Спомням си първата книга към която протегнах ръце . По онова време нямаше телевизия , по радиото се чуваха само хорове и маршове . Сутрин цъфвах рано в 7 часа пред училището. Тъмно и студено . Байчото не ни пускаше вътре , за да не тичаме по коридорите и да не вдигаме шум .  Аз изразих своето детско негодувание , като написах в една книга "Бай Гроздан бюрократ ". Тогава все още не знаех какво значи тази дума , но в моето детско съзнание , това беше най-обидното прозвище.
След училище реших да се пробвам с нещо по-сериозно от букварчето . И така аз разгледах оскъдната библиотека на татко . Сред "Философията" на Хегел и "Наказателния кодекс " се мъдреше едно оръфано томче със стихове на Ботйовъ , кой знае как оцеляло от бомбардировките над София . В това томче още никой български учен не се бе осмелил да редактира Ботйовъ , беше със илюстрациите от в.Будилник и в.Тъпан . Сложила пръстче под буквичките , за да не прескачам редовете аз засричах:

                    Елегия

Кажи ми,кажи,бедний народе,
кой те в таз робска люлка люлее?
Тоз ли,що спасителят прободе
на кръстът нявга зверски в ребрата,
или тоз , що толкоз годин ти пее:
"Търпи , и ще си спасиш душата "?

Той ли ил някой негов наместник,
син на Лойола и брат на Юда,
предател верен и жив предвестник
на нови тегла за сиромаси,
нов кърджалия в нова полуда,
кой продал брата , убил баща си?!

Той ли? - кажи ми . Мълчи народа!
Глухо и страшно гърмят окови,
не чуй се от тях глас за свобода:
намръщен само с глава той сочи
на сган избрана - рояк скотове,
в сюртуци , в реси и слепци с очи.

Сочи народът , и пот от чело
кървав се лее над камък гробен;
кръстът е забит във живо тело,
ръжда разяда глозгани кости,
смок е засмукал живот народен,
смучат го наши и чужди гости!

А бедният роб търпи , и ние
без срам , без укор, броиме време,
откак е в хомот нашата шия,
откак окови влачи народа,
броим, и с вяра в туй скотско племе
чакаме и ний ред за свобода!