Прочетен: 3323 Коментари: 18 Гласове:
Последна промяна: 11.11.2009 15:08
София беше с павирани улици , окъпана от дъжда и потънала в зеленина . Улиците се миеха всяка нощ . На сутринта ни посрещаше приветлива и слънчева ! Витоша издигаше снага като пазител , като символ на града. В самия град и околните села има 60 минерални извора . Градът се е наричал Улпия Сердика Траяна . Имал е жители преди 7 хил. години .
Ние децата обичахме да се катерим по разцъфналите кестени , да играем на жумичка и народна топка. Когато играехме на улицата и като се зададе конска каруца едно от децата съобщаваше . Всички се качвахме на тротуара ,изчаквахме каруцата да мине и после продължавахме играта. Ако топката изкочи на булеварда ,гледахме дали преминава някой „Москвич” и ако беше чисто си взимахме топката .
Срещу нас беше Борисовата градина с тенискортовете ,алеи с дървета и цветя . На времето тук са засадени екзотични видове от Мадридската ботаническа градина . Когато испанските кораби кръстосвали световните океани , отвсякъде мъкнели редки дървета , храсти и цветя . Именно с такива видове е насаден Парка . Направен е Алпинеум , по алпийски образец , вода се стича по камъни , а наоколо цветя.
Много си харесвах езерцето със златните рибки и водните лилии. Карахме колела и кънки около стадион „Васил Левски” . На езерото Ариана си взимахме лодка за да гребем , за 40ст. Точно там ,в ресторантчето на езерото ,мама и татко за пръв път седнали да пият по една лимонада.
В квартала момичетата бяха добри , а момчетата не толкова. Най-красивото момче беше Аси , синът на германката. Маргаритка , арменчето , ми беше приятелка . Нейният брат Пепи беше голям разбойник . Един ден без причина хвърли цяла тухла по главата ми. На мен ми се стори , че главата ми се счупи. Не казах нищо на татко , защато не исках да стават скандали. После този Пепи прави и други поразии и го прибраха в затвора ,ама нали ми счупи главата.
На кино ходех в кварталното „Влайкова” . После разбрах , че това е къщата на Тодор Влайков , който я подарил за всеобщо ползване. Първо минавах през сладкарницата и си купувах една боза от 6ст. И после отивах на кино. Филмите бяха подбрани и аз ги гледах по 9 пъти , докато започвах да повтарям репликите и да пея песните от филма. Филмите бяха със субтитри и слушахме оригиналния език . Особено ми харесваше „Укротяването на опърничевата „ с Елизабет Тейлър и Ричард Бъртън .
Аз навсякъде ходех пеш : до баба на „Веслец” , до вуйчо на „Султан тепе” и до майка в службата на „Стамболийски” . До нея беше американското посолство и винаги имаше реклами и хубави коли . Там за пръв път видях „Понтиак” и „Линкълн” .
Къпехме се с минерална вода в Централна баня . В чешмите течеше Рилска вода . През лятото ходехме на басейна в Банкя . С влакчето пристигаха тълпи от момчета . Бяха толкова много , че седяха по стъпалата на влака. Сега влакът се движи празен .
Зимата дебел сняг покриваше града. Паркът изглеждаше прекрасен .Дърветата , целите покрити със сняг бяха красиви. Снежна приказка. Навсякъде белота и тишина. Само стъпките ми отекваха : хръс хръс . Снегът валеше по косата , лицето и миглите ми . Беше свежо и приятно.
Така си живеехме в нашата хубава София.
Нямахме апартаменти , нямахме коли , телевизори , джи ес еми дори! Тичахме по топката , радвахме се на кристалния въздух , карахме лодки в езерото ,карахме кънки по асфалта, плувахме в басейни .
Такъв беше животът без компютри!
11.11.2009 16:57
Хубави картини от една София, която никога не съм познавала!:)
Приятна вечер!
Исках да покажа , че може да се живее добре и без много пари , когато гражданството има условия . И може София пак да стане хубава , ако спрат ламтежите ! Поздрав!
В известна степен поздравът ти като метафора звучи доста съдбоносно, но слава богу израждана съм в болница:) Дай боже повече време за четене!
Това нали не е "Жалба за младост".
Аз се смях от сърце:)
06.08.2010 20:13
06.08.2010 20:14
2. бъди българин
3. geravna
4. zeravna
5. zeravna
6. virginia grotta
7. Виртуална библиотека
8. Къде сте
9. Песен за Нибелунгите
10. Войни на Тангра