Постинг
12.09.2022 20:11 -
За стихиите пак
*
*
*
*
*
Все по-често се чува за стихии. Някои ги и виждат. И не само. Аз веднъж видях последствията от една стихия. Обикновено стихия е неудържимо събитие, което НЕ води след себе си хубави неща и безразлично отношение. Поради това стихиите биват наричани стихийни бедствия. Това ме плаши и приспива любопитството ми към тях. Но същото, разбира се, не означава, че стихиите не ме търсят и намират. За съжаление не винаги мога да избягам или да се скрия.
Стихията би могла да е видима - вода, огън, атмосферни аномалии. Но има стихии, които са невидими, видими са само последствията от тях.
Стихия като тесногръдие, като непоследователност, като незаинтересованост, като пренебрегване на истината, непремерено самочувствие, непремерено разбиране на собствената си значимост или незначителност и мястото си в, за съжаление, развихрилия се "световен безпорядък", който незнайно (за мен) как установил се наоколо и видимо чувствайки се добре, се окопава. А поведението ти, предпоставено от горните стихийни състояния, наситени с повече емоции, отколкото със здрав разум, ражда непремерени действия или бездействия, навременни и уместни обаче само за тесен кръг хора. И всичко това се довежда до знанието ми благодарение на медиите, които пък са информационната стихия.
Всичко това не би било толкова важно и страшно, ако не беше налагано на останалата част от населението без дори да се пита за неговото мнение или се поиска съгласието му. Прогресът тегли напред, а човешките взаимоотношения се връщат далеч назад във времето, а колко назад - не смея да кажа, защото другите ще скочат, обидени. И разгневени - ще ми поискат обяснение.
Известно е и често срещано желанието на някои хора да се показват, да станат известни - може би с предположението, че ще бъдат възхитителни за другите. И тогава идват в услуга собствените им стихии, които те трудно удържат и които пускат на воля, лошо преценили въздействието им върху другите хора (върху кои ?!), и които стихии биха били допустими ако са инцидентни или за благородна употреба.
Не предлагам,
а просто е наложително да се въведе закон за стихиите, в който да се прецизира понятието и случаите, в които се допуска, и се въведе понятието "стихията като работа". Често забелязвам стремежът на хората от понеделник до петък да употребяват работното си време само за мечтателни процеси и състояния, свързани единствено с прекарване на следващите събота и неделя. А ако от 8 до 5 работата се превърне в стихия, неминуемо другите стихии ще бъдат усмирени, дозирани и овладяни, и резултатът от човешките труд и усилия, и старания ще се превърне в "СТИХИЙНО БЛАГОДЕНСТВИЕ".
Преди това, обаче, никой не може да ме убеди (той и не иска това всъщност), че е допустимо всеки да освобождава наоколо собствените си зле "оглавени" стихии.
Един мой близък би задал на тези хора въпросът, който обикновено задава в такива безнадеждни случаи: - Ти защо не си намериш хоби?
оглавен - този, на който са поставени юзда или юлар ...
*
*
*
*
Все по-често се чува за стихии. Някои ги и виждат. И не само. Аз веднъж видях последствията от една стихия. Обикновено стихия е неудържимо събитие, което НЕ води след себе си хубави неща и безразлично отношение. Поради това стихиите биват наричани стихийни бедствия. Това ме плаши и приспива любопитството ми към тях. Но същото, разбира се, не означава, че стихиите не ме търсят и намират. За съжаление не винаги мога да избягам или да се скрия.
Стихията би могла да е видима - вода, огън, атмосферни аномалии. Но има стихии, които са невидими, видими са само последствията от тях.
Стихия като тесногръдие, като непоследователност, като незаинтересованост, като пренебрегване на истината, непремерено самочувствие, непремерено разбиране на собствената си значимост или незначителност и мястото си в, за съжаление, развихрилия се "световен безпорядък", който незнайно (за мен) как установил се наоколо и видимо чувствайки се добре, се окопава. А поведението ти, предпоставено от горните стихийни състояния, наситени с повече емоции, отколкото със здрав разум, ражда непремерени действия или бездействия, навременни и уместни обаче само за тесен кръг хора. И всичко това се довежда до знанието ми благодарение на медиите, които пък са информационната стихия.
Всичко това не би било толкова важно и страшно, ако не беше налагано на останалата част от населението без дори да се пита за неговото мнение или се поиска съгласието му. Прогресът тегли напред, а човешките взаимоотношения се връщат далеч назад във времето, а колко назад - не смея да кажа, защото другите ще скочат, обидени. И разгневени - ще ми поискат обяснение.
Известно е и често срещано желанието на някои хора да се показват, да станат известни - може би с предположението, че ще бъдат възхитителни за другите. И тогава идват в услуга собствените им стихии, които те трудно удържат и които пускат на воля, лошо преценили въздействието им върху другите хора (върху кои ?!), и които стихии биха били допустими ако са инцидентни или за благородна употреба.
Не предлагам,
а просто е наложително да се въведе закон за стихиите, в който да се прецизира понятието и случаите, в които се допуска, и се въведе понятието "стихията като работа". Често забелязвам стремежът на хората от понеделник до петък да употребяват работното си време само за мечтателни процеси и състояния, свързани единствено с прекарване на следващите събота и неделя. А ако от 8 до 5 работата се превърне в стихия, неминуемо другите стихии ще бъдат усмирени, дозирани и овладяни, и резултатът от човешките труд и усилия, и старания ще се превърне в "СТИХИЙНО БЛАГОДЕНСТВИЕ".
Преди това, обаче, никой не може да ме убеди (той и не иска това всъщност), че е допустимо всеки да освобождава наоколо собствените си зле "оглавени" стихии.
Един мой близък би задал на тези хора въпросът, който обикновено задава в такива безнадеждни случаи: - Ти защо не си намериш хоби?
оглавен - този, на който са поставени юзда или юлар ...
