Бях втори клас , когато участвах в епизодична роля в Сатиричния театър . За мен беше много полезно да видя нещата отвътре .
Трупата наскоро се беше разделила с Енчо Багаров . На сцената се подвизаваха Нейчо Попов , Калоянчев , Константин Коцев , а Татяна Лолова и Стоянка Мутафова бяха големи зодии. Още ми е смешно като се сетя .
Невенчето Коканова - още младо и нежно девойче .
Аз тичах с други деца по сцената и това беше цялото ми театрално присъствие.
След моя епизод отивах в залата и гледах постановката докрай . Знаех репликите наизуст , но пак не ми омръзваше .
Един ден Григор Вачков се наведе , хвана ме за раменете , засмя се със своята сърдечна усмивка , а очите му светкаха и ме попита:
- Кое е това момиченце?
Аз разбира се нищо не можах да му отговоря .
Ето това е моят спомен за един прекрасен човек .
После той с Невенчето направиха чудесен български филм: Най-добрият човек , когото познавам !
Много ги обичам !
Защо имено тях ?
Не ме питайте ! Това са детски спомени! 
  http://www.youtube.com/watch?v=C0-l4YOntKY&feature=related

Страхотни детски спомени :)

А спомена за такъв артист и човек като Григор Вачков е наистина нещо много скъпо. Одавна съм гледал филма, но не съм го забравил. Какво съзвездие от прекрасни артисти! Подсети ме тези дни да го видя на видео.

Поздрави

а когато за някой ученик е най-добрият човек,когото познава,този учител е изключително талантлив.Той е притежател на учителски чар.Поздравления за постинга!:))

си имаш. Тони!
Поздравления и от мен!
Б.

Невероятни актьори ,силен филм ...Докоснала си се до добри хора наистина .
Има срещи ,които никога не се забравят .

и винаги си я спомням с усмивка!!
Филмът е много добър и без тази история,нямаше да го забравя!:))

са толкова непосредствени, чисти и ИСТИНСКИ.

Запазила си ги чисти. Разказвай още.

Апостол Карамитев, Лео Конфорти, Григор Вачков, Георги Парцалев -
от тях точно Григор Вачков е лъчисто-добрият

Значи беше артистка! Браво на тебе!
В един от професионално неориантираните ми периоди исках да стана артистка - точно на комично-сатирични изпълнения:)))

е чичко Хитлер, който е върнал на Родината ми всичко, което са заграбили от нея нейните съседи. При това съвсем безкористно.

най-добрият човек, а този, който с риск да не го мислят за "най-добрия" е направил най-доброто за мен... и за много други... но не е чичко Хитлер от предишния коментар :)

По-точно... е... (за мен, в моето собствено самоусещане и възприемане на действителността) ..... оказващата се моя майка и доктор... не знам кое е по съвместетилство :)

Това е като... "извинение", че човек може и да не мисли толкова за своята собствена "стойност като добрина", а просто и тихо, години наред да си върщи работата :)

А аз познавам и много други такива хора, тихи... и на мястото си! Да са живи и здрави, защото на тях се крепи светът :))

Лек нов ден!

Това си остава един от най-хубавите филми на Невена и плеядата прекрасни актьори!

ти си ги видяла на живо, сигурно Невена е била много по-красива, отколкото в кадър или на снимка, те имат излъчване, не могат да не те впечатлят, а това, че са човечни и добри хора, значи е така, щом си го усетила. Хубав петък!

съм си мислела, че няма начин Григор Вачков да не е бил един много добър човек-някак си това излъчва. Завиждам ти,че си имала възможността да се докоснеш до тези ХОРА
Добавих те към вълната

както винаги беше удоволствие за мен да те посетя ... :))) Има неща, които не се описват с думи, те просто се чувстват ...

Всички от Сатиричния бяха големи артисти, на "Стефан Караджа" беше удоволствие да ги видиш, усмихнати и много чаровни!
А малко преди Апостол да почине, го срещнах в гората при алея "Яворов". Беше тъжен и много замислен. Учуди ме много, явно е съзнавал какво му предстои.

Много добре разбирам чувството, за което говориш! Навремето като работех в предаването '' Понеделник 81/2''-предаване за българските филми, Васил Михайлов ми изпя Пуфинка е болна легнала с думите: ''Тази песен беше за онова момиченце с черната коса, дето много тъжно гледа. Не знам защо гледа така тъжно, но като го гледах и на мен тъжно ми стана, та затова я запях тази песен...''И аз така не знам откъде идва това чувсвто, но е истинско и много силно.
А скоро нито театър ще има, нито кино, нито кой да ни разплаква и расмива, да ни попее или просто да се пошегува с нас...

Страхотно! Има спомени, които остават за цял живот. Пази си ги, те са истинско съкровище.

Кратко, ясно и много въздействащо. Ти и хората, които сте живели в София в онези години наистина сте били целунати от съдбата. Точно заради възможността да се докосвате до такива големи личности на страната ни. Не че нямаше турнета на театрите и по другите градове. Не че трупите не гастролираха и по другите театри, но една Стоянка, един Калоянчев, една Лолова, един Георги Парцалев са такива - Кала, Стояна, Таня и Парцалев, когато са на сцената на сатиричния в София, независимо къде са се водили или се водят на работа.

аз пък видях Георги Парцалев едно време в Казанлък