Още от 1861 почнахме с Якима Сапунджиева народний подвиг , но го почнахме глухо . Времето още не беше сгодно. Гърцизмът в Охрид от векове беше се вкоренил и досега все расъл и расъл . Българин българина наричаше „шоп”. Българската азбука само на трима беше известна и се наричаше сръбска. Учени мъже уверяваха , че българите немат писмен език. Обвинителите на Миладиновци,тогава скоро наградени с ордени,беха в най-високата степен на славата си и на влиянието си.
В дукяна на Ангела Групчев ,който служеше как читалище, се научих на българско чтение и язик. Си помагахме взаимно: он ни изясняваше българските непонятни нам думи , а ние нему – европейските. Прочетохме българската история и разказвахме в училището и по къщи ,дето требаше,най-потрясающите й страници и мъченическата смърт на Миладинови. Често разправяхме на учениците и на родителите им , но не всем, колко е труден елинский и колко по-сладко и по-лесно е да се учат на майчин си язик. Много псалми , преведени на македонско наречие,се четяха по църквите и вдъхваха свещен ужас на християните. Когато четецът не ми се аресваше , сам ставах четец. Силно се Богу молехме: но същевременно и работехме. Орахме ден и нощ да си подготвим почва за сеене.
Б.
16.11.2009 22:15
Всяко нещо с времето си!
Поздрав с вдъхновение!
2. бъди българин
3. geravna
4. zeravna
5. zeravna
6. virginia grotta
7. Виртуална библиотека
8. Къде сте
9. Песен за Нибелунгите
10. Войни на Тангра