Постинг
05.04.2022 17:08 -
Цзун - Дългият ден
Автор: panazea
Категория: Туризъм
Прочетен: 549 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 05.04.2022 17:18
Прочетен: 549 Коментари: 0 Гласове:
1
Последна промяна: 05.04.2022 17:18
По цялата провинция се славел с богатствата си алчният чифликчия Цзун. Доходите му растели всеки ден, но богатството все му се виждало малко. И често нощем сънят бягал от него. Чифликчията се въртял в леглото и мислел само как да забогатее още повече. Веднъж, когато Цзун заспал призори, му се присънило, че е намерил начин да удължи денонощието с цели шест часа. Цзун се събудил и започнал да моли небесния владика за удължаване на денонощието. И отрано се радвал, че работниците му ще работят по шест часа повече. Чули селяните за молбата на своя господар и се натъжили. Още ли ?! Те и така работели по двадесет часа по полята на Цзун и той не им давал да изправят гръб. Когато някой от работниците искал да си почине, започвал да крещи:
- Работи, ленивецо! Ще почиваш, когато му дойде времето. Ето защо селяните така се изплашили, като разбрали за молбата на Цзун. Страхували се, че бог ще я изпълни - всеизвестно е, че боговете живеят в сговор с богатите. Една вечер към жилището на чифликчията приближил монах. Когато доложили за това на Цзун, той побързал да го посрещне. Заповядал да го нахранят добре и да го настанят удобно за през нощта. Цзун направил всичко това, защото бил чувал, че монасите могат да вършат чудеса. На сутринта монахът едва се бил събудил, когато Цзун влязъл при него и казал:
- Много дни и нощи моля бога за чудо. Не можеш ли ти, достойни човече, да ми помогнеш? И той разказал на монаха за желанието си. Монахът отвърнал:
- Боговете са чули молбата ти. Сега всичко зависи от теб. В денонощието ще има толкова часа, колкото сам можеш да работиш без почивка на полето. Цзун се зарадвал: - Ако гладните селяци могат да работят за мен всеки ден по двадесет часа, то аз ще мога веднъж за себе си да поработя тридесет. Слънцето още не било изгряло, а чифликчията вече бил на полето, където растели фъстъци, и започнал да ги окопава. След него вървял монаха. Първия час Цзун работил весело и бодро. Но на втория започнал да се уморява и поискал да си почине поне за минутка. Но монахът му викнал: - Работи, ленивецо! Ще почиваш, когато му дойде времето! И богаташът с тежко дишане продължил работата си. Когато слънцето изгряло, вече бил изкарал десет води. Той даже не забелязал, че всички селяни спрели работа и чакали да видят какъв ще е резултатът от усилията му. А то вярно, не всеки ден ти се усмихва щастието да видиш как се блъска с пот на челото богаташ. Цзун бършел челото си с ръкав и искал да попита монаха колко часа са изминали, но нямал сила дума да отрони. А монахът подвиквал: - Работи, ленивецо! Гледай сянката - и три часа още не са минали. Замахнал Цзун още няколко пъти с мотиката и взели да му се подкосяват краката. Все едно всичката му сила отишла в земята. Не можел повече да държи мотиката и започнал да рови в земята с ръце. Пръстите му се разкървавили и той с едва чут глас попитал: - Колко? Колко работих? - След четири часа ще стане обяд, - отвърнал монахът. Тогава Цзун припаднал. Сложили го на носилка и го занесли вкъщи. Ясно е, че в него ден никой в имението не работил. А монахът някъде изчезнал. Някои твърдят, че никакъв монах не е имало, а селянин се преоблякъл с монашеска роба за да поучи алчния чифликчия. От този ден, когато Цзун се покажел на улицата, започвали да му подвикват подигравателно: - Ето, идва Цзун - Дългият ден. китайска приказка Някои искат да удължават дните от други, не толкоз комерсиални съображения, но май Господ си знае най-добре. :)
http://prit4ite.blogspot.com/2013/10/czun-dulgia-den.html
- Работи, ленивецо! Ще почиваш, когато му дойде времето. Ето защо селяните така се изплашили, като разбрали за молбата на Цзун. Страхували се, че бог ще я изпълни - всеизвестно е, че боговете живеят в сговор с богатите. Една вечер към жилището на чифликчията приближил монах. Когато доложили за това на Цзун, той побързал да го посрещне. Заповядал да го нахранят добре и да го настанят удобно за през нощта. Цзун направил всичко това, защото бил чувал, че монасите могат да вършат чудеса. На сутринта монахът едва се бил събудил, когато Цзун влязъл при него и казал:
- Много дни и нощи моля бога за чудо. Не можеш ли ти, достойни човече, да ми помогнеш? И той разказал на монаха за желанието си. Монахът отвърнал:
- Боговете са чули молбата ти. Сега всичко зависи от теб. В денонощието ще има толкова часа, колкото сам можеш да работиш без почивка на полето. Цзун се зарадвал: - Ако гладните селяци могат да работят за мен всеки ден по двадесет часа, то аз ще мога веднъж за себе си да поработя тридесет. Слънцето още не било изгряло, а чифликчията вече бил на полето, където растели фъстъци, и започнал да ги окопава. След него вървял монаха. Първия час Цзун работил весело и бодро. Но на втория започнал да се уморява и поискал да си почине поне за минутка. Но монахът му викнал: - Работи, ленивецо! Ще почиваш, когато му дойде времето! И богаташът с тежко дишане продължил работата си. Когато слънцето изгряло, вече бил изкарал десет води. Той даже не забелязал, че всички селяни спрели работа и чакали да видят какъв ще е резултатът от усилията му. А то вярно, не всеки ден ти се усмихва щастието да видиш как се блъска с пот на челото богаташ. Цзун бършел челото си с ръкав и искал да попита монаха колко часа са изминали, но нямал сила дума да отрони. А монахът подвиквал: - Работи, ленивецо! Гледай сянката - и три часа още не са минали. Замахнал Цзун още няколко пъти с мотиката и взели да му се подкосяват краката. Все едно всичката му сила отишла в земята. Не можел повече да държи мотиката и започнал да рови в земята с ръце. Пръстите му се разкървавили и той с едва чут глас попитал: - Колко? Колко работих? - След четири часа ще стане обяд, - отвърнал монахът. Тогава Цзун припаднал. Сложили го на носилка и го занесли вкъщи. Ясно е, че в него ден никой в имението не работил. А монахът някъде изчезнал. Някои твърдят, че никакъв монах не е имало, а селянин се преоблякъл с монашеска роба за да поучи алчния чифликчия. От този ден, когато Цзун се покажел на улицата, започвали да му подвикват подигравателно: - Ето, идва Цзун - Дългият ден. китайска приказка Някои искат да удължават дните от други, не толкоз комерсиални съображения, но май Господ си знае най-добре. :)
Публикувано от Gloxy-Floxy
http://prit4ite.blogspot.com/2013/10/czun-dulgia-den.html
Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
За този блог
Гласове: 56450
Блогрол
1. miaa
2. бъди българин
3. geravna
4. zeravna
5. zeravna
6. virginia grotta
7. Виртуална библиотека
8. Къде сте
9. Песен за Нибелунгите
10. Войни на Тангра
2. бъди българин
3. geravna
4. zeravna
5. zeravna
6. virginia grotta
7. Виртуална библиотека
8. Къде сте
9. Песен за Нибелунгите
10. Войни на Тангра