаго. Така напримѣръ. Моравскій Славянинъ святый Гараздъ или Гроздъ и Българинъ святый Климентъ, ученицытѣ на святаго Методія, пощо быдоха испѫдени изъ Моравска Паннонія отъ Епископа Латинскаго Вихинга послѣ смьртьта Методіева, пріе гы Борисъ Царь Българскій и имъ даде Епархіи въ западна Българія, и именно Охридскѫ. Святый Гроздъ, понеже беше Посвященъ вечь въ Архіепископска степень отъ самаго святаго Методія, получи отъ Царя Бориса управленіе надъ Българско-то Священоначаліе, и онъ стой въ каталогъ на Българскытѣ Архіепископы третій послѣ св. Кирилла и Методія [37], а послѣ смьртьта Гроздова Симеонъ Царь и Наслѣдникъ Борисовъ удостои Святаго Климента съ Архіепископска степень [38], и пакъ въ Охридска Епархіа, изъ което явно ся показуватъ Юстиніановытѣ права, и оба тія святители каквото бѣха Славяно-българе, така исто биха и независимы отъ Римъ и отъ Цариградъ. Слѣдователно можеме вѣрно да полагаме, що Архіепископъ Българскій и послѣ Царя Бориса —

 

 

37. Christ. Oriens. T. II, pag. 259—290.

 

38. Българ. Царигр. Книжици 1858 год. № 19, стр. 5. — Гласникъ Друж. Србске Словес. свезска II, стр. 61.

 

 image

26

 

Михаила возводимъ былъ на Архіепископска степень отъ Соборъ на своитѣ му Епископы безъ да ся допытува до Цариградъ, и утвьрждаемъ былъ въ това достойнство отъ Българскаго Царя — Отца родолюбца, и особенно въ това можеме да ся удостовѣриме изъ слѣдуютее, а именно: Наслѣдницы Цариградскаго Императора Василія Славяно-Македонци, и Бориса — Михаила българскаго царя : Императоръ Левъ Философъ (премудрый) и Симеонъ българскый царь, наслѣдовавше татковытѣ имъ престолы, не наслѣдоваха, каквото е извѣстне [39], нихный миролюбивый нравъ и взаимнѫ дружбѫ и доброжелателство. И Симеонъ, находящи ся въ враждебно отношеніе съ Цариградскытѣ Императори, безъ сомнѣніе, никакимъ начиномъ не е могълъ да ся съгласи за да допущи Цариградскы пратенцы Архіепископы въ свое царство [40], а да праща своего Епископа въ Цариградъ заради возвышеніе въ Архіепискогіа и да проси позволеніе за това нѣщо, пакъ другояче не могло е да быде, освѣнь да былъ ималъ миръ и единодушіе съ Цариградцытѣ, което мы не видиме во всичко време, колкуто е царувалъ Симеонъ, така, щото истребилъ е

 

 

39. Симеонъ и Левъ въ дѣтинството си наедно са ся учили въ Цариградъ подъ руководство Патріарха Фотія, и видно, що още тамо ся родила между нихъ вражда отъ высокоуміе и прирожденна гордость Грьчка на Льва, прерожденнаго славянина въ Грька. Това може всекій да забѣлѣжи при внимателно чтеніе въ Бароніева Исторія за Льва Философа. —

 

40. Отъ воспитаніе Симеоново въ Цариградъ, отъ негова проницателность въ Цариградски постѫпки и мысли каквото за политически, така и за іерархически дѣла Българіи, а отъ друга страна, отъ неговы стремленія за возвышеніе на Българската нововозникша церковь и на политическо утвьржденіе на негово царство на твьрдо и невмѣшателно основаніе, може всекій да ся увѣри, що онъ непрестанно противу Цариградъ воевалъ е, което и придобилъ, когато въ Влахернска цьрква съ страхъ и трепетъ Патріархъ Николай Мистикъ турналъ е на Симеонова глава императорска коронѫ.
27 

онъ всекоѭ надеждѫ за цариградско вмѣшателсгво въ Българска Іерархіа, за което и въистина находиме у Лекіена. Лекіенъ говори: 

„въ време на безпрестанна война Льва Философа съ български царіе Епископъ българскій стана независимъ [41] и достигна правата си [42]." 

Но каквы свои права Епископъ българскій е достигналъ? Безъ сомнѣніе не са били другы, освѣнь тыя, които са были и прежде въ тыя области, а именно въ Охридска Архіепископія. Това исто еменъ говори и Левъ Аллацій [43]. А българскій царь Кало-Іоаннъ или Калиманъ, царствовавшій въ тринадесято столѣтіе въ писмо свое къ папа Иннокентія третяго пише: 

„Мы найдохме въ наши книгы, що наши предцы, пьрво Симеонъ, второ Петръ, Самуилъ и друзіи ся са обръщали къмъ престолъ святаго Петра и пріимали отъ него царско и патріаршеско достоинство" [44]. 

Сирѣчь: Българскій независимый Архіепископъ заедно съ независимостьта си да има титло и права патріаршески, каквото: да вѣнчава Цареве Българскы на царство и проч. [45].
http://www.promacedonia.org/uchastnici/zografski_1873.htm 

41. Изъ Лекіеново слово независимъ нищо друго не можеме да предпо
http://www.promacedonia.org/uchastnici/zografski_1873.htm




Гласувай:
1



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: panazea
Категория: Технологии
Прочетен: 5739964
Постинги: 3891
Коментари: 11518
Гласове: 55298
Календар
«  Март, 2023  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728293031