Христо Смирненски - "Юноша"
Аз не зная защо съм на тоз свят роден,
не попитах защо ще умра,
тук дойдох запленен и от сивия ден,
и от цветната майска зора.
Поздравих пролетта,
поздравих младостта
и възторжен разтворих очи,
за да срещна Живота по друм от цветя
в колесница от лунни лъчи.
Но не пролет и химн покрай мен позвъни,
не поръси ме ябълков цвят:
пред раззинали бездни до черни стени
окова ме злодей непознат.
И през облаци злоба и демонска стръв
черна сянка съзрях да пълзи —
златолюспест гигант се изправи сред кръв,
сред морета от кръв и сълзи.
В полумрака видях изтерзани лица,
вред зачух плачове като в сън
и жестока закана на гневни сърца
се преплете с оковния звън.
Аз познах свойте братя във робски керван,
угнетени от Златний телец;
и човешкия Дух — обруган, окован,
аз го зърнах под трънен венец.
И настръхнал от мрака на тази земя,
закопнях, запламтях и зова:
— Ах, блеснете, пожари, сред ледна тъма!
Загърмете, железни слова!
Нека пламне земята за пир непознат,
нека гръм да трещи, да руши!
Барикаден пожар върху робския свят!
Ураган, ураган от души!...
И тогава — залюбен в тълпите,
пленен от лъчите на нова зора,
— без да питам защо съм на тоз свят роден,
аз ще знам за какво да умра.

Смирненски ми е любим поет. Все още помня повечето му стихотворения наизуст. Имахме кръжок по литература и пресъздавахме етюди от стихотворения. За Жълтата гостенка, имахме една мъничка беличка Ангелинка, тя играеше умиращото дете, а една Тереза, забрадена с черна кърпа беше майка й. Ехххх...колко назад ме върна. Бил съм сигурно 5-ти или 6-ти клас.

Интересни емоции си имал. Бил си щастливо дете !
Дай , Боже ,и сега да си щастлив !
Христо Смирненски е бил съученик на дядо, от квартала на бежанците .
Дядо е бил сирак , без майка , а Христо - без баща. Христо е бил юнкер и се е ужасил от войната , когато са ги карали да убиват български войници във Владая , въстанали срещу цар Фердинанд ! Изобщо Кобургота е донесъл много щастие на България.
Христо трудно си е изкарвал прехраната , защото не е искал да бъде , като днешните мисирки.
Затова се е разболял и умрял на 23 години. Той е бил анархист.
Този нежен поет понякога ни напомня да бъдем човеци .

Поезията на Христо Смирненски е фееричен разкош в червено и жълто – огньове, пламъци, искри и вулканична лава.