ВТОРОТО ХИЛЯДОЛЕТИЕ ПРЕДИ ХРИСТА
Копирано от блога на Спароток , за да не изчезне написаното от него !
Розетката от Плиска е може би най-популярния старобългарски артефакт.Тя бе намерена преди около петдесет години и от тогава са написани много трудове засягащи нейната функция и значението на гравираните върху нея знаци. Овчаров, Бешевлиев, Петкова, Михайлов, Добрев и др. предлагаха различни интерпретации. Някои смятаха, че знаците не са руни, а астрологически символи. Други се опитаха да извършат разчитане прилагайки спекулативни звукови стойности. Най-важното обаче никой не направи, а именно да уведоми българския народ, че знаците от розетката имат еквиваленти сред най-древните европейски писмености. Става дума за изполуваните в Тракия, остров Крит и континентална Гърция Линеарен А и Линеарен Б. Линеарен А е възникнал през XVIII-ти век преди Христа, а за Линеарен Б се смята, че е създаден през XV- ти век преди Христа, като знаците са взаимствани от Линеарен А.
Забележителната находка от Плиска е датирана VII-ми- IX- ти век. Ако трябва да се вярва на учените твърдящи, че старите българи са азиатци по произход, то не би трябвало да има никаква връзка между руните изписани върху розетката и най-старата писменост на Юго-Източна Европа. В действителност обаче всеки знак от старобългарския артефакт има еквивалент сред Линеарен А и Линеарен Б.
Пл - руни от Плиска
Л.А - Линеарен А
Л.Б - Линеарен Б
Касае се не за едно-две, а за четиринадесет съответствия, което показва, че не може да става дума за случайност. След като поне 2500 години делят старобългарските руни ( от розетката) и Линеарен А, разликите могат да се определят като незначителни. Половината от старобългарските руни са идентични със знаците от линеарните писмености. Малките отклонения сред другите седем знака са обясними като стилови особености възникнали във времето. Не съществува писмена система, която да не се развива. Само за три века формите на буквите на гръцката азбука претърпяват чувствителни промени.
Доказателство, че руните от Плиска имат общ произход с древните егейски писмености е фактът, че ако въз основа на приликите с линеарните писмености се въведат звукови стойности на руните от Плиска ще бъдат прочетени чисто старобългарски думи:
ЛО-НО- лоно, основа;
СА-А- сая, сянка
ЛЕ-ПИ- хубав;
ВО-ПИ – вопъл, въпити – викам;
Е-ТИ (ЯТИ) – хващам, вярвам;
БУ-РА- буря;
ПЕ-КЕ – пек, жега;
Комбинацията на лепи, буря, пек...навява на мисълта, че розетката е използувана за календар. Днес имаме четири сезона, но в древността разделението на годишните времена било друго. Във ведически санскит например са документирани много сезони: Набаса– небеса, дъждове, Маду- пролет, сезон на меда, Палагама- есен, сезон на плодовете, Адоха- сезон, в който не може да се дои, Анрту- лошо време, Прусва-дъждове, пръски, Гришма- горещини, Хима- зима, Васанта- пролет.... В по-късни времена остават само шест: Васанта, Гришма, Варса, Шарад, Хеманта и Сисира.
Разбира се думите от розетката може да имат преносно значение и да се окаже , че функцията на старобългарския артефакт не е календар, а нещо съвсем друго. Поради липса на допълнителна информация по този въпрос се въздържаме от спекулации. Най-важното е, че на комбинацията от старобългарски руни ( разположени по всеки лъч) може да се даде смисъл, като се приложат звукови стойности въз основа на приликите с линеарните писмености.
Тук ще отбележим, че линеарните писмености имат прототип в Тракия.
Нашия езиковед В. Георгиев пръв отбеляза, че печатът от Караново
( шесто хилядолетие преди Христа) и плочицата от Градешница ( пето хилядолетие преди Христа) имат знаци показващи смайващи прилики с древните писмености на егейския регион. Понеже знаците от Градешница и Караново са много по-стари от критските, то може да се каже, че създателите на линеарните писмености са дошли от Тракия. Има и други доказателства за това. Според Я. Бест огромна част от егейския регион е била заселена с траки, векове преди идването на гърците. Разчитайки плочици с Линеарен А, езиковедът П. Ван Сусберген намери няколко тракийски имена, а в Линеарен Б тракийските имена се оказаха десетки. Б. Хрозни свърза разпространението на линеарната керамика ( най-старата е от Балканите ) на остров Крит с тракийските миграции през трето и второ хилядолетие преди Христа.
Единственото логично обяснение за приликата на старобългарските руни с най-старите писмености на егейския регион и Тракия е това, че нашите деди са местно население, обитаващо земите ни от дълбока древност, т.е. старите българи принадлежат на тракийската общност.Това не би трябвало да учудва никого. Гърците са наричали нашите деди многократно мизи, а мизите са едно от най-големите тракийски племена. Техен клон се преселва в Мала Азия много преди Троянската война, друг клон е обитавал земите на север от Дунава. Ученините ни обаче твърдят, че старите българи не са тракийско племе, а късно дошли азиатци. Това, че гърците наричали дедите ни мизи било грешка, анахронизъм.
Щеше да е грешка, ако нямаше нищо общо между траки и българи, но истината е, че по отношение на погребални ритуали, въоръжение, лични имена и обичаи българите могат да се определят като тракийски народ. Фактът, че една част от тези древни траки са мигрирали за Азия не ги прави азиатци по произход.
В случай, че нашите деди не принадлежаха на тракийската общност, то как тогава биха били запознати с най-древните варианти на линеарните писмености възникнали на територията на Тракия? Историята не познава парадокси, парадоксите в историята се пораждат от нежеланието на определена група учени да бъде казана неудобна за някои влиятелни личности истина.
Тракийският майстор Севт от БАЛАГАРОС (в...
Подмяната на българската самоличност
2. бъди българин
3. geravna
4. zeravna
5. zeravna
6. virginia grotta
7. Виртуална библиотека
8. Къде сте
9. Песен за Нибелунгите
10. Войни на Тангра