Жу̀желци (на гръцки: Σπήλαια, Спилеа, до 1928 година Ζούζελτσι, Зузелци или Ζούζιλτσα, Зузилца[2]) е село в Егейска Македония, Гърция, дем Хрупища, област Западна Македония. Населението му е 57 души (2001).
Обезбългаряване на Гръцка Македония.
Жужелци се намира на 21 километра югозападно от град Костур (Кастория) и на 10 километра югозападно от демовия център Хрупища (Аргос Орестико).
Според „Българския етимологичен речник“ етимологията на името е от думата жужел, означаваща насекомото жътвар. Сравним е глаголът жужя.[3]
В Османската империяЖенска народна носия от Жужелци. Експонат на Националния исторически музей
Селото се споменава в османски дефтер от 1530 година с 11 семейства под името Жужелджи.[4] Основна забележителност на Жужелци е църквата „Света Неделя“, строена в 1853 година върху основите на стар храм от XVIII век.[5] Край селото са развалините на средновековната църква „Свети Димитър“.[6]
В края на XIX век Жужелци е чисто българско село. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Жужелци има 560 жители българи.[7]
В началото на XX век цялото население на Жужелци е под върховенството на Цариградската патриаршия, но след Илинденското въстание в началото на 1904 година минава под върховенството на Българската екзархия.[8] Същата година турските власти не допускат учителите Никола Костойчинов от Охрид и Кист. Георгиева от Хрупища да отворят българско училище.[9] По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macйdoine et sa Population Chrйtienne“) в 1905 година в Жужелци има 720 българи екзархисти.[10]
Гръцки статистики от 1905 година не отразяват промяната и показват Зузилца като село с 500 жители гърци.[11]
Според Георгиос Панайотидис, учител в Цотилската гимназия, пишещ в 1910 година:
„ |
Жужелци (Ζούζελτση), 2 часа югозападно от Хрупища. Състои се от 70 семейства схизматици от 1903 година. Заедно със Старичани и Осничани е център на българските усилия в Костенарията. Сега Българският комитет, чрез задоволяване на интересите на глупавите жители на селото, ги поддържа в схизмата.[12] |
“ |
Според Георги Константинов Бистрицки Жужелци преди Балканската война има 80 български къщи,[13] а според Георги Христов и 1 куцовлашка.[14]
При избухването на Балканската война в 1912 година 15 души от Жужелци са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[15]
На етническата карта на Костурското братство в София от 1940 година, към 1912 година Югелци е обозначено като българско селище.[16]
В ГърцияПаметник на загиналите в „Македонската борба“, „Северноепирската борба“, Гръцко-турската и Гражданската война
През войната селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война. От 1914 до 1919 година 50 жужулчани, а след 1919 още 55 емигрират в България по официален път.[11] Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Жужелци има 60 къщи славяни християни.[17] В 1928 година селото е прекръстено на Спилеа.
В документ на гръцките училищни власти от 1941 година се посочва, че в Жужелци
„ |
населението е славянско... говори се на гръцки и на славянски.[18] |
“ |
През Втората световна война в селото е създадено подразделение на Централния македонобългарски комитет, както и чета на българската паравоенна организация Охрана. Селото е изгорено от германците.[19] По време на Гражданската война селото също пострадва силно и 124 души се изселват в социалистическите страни. След войната започва масова емиграция отвъд океана.[1]
Прекръстени с официален указ местности в община Жужелци на 5 май 1969 година
2. бъди българин
3. geravna
4. zeravna
5. zeravna
6. virginia grotta
7. Виртуална библиотека
8. Къде сте
9. Песен за Нибелунгите
10. Войни на Тангра