PRIMUS INTER PARES

    Моят баща Цено Иванов Райновски , роден на 26 февруарий 1912г. в село Борован , Врачанско . Израства като будно дете и не случайно . Неговият дядо Цено Ценов Райновски е бил общински съветник и търговец на овце .
    Татко учи първо в селското училище , а после иска да продължи , но по селска традиция баща му го изпраща да учи занаят във Враца. Там татко удря с чука нагорещеното желязо , защото е най-як. Тогава се учи да не се страхува от нищо . Решава , че ковашкия занаят не е за него , идва в София и се цани за изкопчия.
    Предприемачите забелязват хубавото и работливо момче , което хвърля три лопати , докато другите хвърлят по една . Един от тях Сакеларов го вика за помощник шофьор за личния му автомобил Балила. И така татко още без образование и твърде млад мие автомобила , помпа гуми , докато взима шофьорския изпит. Като шофьор има достатъчно време да чете при престоите и затова записва Първа мъжка гимназия в София , която завършва . Кара първия тролей пуснат по улиците на София . Шофьор е на аварийна кола , с която отиват да вдигат обърналите се травайни мотриси по стръмнината към Княжево . Но шофьорството е само средство за препитание и не може да задоволи неговия интерес към науката . Братовчед на баща му е философ и юрист и в очите на татко е пример за подражание. Баща ми записва първо Философия , а после се премества Право в Софийския университет и става юрист.
    Още като ученик , когато се връща на село през ваканциите , работи на първата вършачка , а на 17 години изкарва курсове за тракторист.
    Животът в столицата е суров . С първата заплата татко си купува панталон , за да има приличен вид . Често гладува и развива туберкулоза , но лечение в санаториум в Стара планина и здравия му организъм го спасяват.
    Най-добър негов приятел е братовчед му Димитър Ценов Райновски , който учи по това време медицина в Загреб. Това приятелство между двамата братовчеди продължи до смъртта им.
    Татко има разностранни интереси и докато е гладач в една перачница участва в самодеен театър . Иска да учи инженерство в Германия , но започва войната и татко е изпратен на фронта като шофьор . Слава Богу се връща жив оттам . За войната и за хилядите жертви , дадени от българите там ще пиша друг път.
    Войната свършва . Всички очакват с надежда нещо по-добро . Хората се женят и си раждат деца . Това е вторият бейби бум в България след Първата световна война.
    Татко среща млада , хубава колежка и бързо се жени за нея , за да не му я вземе някой . Така си създава семейство и му се раждат две момичета : Людмила и Антоанета .
    Ето един характерен случай от прокурорската му практика . Зетят на неговия благодетел Сакеларов води дело , че му било откраднато радиото. Целта е да бъде унизен този човек и неговото име да бъде окаляно. Сакеларов е бил летец по време на Балканската война и неговият самолет е летял над Одринската крепост. Този герой от войната е трябвало да бъде очернен и името му опетнено. Съдбата определя прокурор да бъде татко. Сакеларов отива да говори с татко , но е забранено обвинител да разговаря с обвиняем , татко отказва преговори. Дава се ход на делото и татко държи обвинителната си реч :
        Другари съдии , другари заседатели ,
    Пред вас стои Сакеларов , обвинен , че на ... е откраднал радиото на своя зет ....
    Вие знаете ли кой е господин Сакеларов ? Със своя самолет е допринесъл за падането на Одринската крепост и завладяването й от българите.
    Вие вярвате ли , че такъв човек ще открадне радио?

    Всички седят и мълчат. Няма обвинение - няма съд . Щом прокурорът сваля обвинението , няма да има процес .
    Така татко цял живот се стремеше да защитава справедливостта  .
    Аз се гордея със своя баща ! Неговото мото беше :  PRIMUS INTER PARES - Пръв между равните !

Бил е добър човек и ти си наследила това му качество, но мисля, че и още много други, които само ти си знаеш, защото го познаваш най-добре!
Приятни почивни дни ти желая!

С право се гордееш, Panazea!
Постингът ти заслужава внимание. И дано се чете...
Приятен уикенд! :)

Поклон! Нека всяка следваща клонка от родословното Ви дърво се гордее с предишната!

Майка ми е от същото село...да не излезем рода?
Тя е Стойчевска

Задушница е - светла им памет на покойниците!

Искрено ти се радвам за обвзелите те спомени и чувства!
Аз също имах много достоен баща, когото много обичах!
Щастливи сме, с такива родители!
Винаги ще ни липсват!
Приятно ми беше, че ти бях на гости!
Хубави събота и неделя! Поздрави!

Поздрави, Тони за споделеното за твоя баща. Заслужена почит от достойна дъщеря! Да ги поменем - тях нашите бащи , оставили ни своя пример на човечност!!

Да почетем нашите скъпи !

А днес е рождения му ден и исках да го спомена !
Да почетем нашите скъпи !

това, едно дете да обича и уважава родителите си. Тази синовна обич трябва да е през целия живот. Тя ще ни крепи докато сме живи, защото нашите родители са нашето начало, а няма ли началото, то и останалото не го бива.
Преди около година пуснах един материал и за моят баща (Бог да го прости), когато имаше юбилей - сто години.
Човек трябва да се гордее с корените си , да ги обича и да се старае да ги прославя.
Радвам се, че ти говориш с огромно уважение за своя родител, това още повече те прави Човек....
Пожелавам ти Хармония!!!!

за постинга!

"Овде дърво столовито,
столовито, грановито,
гранки му са до небеси,
а корени - сура земя..."

Паметта за корена, когато е жива,
мотивира гранката с обич и сила!

Бог да прости близките ни,
които макар да са в друго измерение,
с нас постигат винаги духовно единение!

благородно завиждам, че сте имали за родител такъв прекрасен човек!
Предайте и вие този дух на вашите наследници!

Достоен баща ,заслужил почит и уважение . Поклон !
Щастливи сме били с такива родители до себе си . Нека ги споменем ,
всички ,които не са между нас ,но са ни оставили
прекрасни примери и мъдри завети .С дълбоко уважение и обич .

Светла да е паметта му!

Такъв човек не се губи във времето.

И достойна Дъщеря! Поздрави!

Браво на Баща ти! Истински мъж и най-важното човек преди прокурор!

Мир на праха му!

PRIMUS INTER PARES!
Моите уважения към татко ти и към всички достойни хора!
И за тях на днешната Задушница - Бог да Ги прости и светла да е паметта им!

Вечна му памет!

Смелите и почтените заслужават поклон!

Няма нищо по-преходно от физическата форма,тя се ражда като цвете през пролетта и си увяхва през есента.Но душата...душата грее със светлина,която никога не угасва.
Светла памет на милите ни починали!

много обич има в думите ти, освен гордостта...

Поклон пред един достоен Българин, от когото си наследила много.

Такива хора, такива българи е редно да изучават децата ни в у-ще, а ние да почитаме... И аз има много какво да пиша за моя баща и въобще не говоря за хвалебство. Напротив, бих се радвала на една подобна блог-вълна "Моят създател и учител - добрият родител". Трябва да има памет, за да има общество.

Успешна седмица, Пан!