Из Горски пътник на Георги Раковски

Кукувица кукувѫ, и съ пѣнїѫ свои нарѣждѫ,
Естеству похвалѫ дивна, всѣкому дава надѣждѫ,
Гора сѧ ѩсно развивѫ, зима си тихо отходи,
А пролѣть радостотворна, всичкѫ тварь находи,
Ѧглика жлъта цвѣти, и чървенаа пироника,
Полѣни и равнища, наидохѫ своѫ приликѫ:
Пролѣтный Зефїрь въздоух с‘ благость оухлѫди,
С‘ смынъ благооуханый, с‘ тамѧнугѫ го оуслади.
Извори ти като крїсталь, свѣтло сѧ избистрихѫ,
Води ти имь като лѣдь чюдно сѧ истоудихѫ:
въсе естество радостовидно сѧ оувъзвесели,
и раїска хоубость въ планини ти сѧ въсели;
такавѫ радостотворнѫ , и оукрасенѫ градинѫ
рѫка человѣку , да насѣе та не може тлѣнна.
то природа, матерь всѣхь, прѣдивно е сътворила
съ мѫдрость непостижимѫ въсѣ е оукрасила.

https://peatnekoga.com/issue-025/rakovski/

МАРТ 2019

| БРОЙ 025

Георги Раковски

Раковски нарича “Горски пътник” “повествителен спев” – “епическа / историческа поема”. Връзката между история (действителни събития) и епос (обикновено с митологични елементи) ще разгледаме някой друг път. Тук бихме искали да обърнем внимание на “звученето” на езика на Раковски. В изданията с неговите съчинения е приета практиката да се “нормализират” както правописа, така и пунктуацията. В представения тук препис от снимка (в “Съчинения”, том I) на ръкописа на първата редакция на “Горски пътник” целта ни е тройна:

1. Да покажем, че Раковски звучи много различно от това, което ни се представя в изданията с осъвременен правопис.

2. Да се види, че Раковски използва запетаите, за да обозначава цезури, паузи в средата на стиховете, което сочи към правилна форма на стиха. Разбира се, като се махнат запетаите (както се прави винаги от редакторите), като се промени правописа, а с него и произношението и ударението на думите, се получава едно голямо нищо. И така популярността на поемата в своето време остава загадка.

3. И най-важната цел на този препис е да покаже на съвременния читател, че езикът на Раковски, въобще на тази епоха (вземете Неофит Рилски или когото щете, в оригинал) е вече чужд за нас. Той е достатъчно отдалечен във времето, за да бъде трудно разбираем. И само ако гледаме на него като на запис на човешките възприятия в едно отдалечено от нас време, което означава да запазим особеностите му, когато го пресъздаваме в съвременни издания – само тогава бихме могли да оценим доколко и по какъв начин тази литература е важна и полезна за нас.

След откъса, читателите ще намерят адаптация на бележката на Раковски към цитирания пасаж от поемата на съвременен български език. Това според нас са двата начина да четем тази литература – чрез верен препис и чрез превод (а не чрез нормализиране и заличаване на следите на времето). – бел. ред.