Тайна катаров: как зачищали Францию / Уроки Истории / МИНАЕВ

Катарите са пазели свещения граал  

Названието на областта произлиза от името на окситански език – езика, който се говори в Окситания (дн. Южна Франция), което в оригинал звучи като „Langue d"Oc“ (в превод буквално „езикът Oк“) или слято образува името на областта – Лангедок „Languedoc“.

По крайбрежието между днешните Италия и Испания, наречено по-късно Заливът на Лион, свои пристанища установяват етруските и финикийци от Картаген, след тях гръцки колонисти от Родос основават полисът Родо (дн. гр. Росас, исп. Rosas) – 8 век пр. Хр. в днешна Каталония, а от Фокея основават Масалия (дн. Марсилия) – 600 г. пр. Хр. и Емпорион (Ampurias, Empъries) – 575 г. пр. Хр. при гр. Ла Ескала в дн. провинция Херона на Каталония, марсилците от своя страна – Агате Тюхе (дн. Агд в Лангедок) – 400 г. пр. Хр., Антиполис (дн. Антиб) – 4 век пр. Хр., Никея (дн. Ница) – 350 г. пр. Хр., основаният от финикийците в Х век пр. Хр. град в VІ век пр. Хр. с идването на колонисти от Фокея става  Монойкос (дн. Монако), лигурите имат отношение и към заселването на другите полиси в Залива на Лион. Същинските келти идват към 400 г. пр. Хр.

От 10 век тези земи стават център на движението на последователите на българските богомили в Западна Европа – катарите. Името на станалото много известно напоследък тукашно селище Бугараш напомня за тези времена. Спечелили огромно влияние и привлекли за своята кауза населението и тукашната аристокрация, те съществено ограничават позициите на папата и затова след като са обявени за еретици от Римокатолическата църква срещу областта е хвърлен Албигойския кръстоносен поход който с цената на нечувани по жестокостта си масови убийства и репресии след дългогодишни войни успял да покори провинцията и да унищожи катарите, а независимата дотогава страна е предадена на френския крал.

След като областта на независимото графство е напълно унищожена от кръстоносците и страната е предадена на френския крал Луи VIII френското господство е затвърдено окончателно в 1229 г. при неговия наследник на престола Луи IX. Названието Лангедок започва масово да се употребява в ХІІІ век особено след като в 1271 г. Графство Тулуза е погълнато в земите на френската корона. Областта запазва автономен статут като провинция до 1790 г. Горе-долу по това време тук се разиграва историята с т.нар. Звяр от Жеводан. Независимо че губи политическата си независимост и дори автономията си, провинцията запазва и днес своите специфични културни традиции, етнографски различия и собствения окситански език, много по-близки до каталонския в Испания и диалектите в северозападна Италия отколкото до тези в останалата част на Франция.

Волките (Volcae; Volker; Welsche) са келтски древен народ. Населяват първо територията между Рейн и Майн и в Тюрингска гора. Изтласкани са от германите и се заселелват в Аквитания, асимилират иберийските и лигурски племена и стават значим галски народ.

• Volcae Tectosages (или тектозаги); център Толоза, Франция
• Volcae Arecomices около Ним
• херкински Volcae

20.000 тектозаги идват 278 пр.н.е. като наемници на цар Никомед I от Витиния в Мала Азия и се заселват в областта около днешна Анкара. Там започват да се наричат галати и образуват Галация.

Квинт Сервилий Цепион e проконсул на Галия през 105 пр.н.е. и заграбва богатството на волките в Толоза (лат.: „aurum Tolosanum“), за което е заточен в Смирна, Мала Азия.

Волки става по-късно главно историческо название, което включва и хелветите и боите.

Celtes: Belges, Boпens, Rиmes, Volques

Волки

Тектосагите (Tectosage; Volcae Tectosages; Οὐόλκαι Τεκτόσαγες, в География на Птолемей) са келтско племе от волките, което е живяло в царството Галатия в Централна Мала Азия (днес вилает Ескишехир).

Те са населявали първо територията около Толоза, Франция.

През 279 пр.н.е. по време на Голямата експедиция на Брен и Акихорий тектосагите тръгват към Тракия, Македония и Гърция.

След смъртта на Брен съюзниците му се разпръсват. Тектозагите заедно с толистобоите и трокмите завоюват територията около Анкара в днешна Турция и образуват през 3 век племенния съюз на галатите в Галатия.

Техният главен град е Анкира.

Галатия или Галация (на старогръцки: Γαλατία; на латински: Galatia) е историко-географска област на Анадолското плато с центрове Гордион и Анкира, населявана от келти. Приблизително съответства на днешните турски провинции Анкара, Чорум и Йозгат. Названието е свързано с галите

През втората половина на I хил. пр.н.е., когато тракийската култура преживява своя най-голям разцвет, а на юг се развива древногръцката цивилизация, на Балканите се появява чужд в етническо и културно отношение народ – келтите. Те пристигат от Тракия по време на галското нашествие през III век пр. Хр.

Водени от Леонарий и Лутарий, около 20 000 войници мигрират от долината на Дунав и заемат площ от около 40 хиляди квадратни километра по средното течение на река Халис в Мала Азия. Появата им може би е следствие от гражданската война на диадохите, приключила с битката на слоновете при Ипсос. В по-късната литература тези завоеватели са наричани галати. В новата си родина те запазват културата си и племенното си деление на три племена, но са политически единни. Западната част на Галатия заемат толистобоите – горното течение на Сангариос; централната, или земите по левия бряг на Халис – тектосагите, а източно, по десния бряг на реката – трокмите. През земите, заети от галатите, минават важни търговски пътища, свързващи Изтока с йонийските градове и Балканския полуостров. След като заемат земите по средното течение на Халис, галатите не изтласкват местното фригийско население от селищата му, а създават своя селищна мрежа сред тях. Такива случаи са известни и в европейската история (напр. германите в Галия в I век пр.н.е.).

Толистобоите известни и като Толистоаги (Tolistobogii, Tolistoagier; на гръцки: Τολιστβόγιοι, Τολιστοάγιοι, лат.: Tolistobogii; още: Tolistobogioi, Tolistobōgioi, Tolistoboioi, Tolistobioi, Toligistobogioi; Tolistoagioi) са били келтско племе в Галатия в Централна Мала Азия (днес вилает Ескишехир), част от племенния съюз на галатите.

Вероятно, според една хипотеза, са от народа на Боиите, живял на Дунав в Бавария.^[1]

През 279/278 пр.н.е. толистобоите тръгват заедно с трокмите с водачи Леонорий (Leonnorios) и Лутарий през Тракия. Те участват в похода на Брен и Акихорий по време на Галското (келтското) нашествие на Балканите. Докато Брен тръгва към Македония те се отделят в Дардания и минават с 20 000 души през Тракия. Тяхната цел е територията около Византион, където келтите се и заселват. Тук те стават съюзници на Никомед I (цар на Витиния).

След 275/274 пр.н.е. толистобоите завладяват северозападна Фригия. Тяхната столица става Гордион до 189 пр.н.е. Територията им се намирала от Аксилос на юг до долината на Болу на север и до региона Анкара – Хаймана на изток, а новообразуваната държава започва да се нарича Галатия, по името на племенния съюз галати, част от който са толистобоите. Племето било разделено на четири княжества (т. нар. тетрархия).

Три княжества от тетрархията са привлечени от Селевкидите след Антиох I Сотер от Антиох Хиеракс за боеве против Пергам. През 238 пр.н.е. те са победени от Атал I (цар на Пергам) при реката Kaпkos, a през 230 пр.н.е. той побеждава толистоагите, волките–тектозаги и армията на Селевкидите при Афродизион (Aphrodision).

През 189 пр.н.е. консул Гней Манлий Вулзон ги побеждава на планината Олимп.

През 184/183 пр.н.е. толистоагите с предводител техния тетрарх Ортиагон са победени от Евмен II (цар на Пергам) и загубват долината на Болу във Витиния.

През 86 пр.н.е. Дейотар става цар на трокмите и тектозагите. Краят на царството на толистобоите настъпва със създаването на римската провинция Галатия през 25 пр.н.е. 

https://www.youtube.com/watch?v=3tuS_fRHRdg